Справедливостта, в която се вкопчваме често пъти, е по-лоша и от най-голямата несправедливост. Имам предвид, че и най-несправедливото обвинение не би могло толкова много да ни навреди, както неприемането и прекомерно пристрастно защитаваната справедливост.
Получава се така, че заради възмущението, нервността, накърненото ни чувство за достойнство и загубата на авторитета си, ние сме почти готови да убием някого и дори самите себе си, но да докажем, че сме прави.
Хубаво, конкретно за самия случай, в който сме обвинени несправедливо, това е неправдиво, неоснователно и дори кощунствено, и е трудно да бъде преживяно със спокойствие едно такова незаслужено отношение и оскърбление. Погледнато от позицията на единичния случай, това е злостна нападка и незаслужена обида. Кармата, обаче си е карма!
Да, съгласен съм, че в конкретния случай може да сме съвсем невинни, но… ако човешката памет е склонна да забравя и изневерява, паметта на кармата няма такива недостатъци. Ако се замислим, може да си спомним колко пъти пък ние сме постъпили несправедливо, пренебрежително и оскърбително спрямо другите хора. Е, идват дни, в които нещата се уравновесяват и в тях виждаме как не е добре да нападаме незаслужено някой и да се отнасяме с осъждане.
Има и друго – дори и да не сме постъпвали неправилно и никога да не сме обвинявали някой незаслужено, и никога да не сме подхождали с измама, която да не е била разкривана, често пъти ние сме подлагани на изпит. Изпит, в който ние сами да видим нивото си на устойчивост, вяра и лоялност към Безграничното.
Когато и да е, и каквото и да се случва, един посветен на Безграничната Изначална Същност на Живота не бива да роптае, да пищи като малко дете и да се чувства онеправдан. Щом нещо се случва, значи точно това е нужно. Кои сме ние, че да се опитваме и да искаме да коригираме даденостите на Съдбата?
Колко често само ще срещнете хора, които надигат глас до Небесата от недоволство и “онеправданост”.Ама “как те били честни и всеотдайни.., а какви неща им се били случвали”, “колко добрини били направили, а нямало отплата и признателност”, “защо на добрите хора им се случвали само лоши неща, а на лошите – само добри…” и още колкото си искате словоизлияния, изказани с пяна на устата, възмущение и с невъзможност за приемане на действителността.
Първо, ако нещо се случва, то винаги е справедливо!
Второ, дори и да ти се струва несправедливо, това е само в нашите слепи човешки очи.
Трето, и най-несправедливия живот си струва, ако той ни научи на търпение, на устойчива психика и на лоялност към Безграничния.
Четвърто (това е само за тарикати) – тарикат мъж не писка!
Каквото и да се случва, то е необходимо и винаги е на точното си място. Какво ще се получи, ако с цената на всичко искаме да покажем несправедливото отношение? Ами много често може да се стигне до трайно влошаване на здравето – инфаркт, инсулт и необратими поражения.
Сега, не искам да кажа, че не бива да защитаваме справедливостта и правдата. Говоря за това, че има неща по-висши и от най-голямата справедливост и по-стойностни и от най-голямата чест, достойнство и чистота на живота.
Когато човек е посветен на Вечното, човешката справедливост бледнее. Когато сме отдадени на Безграничното, човешките измерения и ценности губят своите измерения. Щом следваме Божествената си Природа, какво значение имат справедливостта или несправедливостта, правилното и грешното, малкото и голямото, авторитетът или безчестието сред хората – никакво значение нямат!
Някой бил обвинен несправедливо и от това той получил инфаркт. Да, отнесли са се към него незаслужено зле, оскърбително и непочтено, това го разбирам. Но защо той самият се отнася към себе си зле, това някак си не го разбирам докрай.
Всъщност, не са ни сразили и уязвили чуждите думи и отношение към нас, а ние самите, нашият собствен ум ни е поразил. Каквото и да направят другите срещу нас, ако нашият собствен ум не им съдейства, нищо няма да могат да ни направят и навредят. Господарят на тялото е умът – мислите, емоциите, подтиците, а би трябвало да не бъде така. Истинският господар би следвало да бъде Духът и умът би било нормално да Го следва. Ако умът следва Духа, тогава тялото също ще е в синхрон и с ума, и с Духа.
Някой щял да се отнесе несправедливо – ами добре, нека, щом така е преценил, че ще спечели, нека да е така! Или Съдбата, Кармата позволила това да се случи – добре, щом премъдрата карма е предприела, предрешила и реализирала нещата така, добре нека тази “несправедливост”, да бъде! Ето такова трябва да бъде отношението ни към сполетелите ни неволи и нещастия.
Ако можеш лесно да възстановиш накърненото си достойнство и справедливостта – възстанови ги. Но ако това ще коства цялото ти време, здравето или живота, просто приеми несправедливостта и постъпи, като древния Йов: “Тогава Йов стана, раздра връхната си дреха, острига главата си, падна на земята, благоговейно се поклони до земята и рече: “Гол излязох от утробата на майка си и гол ще си отида. Господ дал, Господ взел; да бъде благословено името на Господ!”
Разбира се дали ще кажем “Господ Бог” или “Изначалната Вечна Вселена”, това е едно и също, но е възможно, някой сега пак да подскочи, четейки тези библейски редове. Не се възмущавайте, всичко е едно и също, само напусналият Центъра си ум, възприятията и интерпретациите могат да са различни…
Единното Цяло не може да бъде разделено, и истината не може да бъде лъжа! Може да бъде представена илюзорно от някой, но в самата си Същност тя е неразрушима, непроменима, неизтощима, необозрима!
Дълго още може да продължи тази статия, но стига толкова за тази сутрин.
Техниката на медитацията е непроменима, тъй както е неизменно устройството на човешкия ум:
Медитирайки, ние не се захващаме с мислите, които ще се появяват. Не се опитваме да ги изхвърлим от ума си, не се опитваме да ги заменяме с позитиви мисли. Не ги моделираме, не отдаваме значение на мислите и не ги развиваме. Само ги наблюдаваме, като внимаваме те да не ни увлекат в тях, нищо повече.
Когато във времето и практиката ние сме последователни и дисциплинирани, умът ще навлезе в своето естествено, пусто, добронамерено и умиротворено състояние на Истинската си Природа, ще се слее с Нея и ще вие ще Я последвате завинаги и навсякъде.
Този, който върви в едно със Себе си, той следва Божествената си Същност, той не може да сгреши и не си създава карма.
Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте здрави и да можете да постигате поставените си цели!
Благодаря !
Благодаря!
Благодаря, Нед!