Съдене или Преценка

Повратната точка към пътя на свободата няма да дойде с вдигането на карантината. Тя ще дойде тогава, когато се върнем към Изначалната си Природа. 

Сега ние можем да оценим, колко сме били щастливи, когато можехме да се разхождаме, просто ей така. Да, сега го разбираме, защото свободата която имахме, я мислехме за непреходна даденост. Ако поживеем така по-дълго ще свикнем с това положение и вероятно почти ще забравим, че някога сме били волни и свободни. 

Същото се случва и с отношението ни към Същинската ни Природа. Ние всички носим в себе си свободата, щастието, благоденствието, но през дългите периоди от време сме се научили да сме затворени в къщата на илюзиите.

Някакви дребни желания са се превърнали във вериги. Привързаността, страстите и страхът да не ги изгубим също са окови, които не ни дават и да си помислим за нещо отвъд тях.

Ето, вероятно започвате да разбирате колко малко му трябва на човек да е щастлив. Просто да може да се разходи сред природата, да се види с приятели, да може да се нахрани нормално и да има изобилно вода. 

И накъде бяхме хукнали всички?! Айдеее…, снимки от другия край на света, стойки, рисуване на желани образи… Извращенията на хората бяха стигнали дотам, че да не могат да различат хубавото от лошото, правилното от грешното. 

Ех, знам сега, че някой ще се опита да погледне по Дзенски и да каже, че: “Няма добро и зло, и няма правилно и грешно.” И че: “Всичко е продукт на мисленето ни”.

Да, когато някой не схваща Безграничното, той му придава вида, в който сам си го представя с ограничения си човешки ум. Казано е, че няма правилно и грешно, и че няма добро и зло, но това се отнася само за Дзен. Ако не разбираме това добре, може да си помислим, че и да правим всякакви извращения и престъпления, и това е добро и да е много хубаво дори. Да, тук човек може да се окаже в клопка. 

Точно натам беше тръгнало мисленето ни – да пренебрегваме това, което Изначалната ни Същност е заложила в нас. Накъдето и да се обърнеше човек щеше да види изопачения, изкривен ум у хората и нежеланието им дори да се отвори тема, противна на мисленето и желанията им. То не бяха извратености, то не бяха ненужни пластични операции (има и наистина необходими и важни), то както беше тръгнало щеше да стане задължително да си джендър, да се лъже, краде, мами и всичко това се имаше за геройство, за подвизи. Знаех си още тогава, че това няма да продължи по този начин.

Сега, някой пак да не ме обвини в това, че съдя хората. Не, едно е да съдиш някой и да желаеш той да пострада, а съвсем друго е да имаш точна преценка за нещата и да знаеш кой път до къде води. Едно е да тръгнеш за Рим, друго за София, а трето към някое гето. 

Да не съдиш не означава да одобряваш извращенията, безобразията и беззаконията. Означава само да не се озлобяваш към хората, да не злорадстваш и да се опитваш да им налагаш насила твоя начин на мислене и поведение. 

А без преценка как ще можеш да живееш? Ако не можеш да оцениш кой път на къде води и до какви последствия, това означава, че си един сляп човек. Сляп за себе си и сляп и немощен да помогнеш на другите, когато поискат помощта ти.

Дадена ни е свободната воля да избираме пътя си, но ако последствията от нашия избор водят към заблуди, неволи и страдания, тогава няма как да продължаваме да вървим по него. 

Нека всеки сам да разбере, че от една страна ние имаме свобода и за най-малкото отклонение няма да бъдем осъждани, но все пак като изгубим мярката и връзката с Вътрешната ни Същност и ако вървим все повече в тъма, мрак, невежество, Вездесъщата Вселена ще ни извади от задънената улица и ще ни насочи да слушаме Същността си – Себе си. 

Нека да си говорим директно, светът повече няма да е същият и ако се противим на промените, ние няма да можем да ги спрем или отложим. Пътят, по който ще ни води Животът няма да е според нашия обичаен ум, а ще е според това, от което имаме нужда, за да се върнем в Себе си. Да, нуждата няма да е продиктувана от стомасите и желаните удоволствия, а от това да следваме законите идващи от Пустотата.

Когато Майката Природа реши нещо, няма избягване. Ето, помръдна си леко пръстта и резултата е блокиране на целия свят. А можеше да бъде много по-лошо и много по-жестоко. Имало е светове в миналото, които са били унищожени, заличени и вече помен няма от тях.

Повратната точка ще бъде тогава, когато на първо място поставим единството на Цялото и когато мисленето ни, емоциите ни, и всичките ни действия произтичат от благоденствието на всички – на единното Цяло. С егоизъм няма да дойдат по-добри дни, с двойствено мислене и желание единствено за лично облагодетелстване, няма как да има щастие.

Пътища към Себе си са най-различни, но сега вече не останаха чак толкова много. Когато човек осъзнае, че е крайно време да се завърне в Себе си, той следва да практикува медитативните си практики и да спазва стриктно нравствения кодекс.

Къде е написан нравствения кодекс ли, ще ме попитате сега? Ами написан е в Същността на всеки от нас и той гласи: “Не прави на другите това, което не искаш да бъде направено на теб”. Всеки го знае прекрасно, друг е въпросът, че дори не искахме да се замислим върху него.

Идват други времена, в които всеки, иска или не иска, ще се наложи да се отправи към Изначалната си Природа. 

Е, да знам, че ще има и такива, които няма да могат да се освободят от вкопчванията си в материалното, но това няма да е присъда, а ще е техният личен избор.

Техниката за медитация за завръщане в Истинската си Природа е:

Наблюдавате ума си, но не бива да се захващате с мислите, които ще се появяват. Не се опитвайте да спирате насила мислите си, нито да ги променяте или да ги заменяте. Просто наблюдавайте ума си дотогава, докато той се успокои и навлезе в естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската си Природа. Ще се слеете с Нея и ще Я последвате във всичко и винаги.

Този, който следва Вътрешната си Същност, той върви в Пътя на Изначалната Пустота, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте здрави и да можете да постигате поставените си цели!

7 thoughts on “Съдене или Преценка”

  1. Анонимен

    Здравей, Нед! Много навреме го пишеш този постинг! Все още покрай мен има хора с мислене, че цялата тази пандемия, суетня ще отминат. Животът ще продължи по старому. Спрях да влизам в разговори по темата, различията ни с всеки ден се разрастват и установявайки го, предпочитам мълчанието и слушането.
    Благодаря за целия блог, Нед! Пожелавам ти дълги години живот в усмивка!

  2. Благодаря Нед!!! Много е хубав сайта ви и всяка статия ме кара да се замисля… Препорочитам ги по няколко пъти и ме подтикват да направя положителни промени в мисленето и поведението си!!! Поздрави и бъдете здрав!!!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.