Въвеждане на фабрични настройки

В повечето от случаите, ние можем да подбираме средата, в която да прекарваме времето си и хората, с които да общуваме. 

Ако направим аналогия с ума, ние можем да подбираме и мислите, които да се появяват и да стоят в ума ни, но съвсем не винаги сме в състояние това да е изцяло в наша власт. Докато със средата и хората, ние все пак можем да волево да определим, с ума нещата не стоят така.

Нека сега да си представим, че по някаква случайност сме седнали на една маса с някой не съвсем възпитан човек, некултурен и направо човек с примитивни обноски и мислене. Можем да го търпим до момента до който започне да изпростява и да се излага и след това направо бихме станали и си тръгнали от него или бихме му казали кротко, но с тон, който не търпи възражение: “Ставай и се махай от присъствието ми!” И така навреме да се освободим от евентуалните последващите глупости, които той би натворил. 

Не бива човек да прави компромиси с такива неща и е добре да вземат навременни мерки, докато ситуацията не се е задълбочила съвсем.

С ума нещата не стоят съвсем по този начин. Докато простака можем да го изгоним веднага или да се отстраним от присъствието му, с ума няма да ни се получи така. Ето, в нашите умове се записва всякаква информация от деня на раждането, като минем през детството, училището, университета, работата, живота до конкретния момент. Най-различни неща се регистрират и запечатват в умовете ни. Голяма част от знанията си ние волево грижливо приемаме и подреждаме, но има и такава информация, която се записва в съзнанието ни без ние да я искаме, т.е. неволево. Ако станем свидетели на някаква грозна случка – тя се отбелязва в ума ни. Ако някой изговори простотия, тя също влиза в ума ни. Ако преживеем лоши събития, те също остават своя отпечатък. Или ако имаме някакъв негативен момент в живота си и той разтърси из основи психиката ни, това неминуемо се “гравира” в подсъзнанието ни и неусетно го носим винаги със себе си.

И в определен момент в съзнанието ни може да изплува някаква нелепа, глуповата или направо грозна – отвратителна мисъл или фраза. Да, ние си казваме, че това е гадно, но нищо не сме в състояние да направим. Не може да се обърнем като към простака, към гамена и да му кажем: “Хайде, ставай и се махай от мен!”, нито можем да станем и да заминем.

Къде ще заминеш и как ще избягаш от своя собствен ум? А положението е също толкова отвратително, както ако си в компанията на някой негодяй или хулиган. В такива случаи човек изпитва чувство на вина, че въобще може да си мисли подобни неща.

Както говорих в предишни постове, една мисъл може да е продукт на биополетата, чрез които неволно влизаме в контакт, но може да е някакъв стар запис или вкоренен отвън стереотип в собствения ни ум. Неподготвените хора в такива случаи започват да се самобичуват, да се самообвиняват или да се страхуват, че деградират, или че нещо става с нервите и психиката им. По този начин те си навличат проблеми със здравето и разстройват психиката си и навлизат в тревожността.

Би било добре да се знае, че умът е един много чувствителен орган, чиито функции работят и не винаги е в наша власт да го управляваме изцяло или доминираме над него. Все едно смарт телефонът ви да запише нещо и после да започне да го възпроизвежда и вие да се самообвинявате и измъчвате. 

Да нормално е една техника да функционира или да се обърка софтуера и е нормално умът също поради интензивния, трескав или конфликтен начин на живот да възпроизвежда събития и мисли, които са се записали в него. В тези неща няма място за паника, страх или тревожност. Точно както някакъв компютър, когато се претовари се обърква и поврежда, така е и с ума.

Техниката трябва да се поправи или преинсталира, умът следа да се въведе във “фабричните си настройки”или да се коригира. 

Не можеш да вземеш чук и с него да поправиш апарата, не можеш със сила или с възмущение да поправиш ума. Има си правилни начини техники и умения.

Когато искаш да поправиш или да профилактираш ума си, би следвало да знаеш как точно да направиш това. Не можеш да започнеш да се ядосваш и да си казваш: “Няма да мислиш това, ще мислиш онова правилното”. Да, може да го направиш, но няма да имаш полза от това – няма да ти се получи нищо. Ще си останеш само с беснеенето, опитите и накрая когато не успееш по никакъв начин, ще дойде отчаянието, безсилието и унинието.

Изпълняването на правилната техника е от изключително голямо значение. Избийте си от главата това, че можете чрез налагане със сила да управлявате ума си. Дори и да постигнете някакъв ефект, то той ще е временен и след това ще има други неприятни за вас последствия.

Когато медитирате, вие трябва да знаете, че само наблюдавате ума си, но без да му се противопоставяте. Не се опитвате да изхвърлите лошите мисли и не пробвате да настаните в ума си добри, позитивни мисли! 

Внимавате в мислите, без да ги развивате и без да им отдавате значение. Не ги подбирате и не ги моделирате. Само гледате ума и не участвате в него. Когато дълго време успявате да не се въвличате в дейностите на ума, той ще утихне от само себе си. Ще навлезе в естественото, пусто, безмълвно и добронамерено състояние на вашата Истинска Природа. Ще Я познаете, ще се слеете с Нея и ще Я последвате във всичко и навсякъде! 

Този, който следва Себе си, той следва ходовете на Изначалната Пустота, той не се подвежда по грешни ходове и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте винаги в добро здраве и да можете да постигате определените си цели!