Всичко произтича от мисленето

Изпитанията се дават, за да може да се калим и да излезем от тях по-силни и пречистени.

В живота има позитивни периоди, има и негативни. Може да изглежда странно, но повечето от заблудите, илюзиите, пороците, които водят към невежество се появяват и развиват през положителните, добрите времена. Тогава човек най-лесно се поддава на изкушенията, тръгва след тях и забравя за Себе си. Не, че в негативните периоди няма, и тогава човек е склонен да се отклони, но тъй като тогава е безизходица, грешките ни някак си са по-обясними… Да се поведеш след удоволствията и да забравиш от къде си тръгнал и кой си, е най-честата грешка.

Заблуждаваме се и се отклоняваме от Същността си основно по две причини. Първата причина са приятните моменти и усещания, а втората са негативните – болката, мъките страданията.

Добре е да сме готови и за двата вида изпитания – за изкушенията чрез удоволствия, наслаждения и преживяванията на добрите моменти. И за трудните, мъчните периоди, които неминуемо ще ни спохождат във всеки един живот.

И какво се получи дотук?! През изминалият досега период, ние общо взето като цивилизация, като общество, бяхме в добрия диапазон на преживяванията. Имаше мир по света, не преобладаваха глада, болестите, войните и големи бедствия. Е, да имаше тук-там и от време на време някакви катаклизми, войни и размирици, но като цяло, за земното кълбо беше позитивен период.

И какво стана? Ами поддадохме се, пак казвам като цяло. Тръгнахме след приятното и към задоволяването на сетивните-чувствените удоволствия. Извратихме се. Нещо по-лошо направихме – искахме всичко това да го представим за нормално и дори да накараме и децата за напред да станат като нас. Разлигавихме се като цивилизация и станахме неспособни да преодоляваме и най-малките несгоди. Много от мъжете заприличаха на жени, а жените на мъже. Ширеше се измамата, лъжата, кражбата, корупцията, измяната и още по-зле от това – някак си приемахме за геройство тези, най-отявлените в подобни деяния. Прикритото насилие или издевателствата също бяха едва ли не за подражание. Дрога, похотливост, уродливости, успехът чрез всякакви средства бяха на почит. И като резултат се получи така, че ние все повече заприличвахме на илюзиите си и все по-малко на самите себе си. 

Ако светът беше без установени закони и без Господар, всичко щеше да продължи до пълното ни погубване, изчезване. Да, тези пътища водят към гибел, към унищожение на света и вечни терзания. Наслоявайки нечисти енергии, те биха ни водили в самсара, в ада за вечни времена. Само че светът не е съставен от само себе си и има вездесъщи Сили, които бдят и няма да разрешат да потънем завинаги в упадъка на ценностите и извращенията си. Ето, идат времена, в които щем или не щем, ще има катарзис, пречистване, завръщане в Истината.

Другата, негативната страна на живота, също не е безобидна откъм отклоняването и отдалечаването от Себе си. Примерно в следствие на страданията и мъките, човек може така да се заблуди, че да стигне до невиждани и нечувани постъпки, само и само да не усеща, да не изпитва такива адски мъчения. В такива периоди се раждат страха, отвращенията, подлостта, бягството и преминаване на границите на човечността. Никак не е изключено едно страдание да води към нечестиви постъпки и така като верига, която ни оковава все повече да навлизаме в адските мъки. Това също води до самсара – до ада.

Начините, с които можем да преминем през тези изпитания, са правилните възгледи, волята, дисциплината, коректните действия, медитацията – въобще казано накратко: намирането, сливането и следването на Вътрешната Същност.

От мисленето ни произтича всичко. Едните мисли са пристрастност към удоволствие, приятните моменти, сладострастието, а другите са бягство, отвращение от болката, мъките страданията.

Тук трябва много добре да се вникне в правилния смисъл и тълкуване на казаното, защото някой веднага ще се разбунтува и ще каже: “Как? Нима ни съветваш да нямаме удоволствия, желания, приятни моменти или наслаждения???” или “Ти сега какво искаш да ни кажеш? Да не би да сме мазохисти, че няма да бягаме от болкати и страданията. Още малко ще поискаш да се самобичуваме…???”

Ако разсъждаваме първосигнално, веднага, почти на момента ще стигнем до подобни заключения и и на секундата ще отхвърлим казаното.

Дзен, като Дзен! Всичко е такова каквото е, а не е такова каквото, може умът ни да схване.

Да не вървиш след удоволствията, не означава да нямаш удоволствия, приятни моменти и наслаждения, а означава само, те да не могат да те отклонят от Истинската ти Природа!

Винаги да можеш да запазваш Себе си от себе си, т.е. да запазваш стоенето в Същността си, от увличането, робуването и да си подвластен на удоволствията. За другия – негативния полюс, е същото. Означава да не се влияеш от отвращенията си и да не позволяваш те да те откъснат от Същността ти, а не означава да си мазохист, да ги целиш и предизвикваш. Значи, че никоя болка – ментална или физическа, и нито едно страдание или дори неистова мъка, да не могат да те изведат и да те накарат да напуснеш Центъра си – Себе си! 

Добре е нещата да се схващат в точния им смисъл, а не да се водим от противоречивост, възмущения и желание за конфликт. Ясно е, че ако тълкувам написаното, както дявола евангелието, ще намеря противоречивост и несъвместимост и в най-добронамерения текст!

И още едно провокативно въпросче: Как да сме едно в Едното Цяло. след като сме толкова различни и противоположни като характери и начин на мислене?!

Ами, много лесно е за този, които е в едно със Себе си – с Първоизточника да ви каже отговора. 

На първо място винаги водещо трябва да бъде Единството с Цялото и след това всичко останало като съображения, лична позиция и отстояване на каузи.

Когато сме Единни в Едното, няма разнобой, няма противоречивост, няма конфликти и желание за унищожаване на противната страна. Има неделимост, има принадлежност, има единство и от позицията на благоденствието на Цялото се вземат всички решения, правят се всички планове е се реализират съответните действия. Всичко останало остава на втори, трети, десети или ен-ти план. 

На първо място е мисълта, отговорността, действията към Единното Цяло. Какво, да не си преставяте, че на мен винаги ми се пише? Ами това е може би седемстотният непрекъснат пореден пост, и на мен може да ми се прииска да потъна в дън тилилейски гори и да си гледам блаженството.

Хахахаха…, някои може би си представят, съдейки по себе си, че го правя от тщестлавие или мноого голямо его… Никое, никое тщеславие или его, не може да издържи да напише, примерно, 700 различни Дзен проповеди, без да пропусне нито един ден. Това може да го направи само принадлежността и сливането с единното Цяло! Нищо друго и никой друг не може, защото има различни дни, различни състояния на психиката и физиката ти, и ако не си в себе си, лесно ще се скапеш, разстроиш, ще се поддадеш на временни настроения – ще ти опротивее или от умора, досада, раздразнителност, отегчение… и прочие, и ще ти се прииска да “напуснеш заведението”. Да, да, ама Не!!!

Сега нека пак да ви припомня основната медитативна техника:

Наблюдавате ума си, но без да се захващате с мислите, които ще се появяват. Не се опитвайте да ги спирате или да ги изхвърлите от ума си. Не ги променяйте и не ги заменяйте. Не им отдавайте значение и не ги оценявайте като добри или лоши. Нужно е само да внимавате и да не вземате участие в мислите, както и да не се въвличате в тях. Така, постепенно, с практиката умът ви ще утихне, ще стане пуст, добронамерен и умиротворен. Ще навлезете в естественото състояние на Истинската си Природа, ще се слеете с Нея и ще Я последвате винаги и навсякъде.

Този, който следва Себе си, той върви в Пътя на Безграчничния, той не може да сгреши и не си създава карма!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийните техники, за да сте Себе си, за да сте здрави и да можете да постигате определените си цели!