Светът принадлежи и се движи от Духа

Обикновено, като се захванем да правим нещо, искаме веднага да видим някакъв резултат. Ако не го виждаме, ние се обезсърчаваме и скоро сме на път да се откажем.

Ами те всички неща в самото си начало са невидими, но това не означава, че не се случват. Първо нещата се инициират от мисловната енергия, която ние няма как да забележим, но когато нещата напреднат в реализацията си, тогава придобиват и физически – материални измерения.

И със света е същото. Имаме чувството, че бизнесът движи всички процеси в съвременния свят. Донякъде е така, но тъй като ние нямаме способността да виждаме деликатните, фините енергии, ни се струва, че всичко е въпрос на материална реализация.

Светът винаги е принадлежал и се е движел от Духа. Когато нещо се инициира чрез фината духовна енергия, то задвижва верига от взаимосвързани реакции и събития и така се върви към реализацията му. 

Всичко произлиза от един свят, който е невидим, недоловим за нашите сетива. Дори и да ви казвам, когато не може нещо да се онагледи, няма как човек да повярва в него. А всичко това не може да бъде наблюдавано директно, защото ние сме оставили да закърнеят сетивата, които могат да регистрират тези събития. 

За да видиш нещо в духовния свят, неминуемо следва да имаш съответното сетиво за това. Обичайните човешки очи, уши, нос, обоняние, тактилност, ум, не са пригодени да виждат и да знаят духовното. То може да бъде видяно само чрез Върешната ни същност и финото Трето око. 

Ето как неусетно се превръщаме в роби на някой. Този някой задейства определен процес, който в самото си начало е невидим. Последват невидими действия, връзки и отношения, които след това може и да станат видими, но като не знаем целта им, ние не можем да сглобим никаква картина и представа за нещата. Когато инициираните неща клонят към това да се реализират напълно, едва тогава може да сме в състояние да видим замисъла, но е вече много късно, за да сме в състояние да реагираме и да противодействаме на замисъла. Ето едно робство, което ще ни завземе поради невъзможността да виждаме и да отреагираме своевременно на фините и “невидими” инициирани енергии.

И сега нормалния въпрос, който сега възниква е: “Как да можем да виждаме нещата още преди те да са станали неща, т.е. преди да са придобили физически измерения и преди да са дошли на прага да се реализират, преди да е станало твърде късно?!”

По никакъв друг начин не може да се предугадят тези замисли и намерения, освен с фини духовни умения. Няма как човек да има духовни умения, без да се развива и работи в тази посока. Ако упражняваш физическите си възможности, ти ще си добър в тях. Ако наблягаш на интелектуалната си опитност, ти ще напреднеш в интелектуално отношение.  

Духовните умения не са нито физически, нито интелектуални, нито могат да бъдат насърчавани от някакъв опит в живота или да се добият чрез разсъждения и логика. Човешкият ум е неспособен да се противопостави по никакъв начин на неуловимите ходове на духовете – изключено е.

Духовното може да се упражнява само чрез духовни техники. По никакъв друг интелектуален начин не могат да бъдат разгадани действията на духа.

Духът изначално е чист и неопетнен, но поради замърсяването и изпадането в по-грубите материи, той се влияе от тях. Ако сте забелязали всички проспериращи общества си имат своето духовно ядро. Да, имат и интелектуални кадри, финансови възможности и други предимства, но преди всичко те наблягат на духовното развитие, влияния и манипулации. 

Така, след като веднъж нещо е започнато – инициирано от духовното ядро, верижността на реакциите се продължава и от другите. В това се коренят успехите на всички проспериращи кръгове, общества, етноси. Няма успех без духовното, защото е все едно дърво без корен да продължи да живее и да дава плодове – може, но ще е за съвсем кратко време.

Ето това ни липсва – нямаме духовност и поради това, нямаме ценности! А като нямаме солидна ценностна система, нямаме и устои. Каквото и да подхванем, всеки дърпа в различна посока и преминаваме в разнобой. Всеки срещу всеки. 

Духовното обединява, сплотява и премахва противоречията. Дори и да възникне някакъв конфликт, той бива потушен от силата на духовното посвещение. Колкото човек е навлязъл и практикува усилено духовните практики, толкова по-голяма духовна, психична сила има и толкова по-добре ще му се получават инициациите… Не става с приказки, а се изисква всеотдайност, посвещение и старание в духовните практики. Е, струва си, ако човек не желае да е роб, би следвало да обърне внимание на това, за което говорих днес.

Основополагащата техника в Дзен и въобще в духовните практики е медитацията:

Когато медитираме ние, не се впускаме в мислите, а само ги наблюдаваме. Не си правим труда нито да ги възспираме, нито да ги изхвърляме от ума си. Не е необходимо. Щом човек не развива мислите, не им отдава значение, не участва и не се въвлича в тях, те постепенно ще утихнат и така вие ще навлезете в естественото, пусто, добронамерено и умиротворено състояние на Истинската си Природа. Ще се слеете със Истинското си Себе и ще го последвате във всичките си действия и начинания.

Този, който следва Себе си, той реализира ходовете идващи от Изначалната Пустота, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте в добро здраве и да можете да постигате начертаните си цели!