Пътеката, която ни води към Пътя

Можем да направим най-добрата услуга на себе си, когато усъвършенстваме духовните си техники. Медитацията за наблюдаване и не въвличане в ума е пътят към Пустотата. Да, самата медитация все още не е Пустотата, но практикувайки я, тя уверено ще ви води към нея.

Задавате въпроси: “Защо толкова много настоявам и наблягам на медитацията?”

Сега ще ви обясня, но предварително ви казвам, че ако има хора, които по принцип са настроени противоречиво, враждебно, които винаги подхождат с недоверие към всичко и са склонни да се бунтуват и протестират дори при гледката към едно пролетно цвете, нека те да обърнат най-много внимание и да се съсредоточат върху обяснението – те имат най-голяма нужда!

Медитацията е пътят или пътеката, които ни водят към Пътя, тя не е самият Път. Пристъпвайки към практиката, в самото начало вероятно няма да ви се получава. Постепенно, упорствайки да наблюдавате ума и да не се въвличате в него, ще видите как спокойствието все по-стабилно присъства във вас. После, с овладяването и включвайки уменията си, все по-бързо ще можете да навлизате във Вътрешната си Природа. Имам предвид, че каквито и мисли да са бушували в ума ви, каквито и чувства да са се взривявали във вас и без значение какви подтици за действия ще са ви обладавали, вие много бързо ще можете да се свързвате с Вътрешното и да ги уравновесявате и правите единни с Него.

Ето например, някой е много гневен, или изпълнен със съмнения, или възмущение, няма значение дали това произтича от справедлива или несправедлива кауза. Каква е ползата, ако е каузата, която ви е разбушувала е разумна, честна, почтена, основателна. Кое е основателното – да получите инфаркт ли или инсулт? Или пък да направите някакви простъпки, заради които после дълго време да плащате? 

Човек би следвало да може да изоставя такъв вид емоции, мисли, подтици, независимо дали са правдиви или неоснователни. Потъвайки в медитацията, би било добре всичко да изчезне в Пустотата. Колкото и да сте гневни, колкото и да сте възмутени, колкото и да ви изглежда, че сте ощетени и онеправдани, навлизайки в медитация и свързвайки се с Вътрешната си Същност – Пустотата, би следвало да можете да разтворите в Нея всичко – и гняв, и възмущение, и отмъстителност, и всякакви истерии, и планове, и формираните модели на мислене. Прониквайки и сливайки се с Пустотата, ако медитацията ви е на ниво, би било възможно да можете да разтворите в Нея дори и физическата болка. 

Няма нищо по-висше от Пустотата, защото Тя поражда живота, Тя го поддържа и Тя го унищожава. Всички земни и човешки ценности се появяват от Нея и всички те би било правилно да могат да се разтворят в Нея. 

Ето, например сега хората са угнетени поради карантината и ограничаването на свободата им. Да, свободата е по-скъпа и от злато и зачитането на достойнството ни по-ценно от парите, но всички те бледнеят и направо изчезват, като никога да не са съществували, пред Изначалния Дух – Пустотата. Какво означава едно незачитане или какво е едно ограничаване на движенията – да, много означават, но те колкото и да са важни, няма как да се съизмерват с Вечното, с Безграничното!

Когато се появят такива мисли, чувства, подтици и те се усилят до такава степен, че ви причернее пред очите и ви идва да чупите, да блъскате, да разрушавате, просто влезте в медитация. Щом навлезете в Пустотата, постойте в Нея и се опитайте да разтворите всички тези мисли и енергии, които се канят да ви обземат. Ако сте се упражнявали достатъчно, ще видите как гневът се стопява в Пустота и изчезва без следа, как възмущението се разтваря и от него не остава нищо. Ще видите как, когато слеете безпокойството, страха и депресивните мисли с Пустотата, от тях няма да остане абсолютно нищо – нищичко. Цялото беснеене, недоволството, истериите, безизходицата или черните мисли, ще се стопят в Пустотата и ще изчезнат безследно.

Разбира се, няма да бързате с резултатите, защото преди да можете да сливате обектите в Пустотата, трябва да се научите да сливате с Нея собствения си ум. 

Спокойно, методично, упорито и дисциплинирано си практикувайте всеки ден и не бъдете припрени. В началото успехите ще са налице, но те ще са малки. С времето всичко ще придобие наистина внушителни измерения. 

Ще можете да разтваряте в Пустотата дори и физически терзания и мъки. Следващият етап на усъвършенстване на медитацията е да сте в състояние действително да влияете върху тялото, плътта, материята и да ги изменяте или поправяте, но това е за в бъдеще.

Сега всички са се уплашили от една нищо и никаква болест и са се сврели в миша дупка. Ами добре, нека така да бъде, но това е жалко, защото когато човек е духовен, той придобива възможности и сили, които няма как да бъдат развити по никакъв друг начин. Стойте се вкъщи, щом това ще ви направи по-духовни! Одобрявам го. 

Днес е корона вирус, утре по друг повод – или някаква друга болест, или нова измишльотниа, и какво ще правим?! Ще се крием и ще треперим за своя живот и на близките си, вместо да имаме духовните сили и енергийната мощ да унищожим този вирус за броени минути. Ето до това води отделянето ни от Майката Природа – ставаме слаби, плахи и немощни да се справим и с най-дребните препятствия – като дърво без корен.

Да влезеш в Пустотата на наш език означава да се слееш с Безграничния! Е, как мислите, ще може ли да издържи една болест, един вирус или паразит и ще може ли да устои на Вездесъщата Му Сила. Затова духовните хора са силни, устойчиви и недосегаеми и затова могат да следват плановете и предначертаното занапред, ето затова!

Започвайки да практикувате, от вас няма да се изисква да сте толкова отдадени, че да променяте материята. Въпреки че защо не? Изисква се, само да преподредите ценностната си система и приоритетите си и да ги отстоявате. Просто да не се отклонявате от Себе си – мислите, емоциите, действията ви да са от вашата Истинска Природа.

Сега пак ще напиша основната техника за медитация, т.е. пътя който води към Пътя:

Наблюдавате ума си, и не се захващате с нито една мисъл, която се появява. Не се опитвате да спрете мислите или да ги изхвърлите от ума си. Не ги подреждате, нито ги моделирате. Само внимавате да не участвате в мислите и да не се въвличате в тях! Постепенно и с времето ще навлезете в естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската си Природа, ще се слеете с Нея и ще Я последвате винаги и навсякъде.

Този, който следва Вътрешната си Природа, той върви в Пътя на Безграничния, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийните техники, за да сте Себе си, за да сте здрави и да можете да постигате определените си цели!

5 thoughts on “Пътеката, която ни води към Пътя”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.