Прошката

Днес всички говорят за прошки. Ние няма да говорим за тях, защото един човек практикуващ медитация редовно, знае, че колкото и да е обиден, ощетен, губещ от дадена ситуация или хора, щом той седне да медитира, вече е простил на всеки и всичко. Няма смисъл да говорим за прошки и покаяния, тъй като ако една медитация е качествена и навлизайки в Пустотата, ние сме опростили не само грешките, които пряко са ни засегнали, но и всички възможни грехове на света.Какво означава да сме простили? Означава, че ние ясно разбираме причините за една простъпка.Всичко на този, а и на онзи свят, си има първопричина и ако ние я осъзнаем, ще видим истинската почва, в която се е развил дадения проблем или грехопадение. Още повече, че никой, абсолютно никой от нас не е безгрешен. Да, едни правят едни грешки, други – други. Трябва ли да се сърдим на някой само защото той не греши по нашия начин, а по негов си – според неговата си специфика и характер.

Сядайки в дзадзен, медитацията ни няма да е качествена, ако ние се водим от някаква горчилка от обида, от спомените за ощетеност, загуба, вреда. Също медитирайки, ако се захванем за някоя подобна мисъл на обида или отчуждения, би означавало, че ние не медитираме, а се впускаме в мислене.

Медитацията, приятели, е пускане на всичко което е било, независимо дали то е добро или лошо. 

Ако сме се захванали с някой спомен, то това е въвличане в мислене, а не медитация.

Ако поддържаме в себе си някаква неприязън или обида към който и да било, то това не е медитация, а обикновено мислене.

Ако не можем да се освободим от миналите преживявания, това значи, че медитацията ни не е качествена и тя е по-скоро следване на човешкия ум, а не потъване в Пустота и освобождаване от натрупванията от външния свят.

Ако постоянно в нас изплуват болезнени спомени, то ние следва да не се захващаме за тях и да не им отдаваме значение – да, ето това е медитация.

Така че, приятели, всеки който практикува медитация ежедневно, няма как да не прости. Няма как да не се освободи от миналото си и няма как да не толерира простъпките на хората, а и своите пропуски и грешки.

Няма нужда да дойде денят на опрощаването на грешките и прошките, за да простим. Това е така, защото чрез всяко едно сядане за медитация, вече сме направили всички видове прошки и покаяния.

Друго, тези които медитират се водят от своята Вътрешна Същност. И това, че сме простили или не считаме нещо за обида или грешка против нас, не означава да забравим кой какви склонности има. 

Прощаваме и на крадците и на тези, които обиждат и на тези, които да ни поставили в трудна, мизерна ситуация, на абсолютно всеки и на всичко, но опитът си опит!

Пускайки, освобождавайки се от горчилката, обидите, интригите, клюките спомените за трудностите, в които сме били поставени, същевременно ние не забравяме кой какви склонности и че това, което сме преживели може да се повтори още много пъти. Така че опитът следва да не се забравя, защото в противен случай ще сме обречени отново и отново да попадаме в подобни нежелани ситуации и преживявания!

Прошката не е забравяне, а освобождаване от омраза, ненавист, отвращения, отблъскване. Както вече казах, тя е нещо обикновено и следва да бъде налице при всяко сядане в дзадзен – в медитация.

Ами ние всеки ден говорим за привързаност и отвращения – отблъскване.

Привързаност се развива към приятните преживявания.

Отвращение изпитваме към неприятните случки и преживявания.

Това правим всеки ден! – внимаваме да не станем роби на удоволствията, и от друга страна внимаваме да не се подведем по омразата, злобата, отвращенията.

И ако медитираме всеки ден по два пъти – примерно сутрин и вечер, то ние два пъти на ден се освобождаваме и от склонността ни към прекомерни удоволствия и от настроенията да се сърдим, мразим, ненавиждаме и презираме, без значение към кой или към какво са отправени подобни мисли, чувства, емоции или подтици за действия.Ето ви прошки! Два пъти всеки божи ден. Не виждам, за какво би ми потрябвал един ден в годината наречен „прошки“.

Такива ми ти работи, приятели!Медитирайте редовно и така ще бъдете реално продължение – израз на Вашата Вътрешна Природа, която е чиста, всеопрощаваща, милосърдна, състрадателна. Човешките усилия, колкото и силни и настойчиви да са, те бледнеят пред проявата на Истинската ви Същност.

И накрая, ще ви кажа точно по Дзенски:„Не прощавайте на никой и на нищо, просто само медитирайте и бъдете Себе си!“

PS Дзен, като Дзен. Дано сте го разбрали, щото сега може да ме засипете с ругатни и да започнете яростно да ме критикувате, заради „светотатството.”

3 thoughts on “Прошката”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.