Грешки при медитация

Процесът на медитацията, както всяко друго нещо, изисква да бъде познаван до такава степен, че да няма нищо неясно, заплетено или объркващо. Самата техника на медитация е древна почти колкото света и е останала до наши дни, не за нещо друго, а за това, че ефектът от нея е безспорен, категоричен и работещ винаги и при всички ситуации.. 

Разбира се, с всички неща се получава така, че ако не се познават издъно и до най-малкия детайл, може да се появят някакви неясноти, двусмислия, стигащи до неразгадаемост. 

Подобно на неопитен техник на някаква апаратура, можеш много дълго да се луташ в повредата, да не можеш да го разбереш и повтаряйки си фразата “Дяволска работа”, да си на ръба да се откажеш. 

Да, ако се касае за някакъв апарат или устройство, което не можеш да поправиш, можеш лесно да го изхвърлиш в коша за боклук и да си купиш друго. Няма как да изхвърлиш обаче, една разбита, разстроена нервна система или психика.

Да, лесно е да се предпишат някакви опиати или вещества близки до наркотичните, които да притъпят сетивата ви, да породят вцепененост, замайване, скованост и понижена функция на ума – да ви направят почти като инвалиди. За това не се изискват кой знае какви умения или образование, защото всеки наркоман прибягва до подобни средства или методи. Това да си зависим от някакви наркотични вещества, според мен е по-лошо и от страданията на самата болест.

Какво правим като прибягваме до опиати? Ами как какво – когато ни споходи някаква болест или неразположение, вместо да се вглъбим в себе си и да открием истинската причина за здравословния проблем, хората бързат да се нагълтат с някакви обезболяващи или отровни медикаменти, с които да се опитат да потушат симптомите на болестта. 

От това се получава само едно, подобно на малките деца, когато видят някаква страшна за тях картина – те си затварят очите, за да не я виждат. Същото правят хората, когато се налага да си направят някой неприятен за тях извод. 

Най-честите причини, за да ни споходи някаква болест, са в порочния ни начин на мислене и последващите от това емоционалност или подтици. Много пъти съм го казвал това, но мисленето може да отрови тялото много пъти повече и по-силно от някоя развалена или токсична храна. И обратно, ако някой човек е със здрава нервна система и щом психиката му е стабилна и не се люшка от една крайност в друга, дори и да се случи храната му да не е съвсем чиста и здравословна, тя не може да му навреди и да го извади извън релси.

Мисленето генерира енергия и тя пряко влияе върху всички процеси и функции на тялото. Щом сте започнали медитация, това означава, че не бива да се въвличате във вихрите на ума. Добре е да се запомни, че понякога мислите са така завоалирани и прикрити във фона на общото състояние, че те почти не могат да бъдат забелязани. 

Вие може да си казвате, че само наблюдавате мислите, но ако се повличате и се оставяте на емоционалното си състояние да ви води по него, това си е направо въвличане в ума. Така човек може лесно да се обезсърчи и да си каже: “Изпълнявам всичко точно, така както е записано в инструкциите за медитацията, а не ми се получава…”

Хубаво запомнете това правило: “Ако нещо не ви се получава – не можете да потушите някакви емоции, негативното си настроение или натрапчивите си мисли, това означава, че нещо не правите както трябва!”

Просто няма вариант, в който медитацията ви да е на ниво и да няма позитивен ефект върху здравето ви. Ако си мислите, че има “дяволска работа” в практиката ви, това е сигнал, че някъде бъркате. Грешките могат да бъдат от най-различно естество, но като цяло това е заради пропуските ви да се увлечате и да последвате тревожния си или объркваш ум.

Ако по време на медитация се появят някакви картини – третирайте ги като мисли, т.е. не се въвличайте в тях и не им отдавайте значение. Дори и да има истина в тях, това може да стане повод да се объркате, да се поддадете на илюзорно мислене и тревожност.

Ако през медитацията чуете разни гласове – отнасяйте се към тях, като към мисли и опит на ума да ви отклони от правилната практика – не се замисляйте върху тях и не им отдавайте значение.

Ако медитирайки усетите разни аромати, вкусове или разни докосвания по тялото – считайте ги като мисли и се отнасяйте към тях, като към разсейващи фактори. Не им се поддавайте, няма смисъл да ги изследвате или да им отделяте време. Просто ги наблюдавайте и в никакъв случай не участвайте в тях.

Медитирайки, ако в ума ви нахлуят мисли за някаква ваша гениалност, превъзходство, находчивост или други свръх умения, включете тези мисли към разсейващите фактори и не се повличайте по тях, това са изкушенията и заблуди на илюзорния ум.

Или ако сте нетърпеливи и очаквате от медитацията бърз успокояващ ефект, това ще усложни и забави завръщането на ума ви в Истинския му Дом. Ефектът от нея наистина е бърз и мощен, но не и преди да имате солиден опит, няма как, ще се наложи да попрактикувате усърдно, докато стигнете до тези умения и до овладяването и.

Въобще, медитацията може да ви изглежда просто нещо, но когато потънете в практиката ú, ще се сблъскате с много и различни детайли, които е много възможно да я осуетят. 

Ако не можете да се справите в нещо, няма да си казвате: “Дяволска работа”, а ще наблегнете на внимателното наблюдаванет на ума и не въвличането си в него.

Накратко техниката на медитация е:

Внимавате в ума си, но без да се захващате с мислите, които ще се появяват. Оставяте мислите да идват, да стоят и да отминават, без да се опитвате да ги поправяте или моделирате. Няма да ги развивате и няма да им отдавате никакво значение. Щом не се поддавате на ума и щом не се въвличате в него, с времето мислите ви ще се успокоят, ще навлязат в естественото, пусто и умиротворено състояния на Истинската ви Природа. Ще Я познаете, ще се слеете с Нея и ще Я последвате винаги и навсякъде.

Този, който е в единство със Себе си, той не се отклонява от Пътя на Изначалната Пустота, той не прави грешки и не си създава карма!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте здрави и да можете да постигате определените си цели!

5 thoughts on “Грешки при медитация”

  1. Това не изглежда никак лесно! Хората обикновено се плашат , ако чуват глас или усетят докосване, някяк си това се възприема , като нещо извън тях, а не , че е ума им. Често ли се случва или само при някои? Аз, например имам опитност само с мисли , които идват като отговор на зададен от мен въпрос.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *