Кривата реалност

Внимавайте какво си пожелавате, защото има голяма вероятност да се сбъдне.

Всякакви хора съм срещал в живота си. Един се моли за пост в кариерата, друг за апартамент, трети за богатство, четвърти за любов… Други по-осъзнати хора пък се молят за здраве и живот – на себе си или на своите близки, за любов, което е за уважение, разбира се.

Хората, които са дълбоко посветени в духовното, не се молят за абсолютно нищо, защото от една страна те могат да приемат всяка ситуация, която им поднася Небето. А от друга страна имат могъщо влияние върху времето, енергиите, стихиите във Вселената и могат да повлияват и да управляват материята и събитията.

Дори Христос, когато усеща предстоящия развой на събитията, в своята молитва казва: “Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша. И все пак нека бъде не както аз искам, но както Ти искаш.”

Колкото човек е по-близо, по-единен с Духа си, толкова той е по-могъщ и способен да въздейства и да променя света. По начало, всеки един човек по невидим начин, излъчвайки мислите и чрез менталната си енергия влияе върху заобикалящата го среда и света.

Това не може да се забележи от хората, които не са посветени, тъй като това влияние не е директно, не е пряко. Имам пред вид, че когато човек прави нещо, неговият ум е свикнал да вижда нещата и резулата от тях директно. Задкулисните и завоалирани въздействия на психичната енергия не се забелязват от конвенционалния ни ум. Просто ние не очакваме нещо подобно. Това не е като да вземем и да преместим една чаша, примерно, или да свършим някаква работа и да видим резултата веднага или поне действията ни да са разбираеми.

Когато излъчваме психична енергия, това е трудно да се види, първо защото тя е невидима. Второ, защото не може да бъде разбран нейният начин на действие и работа. Ако следваме обичайната си логика и нагласи, ще очакваме някакво директно, разбираемо действие. Само, че когато някаква психична енергия се излъчи, тя има своя заряд и насоченост към астралното поле, върху което се отразява и проектира това, което и е зададено.

Накратко – мислите, менталната – психичната енергия, по един неведом за хората начин въздейства и променя живота и бъдещето ни. Ако тя е хармонична, съответно по такъв начин ще се отрази и върху астралното поле. А ако тя е раздвоена, изтъкана от омраза и е зла, ще повлияе според заряда си. Астралното поле се влияе от психичната енергия, но то има свойството да записва и да проектира и действията, които по-късно ще се проявят като кармична обремененост.

Всъщност молитвата е точно това. Иначе, ако сметнем, че тя е отправена само като искане към Безграничния, какъв би бил смисълът да бъде повтаряна толкова много пъти. Да не би да искаме чрез мрънкане и подкокоросване да убедим Абсолюта да ни угоди, т.е. едва ли не да го смятаме, че няма разум за да управлява справедливо света ли? Не, молитвата, освен че се отправя като искане към Небето, тя има и директно влияние чрез силата на мислите – менталната енергия.

Затова, преди човек да пристъпи към молитва и отправяне на искания към Всевишния, той би следвало добре да обмисли, какво точно иска.

Ето например, до сега, дори патриарсите и папата се молеха да има мир и благоденствие по земята. Мир, благоденствие, любов и разбирателство.

Е, имаше. Само че тези мир и благоденствие без посветеност към Безграничния доведоха хората до извратеност. Създадоха се четиридесет ли бяха, не знам колко пола. По улиците се ширеха демонстрации на още по-голяма свободия. Тези блянове бяха станали реалност и доминираха в света (имаше и глад и мизерия), но като цяло обществото привидно просперираше.

И докъде стигнахме? Стигнахме дотам, почти да унищожим планетата си и да се извратим до такава степен, че да не можем да се познаем.

Едни погрешни стремежи пораждат погрешни молитви. Погрешните молитви създават в астралното поле крива реалност. Тази изкривена реалност генерира недостойни постъпки и начин на живот и отклоняване от Божествения промисъл!

От мен да го знаете това: Винаги на първо място трябва да е предаността, лоялността, благодарността, посветеността към Вътрешната си Същност и Единното Цяло – Безграничния. Този закон е вечен, неотменим, неизменим! Той не се влияе от времето, пространството или от каквато и да е цел или смисъл.!

Чак след това идва всичко останало – животът, здравето, любовта, мирът, просперитетът, благоденствието, хлябът, добруването, семейството, децата, материалното облагодетелстване и каквото още си искате.

Нещата със сигурност ще си дойдат на място, но преди това ще има катарзис, ще има пречистване. Сега е корона вирус, после със сигурност ще има бедност, бедствия – различни стихии ще се развихрят, но всичко това ще е само поради една причина – заради завръщането ни в Същинската ни Природа.

Да, естествено, за един дуален и заблуден ум нещата са откъснати едно от друго и са чиста случайност, а само аз им придавам някакъв мой си въображаем смисъл, нали? Ще видим, ще имаме възможност да се “насладим” на много случайности и невиждани досега събития.

За един Ум, който е слят с Първоизточника, няма нищо случайно. Всичко е точно, закономерно и зададено с космическа точност – няма мърдане нито до нанометър, нито до още по-малките изграждащи атома частици.

Начинът да излезем от това положение, в което вече навлязохме, е да се завърнем в Себе си. И мощно, като един да генерираме енергия, която да е хармонична и единна с Вътрешната ни Същност. Иначе, колкото и карантини, оздравителни мерки и развалени карантии да ни налагат, резултатът ще е плачевен.

За хората няма вече друга възможност, освен да се осъзнаят и да се поправят. Тогава пак ще се върнат към истинскията просперитет, мир и благоденствие.

Нека сега, говорейки това, да ви кажа и начина за медитация, за да може всеки да се очисти от глупостите, с които беше заливан и обработван дълго време. Да се освободи завинаги от внушенията и вмешателствата в ума и да е способен да следва Вътрешната – Божествената си природа:

Когато медитираме, ние наблюдаваме ума си, но без да се захващаме с мислите, които ще се появяват. Не бива да спираме ума си насила да не мисли! Не бива да искаме да изхвърлим мислите от ума си! Не отдаваме значение на мислите и не се стремим да ги променяме!

Само стоим наблюдаваме ума, без да вземаме участие в него и без да позволяваме да бъдем въвлечени. Така, постепенно с времето, ще навлезете в естественото, пусто, безмълвно, добронамерено и умиротворено състояние на Истинската си – Буда природата си. Ще се слеете с Нея и ще Я последвате във всичко.

Този, който следва Буда Природата си, той върви в Пътя на Безграничния, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте здрави и да можете да осъществявате поставените си цели!