Безпристрастността

Да стоиш в безпристрастността е най-доброто състояние, за да си в добър контакт с Вътрешната си Същност. Разбира се, не е възможно никога да не изпитваш чувства, а и не би било добре това, но всички преживявания, през които минаваме би следвало да са балансирани, уравновесени, хармонични.

Гаутама Буда има един двоен стих, който гласи:

“Тези, които не могат да понасят обидите, грубите думи, клеветите и злословията, и не ги приемат така приветливо като роса, не са истински силни.

Тези, които могат да понасят обидите, грубите думи, клеветите и злословията, и ги приемат така приветливо като роса, се считат за истински силни.”

Често пъти изпадаме в излишни и натоварващи мисли за това колко сме били прави в някаква ситуация и колко сме били несправедливо ощетени.

На първо място винаги е правилото да останем стабилни в Центъра си. Какво от това, ако се разстроим и възмущавайки се до дъното на душата, ходейки по мъките постигнем някаква повърхностна справедливост. 

Добре, хайде, ще ни обезщетят или ще ни признаят публично, че сме прави и какво от това?? Нима не е по-голямо богатство спокойствието и доброто разположение на духа?

Ако не можем да понесем някаква извършена несправедливост спрямо на нас, това би означавало да се изгубим. Да, да напуснем Себе си и да се впуснем в суетата и тревожността. Ще оставим спокойствието си, ще се пуснем от Центъра си, ще тръгнем да дирим справедливост и възмездие. 

Ами това, което търсим, е вече в нас и то никога не ни е напускало. Искаме справедливост – добре, да стоиш невъзмутимо в себе си в е най-голямата справедливост. Да принадлежиш на Истинската си Природа е най-голямото поощрение и признание.

Някой ни обидил или се отнесъл към нас пренебрежително и ние сме се разстроили до дъното на душата си. Ами не е толкова виновен този, който ни обижда, злослови, клевети, колкото ние самите сме си виновни ние затова, че заради някакви действия на някой непочтен човек позволяваме в нас да се настани обида и огорчение.

Какво като те е обидил? Какво като те е наклеветил? И какво като се е отнесъл грубо или пренебрежително към теб? Това е точно едно нищо. 

Ако ти успееш да останеш в Себе си и да пребиваваш в Центъра на Съществото си, нито ще допуснеш някаква обида да ти огорчи, нито каквито и да са груби думи да те наранят, нито клеветите и злословията ще те вълнуват.

Сега някой ще каже: “Да, ама заради тези клевети и злословия аз пострадах и сега съм в трудна ситуация.” 

Е да, когато Небето иска да те изпита или да преминеш през някакъв “черен” негативен период, То те подлага на такива изпитания. Не можеш да избягаш от такъв вид преживявяния и по-добре да ги приемеш с достойнство. Няма никакъв смисъл да бързаш да се оправдаваш или да се обясняваш, че това са клевети и злословия. 

Още по-добре! Ще можеш ти да видиш, кои хора са ти истински приятели и не са се усъмнили в теб, и кои не стават за в бъдеще да ги допускаш близо до себе си. Нека да злословят, нека да клеветят, нека да се съмняват и да не вярват в теб, много важно. 

Както казва Буда, нека да приемаме всичко това “като роса, като нещо свежо, полезно и приятно”. А ние какво най-често правим? Как какво – обиждаме се, страдаме, отвръщаме по недостоен начин като се стремим ние на свой ред да поставим този, който злослови на мястото му и да му натрием носа.

Няма никакъв смисъл от такива действия! Най-добре е да останем в медитативно състояние, пускайки всички тези неща, т.е. третирайки ги като мисли. Знаем, че по време на медитация, ние не се захващаме с нито една от мислите, които се появяват.

Ето, някой ни обидил или ни е очернил и ако умът ни не е уравновесен и центриран ние в действителност му помагаме да ни уязви. Вместо да стоим непоклатими в Себе си и с непукизъм да преминаваме през подобни случки, склонни сме да плачем, да се обясняваме, да убеждаваме и да отвръщаме по недостоен начин. 

А колко е лесно само – просто задействаме медитацията си и оставаме недосегаеми и за обидите, и за грубостите, и за злословията. А като се поддадем какво се получава – ами, разстройваме се, информираме целия свят, че сме уязвими, раними, отмъщаваме си и после… После трябва да чакаме да дойде денят на Прошката, за да извиняваме и обясняваме, че сме били сбъркали, че ние сме простили и че ако можело да ни бъде простено и на нас. Дрънканици на квадрат!

Ето колко достъпно и с лекота можем да постъпим – просто включваме медитативната си практика и пускаме всичко – и грубости, и пренебрежение, и обиди, и злословия и клевети да идват, да стоят и да отминават. Нищо по-различно от обичайната медитация. Иначе ще си губим времето с напразни обяснения и прошки.

Натренираността и приложението на медитативната практика е от съществено значение за такива случаи, защото когато медитираме, ние не се занимаваме с мислите, които идват, стоят и отминават. Подобно на обидите, злословията и клеветите, ние не се отплесваме и не се занимаваме с тях. Не се опитваме да изхвърлим от съзнанието си лошите мисли, не се опитваме да настаним и да задържим положителните мисли. Не отдаваме значение на мислите, не ги развиваме и не участваме в тях. Само ги наблюдаваме и внимаваме да не се въвличаме в тях! 

Така с времето мислите ще утихнат, умът ще се успокои и ще навлезе в естественото си пусто, добронамерено и умиротворено състояние на Истинската си Природа. Същото ще стане и с обидите, злословията, грубите думи и клеветите – те не принадлежат на Първоизточника. Те са плод на илюзиите, на заблудите и невежеството и ще изчезнат от само себе си заедно с паразитните мисли, които са обсебвали ума. Така ще познаете Истинската си Природа, ще се слеете с Нея и ще Я последвате винаги и навсякъде. 

Този, който следва Себе си, той следва ходовете на Изначалната Пустота, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте в добро здраве и да постигате определените си цели!