Раздвоени небалансирани емоции

Много е лесно да си сведеш главата, особено когато умираш от страх. Иначе, когато човек е в апогея на гордостта си, на самочувствието си, лети в небесата и не искае да чуе ничий съвет. 

Да, тези неща вървят винаги заедно – агресия и страх; гордостта е винаги в комбинация с ниската самооценка; гневът и насилието са в комплект с малодушието и безпомощността. Само че не ги забелязваме, защото когато едното се проявява другото е в сянка. Не, не, че го няма просто изчаква своя ред. Много отчетливо може да се види това, когато някой проявявайки агресия и не може да надделее, тогава веднага преминава във фазата на страха и подчинението или когато някой се има за голяма работа и го смачкат – тогава преминава в другия полюс на малодушието. 

Това са раздвоени, небалансирани емоции, които винаги се уравновесяват една друга. Когато емоциите ни са единни и свързани, тогава няма такава силна поляризация. Щом някой прекалено силно започне да го вълнува някое чувство, то със сигурност би следвало някъде около него да се крие неговата противоположност – другия полюс на това чувство. 

Често пъти, поради погрешното си разбиране за медитация и душевен мир, някои се опасяват и направо скачат на бунт, защото медитацията щяла да ги направи безчувствени, безсърдечни и лишени от душевност. Нищо не е по-грешно от едно такова мнение. Медитацията постепенно изчиства точно тази противоречивост в характерите, поставя и връща психиката в Истинския и Дом.

Раздвояването на ума в емоциите или в поведението е в основата на двоумението, на съмненията и суетността. Когато в медитация ние не се захващаме с мислите – идеите, емоциите, подтиците, това раздвояване в ума отминава, т.е. изчиства се. 

Един балансиран ум не подскача от радост и не се съсипва от униние. Ако дойдат радостни моменти, той си пак си се радва, но не по начин, че да загуби равновесието си. А ако дойдат тъжни или страшни моменти, той върви в посоката на съответните чувства, но никога не се загубва в преживяваният си. Дори и да има опасност, един уравновесен и единен с Центъра си ум, не се отдалечава от Същността си. 

Какво, ако има опасност? Той пак ще следва своя Първоизточник. Самата опасност може да е реална, а може да е просто фалш, психоза или продукт на различни енергии – своите или на някакви чужди черни мисли или истерии. 

Няма значение, стоим в Центъра си и следваме импулсите идващи от интуицията ни. Нищо не е по-важно и по-истинско от Вътрешната ни Същност. Иначе, отвън можем да бъдем обработвани, но ако това не достига до пулта ни на управление, никой няма да успее да ни навреди. 

Върху сетивата и умът ни може да бъде въздействано – обработвани, променяни, може да бъде внушавано, но върху нашата Вътрешна Същност няма как! Очите са податливи на картини, ушите се влияят от речта, обонянието от ароматите, а умът от разни внушения, логика и заключения. 

Когато се обработва и промива ума, човек лесно се загубва и не знае на кое да вярва и кое да отхвърли. Единственият точен ориентир, който е невъзможно никога да ви подведе, това е Вътрешната Същност. Тя, Буда Природата ни винаги ни казва истината. 

Ще кажете, че може би Тя говори тихо и затова ние не можем да Я чуем… Не, не е така! Тя винаги ви дава нещата достатъчно силно и напълно ясно. Друг е въпросът, че хората, обсебени от желания, привързаност, страх, гняв, непоносимост или отвращения, не са в състояние да Я чуят и да Я последват! А имайте предвид, че това сте самите вие, само че това е вашата дълбока Същност, а умът е само на повърхността. Но умът, бивайки обзет от мисли или емоции, излъчва много силна енергия, която ви заглушвава!

Ето, ако сега ви кажа, че няма болест, която да е смъртоносна и която да води до пандемия, ще ме послушате ли?

Да, тези, които са в равновесие, със сигурност ще уловят смисъла. Но болшинството от хората, ще кажат: “Абе я си гледай работа, по телевизията показаха толкова много умрели и болни, а целият свят се е организирал да се предпази, ти сега ще ни говориш…”

Не, сега няма да ви убеждавам, защото това ще стане напълно ясно след време, когато се тегли чертата, когато се направи равносметка между жертвите, дадени от корона вирус и един обикновен грип или една банална изстинка. Да, умират хората, нормално е, и от изстинка умират, и от задавяне при хранене. Умът е този, който ви заблуждава и ви отклонява, че сте в смъртна опасност.

Имаше една италианска поговорка, която казваше, че: “Страхливият умира всеки ден, смелият – само веднъж.”

За да не бъде човек толкова лесно манипулируем и управляем, следва да се упражнява в медитация редовно. Не бива да сме с робско мислене и да се подчиняваме на всеки брътвеж, независимо откъде идва. 

Едно време, когато Мойсей е извел хората си от земите на робството, не ги е завел веднага в обетованата земя (до там е имало само 11 дни път), а са се скитали 40 години из пустинята, за да може или да им се промени умът и да се освободят от робския си начин на мислене!

Това, което наистина може да ни помогне да се очистим от паразитните или внушени отвън – от живота, хората, събитията мисли, е медитацията. Редовното ú практикуване очиства умовете и ви довежда до обетованата земя – Истинската ви Природа:

Медитирайки, ние наблюдаваме ума, но не се захващаме с мислите, които ще се появяват. Не се опитваме да изгоним мислите или да ги спрем! Не ги променяме или моделираме. Просто само стоим и внимаваме да не участваме в мислите и да не се въвличаме тях. Така, с времето постепенно умът ще се очиства и ще навлезе в естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската ви Природа, ще се слеете с Нея и ще Я последвате навсякъде и винаги!

Този, който следва Себе си, той върви в Пътя на Безграничния, той не може да сгреши и не си създава карма!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте здрави и да можете да постигате определените си цели!

4 thoughts on “Раздвоени небалансирани емоции”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.