Възможността да бъдеш победен се съдържа в самия теб

За да можеш да се наслаждаваш на живота не бива да се отдалечаваш от Центъра си – Истинската си Природа. Можеш да имаш различни мечти, стремежи, цели, но всички те ще се обезсмислят, ако напуснеш Същността си. 

Доста разпространено е схващането, че видиш ли, удоволствията – хапването, пийването и там другите приятни моменти са тези, които осмислят съществуването ти. 

Може и да има доза истина в това, но само ако си Себе си. Изоставиш ли Себе си, нито храната ти ще отива “на място”, нито пиенето, нито забавленията ще могат да те удовлетворят… Заради някакви моментни удоволствия хората често провалят този си живот, че и съществуването си след това.

Ако слушаме религиозните проповеди, там винаги се говори за Сатаната – за дяволи, демони, джинове и още всякакви други техни войнства, които примамвали хората в ада. Много добре – това е идеално оправдание, за да не сме виновни, а и е добър начин да се държат хората в страх, подчинение и послушание. 

Това малко напомня на страшните приказки за деца, в които непослушните се плашат с баба Яга и дядо Торбалан. Добре, но нека да не омаловажаваме съблазните в живота, те често пъти са чудовищно силни и наистина могат да ни тласнат в заблудата и скитането в страданията за много дълго време.

Дзен е преди всичко свързване с Абсолютната Истина и по тази причина, нека да не се заблуждаваме – нито да омаловажаваме нещо, но и да не го преувеличаваме и надценяваме, нали така?

Когато човек стои стабилно в Себе си, когато владее ума си – не се поддава на паразитните мисли и емоции и стои невъвлечен в двигателните си подтици, никакъв дявол или Сатана не може да го завладее. Щял бил да дойде и да изкушава, да съблазнява, да заплашва или да обърква. 

Стоиш ли непоколебим и наблюдаваш ли ума си, не се ли поддаваш на разните си желания и привързаност, Сатаните и дяволите ще се окажат напълно безпомощни да ти въздействат и навредят… 

Знам за какво се говори в приказките – за демонични духове, които обладават хората. И като как би могло да им се получи това?!

Ти бъди внимателен в мислите, които се появяват, стоят и отминават. Ти не се пали по разни капризи и желания и не се вкопчвай в живота, сякаш че смъртта ще се уплаши от теб и ще останеш да живееш вечно на земята. Не се прилепвай към хора или ситуации, като че ли ще бъдеш вечно с тях. Как в такъв случай ще ти въздействат дяволите – Никак! 

Техните инструменти срещу хората са собствените им мисли, емоции, подтици, желания, гордост, и стремежът към владеене на другите – било то материално или психологически. Има един стих от едно Дзен стихотворение, която гласи:

“Аз нямам врагове;

Направих небрежността мой враг.

Аз нямам закон;

Оставането в Аза е моят закон…”

Възможността да бъдеш победен се съдържа в самия теб. Ако в теб я няма пролука, в която да проникне поражението, ти ще си напълно непобедим! Ако човек е буден, ако внимава и не подценява никой момент, тогава никакъв Сатана, дявол, демон, джин, гном… няма как да го манипулира и ще се окаже безпомощен да му навреди. Няма как да те завладее и да те прати в ада, самсара или в страданията.

Ако човек е разсеян, нехаен, немарлив и подценяващ живота и възможностите да бъде подведен, тогава, ако ще всички свещеници да се наредят в един огромен хор и да пеят и да нареждат, ако ще да запалят планини от тамян, да мажат с благовонни масла, да се молят или да те споменават в службите си, нищо няма да се получи. 

Този свят е така устроен, че те може и да ти помогнат в някаква степен, но основната задача и отговорност е върху самия отделен човек. Имаш ли техниките в теб, внимаваш ли, отнасяш ли се сериозно, отговорно и не пропускаш ли моментите на слабост, не оставяш ли възможност да бъдеш атакуван, тогава – Чао, Сатана, носи много здраве на теб и на нещастното си окаяно войнство.

Не са ми необходими църкви, храмове, синагоги, джамии, индуски или будистки поклонения и свещенослужения. За Дзен посветените храмовете и светилищата са тяхното собствено съзнание. Ако там не прониква, не владее и не се разпорежда дяволът, никъде нищо и никой няма да може да успее да изкуши, съблазни, уплаши, шантажира, да те постави в зависимост или принуди.

Когато нямаш нищо по-ценно от Изначалната си – Вечната си Същност, с какво може да те заинтригува или да те застави да го последваш. 

Имоти – да важни са, но не чак толкова, че да те впечатлят или ако ги изгубиш да се разстроиш или да се объркаш. Близките хора – роднините, приятелите, семейството също са много важни, но загубата им не бива да може да те изведе от твоето вечно изначално Състояние. 

Това, което си изгубил в изпитания, ще го намериш отново, но това към което си се вкопчил и привързал, ще го изгубиш безвъзвратно!

Това са причините хората да се отклоняват, да забравят за Себе си и да потъват в ада на страданията на самсара – защото ценят временните, маловажните неща или временните удоволствия.

Не оставяш ли възможност да бъдеш атакуван, тогава: “Сбогом, Сатана! Сбогом, Мара! Сбогом дяволи, демони, джинове!”

Всъщност, може да се каже и: “Здравейте, Сатани, Мара, дяволи, демони…! Пригответе да се отправите към Себе си!”

Защото всички те, без изключение, също притежават Буда Природа и подлежат на изчистване и завръщане в Истинския им Дом.

Базисната техника за медитация е следната:

Наблюдавайте ума си, но без да се захващате с мислите, които ще се появяват. Не се опитвайте да се борите с мислите, не искайте да ги изхвърлите от вас. Не ги оборвайте със спорове и с каквото и да било участие. Не ги развивайте и не им отдавайте значение!

Така, щом не им давате от енергията си, те с времето постепенно ще утихнат и ще навлезете в естественото, пусто, добронамерено и умиротворено състояние на Истинската си Природа. Ще се слеете с Нея и ще Я последвате винаги и навсякъде!

Този, който следва Себе си, той върви в стъпките на Изначалната Пустота, той не може да сгреши и не си създава карма!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийните техники, за да сте Себе си, за да сте в добро здраве и да можете да постигате определените си цели!