Молитва и Медитация

Човешкият ум е неспособен да знае кое е добро и кое е зло. Може би човек е склонен да мисли, че добро са мирът, здравето, благосъстоянието, просперитета, постигането на по-висок пост в службата. И може би винаги се счита, че лошите неща са войните, болестите, мизерията, упадъка, гладът и жаждата… 

Да, донякъде е така, но само донякъде, защото добро, което води към зло, не е истинско добро. И зло, което е като трамплин към доброто, не е съвсем истинско зло. 

Ето сега почти целият свят страда от една пандемия, която като че ли е олицетворение на самото зло. Разбирам, има загинали хора, има изолация, страдания, срив в икономиките – тя е предпоставка за трудните времена, които настъпват.

Всички главни религии, всички и всички духовно напреднали души се молят усърдно за прекратяването на тази агресивна болест. На пръв поглед, това е добро, нали така?! Аз обаче, тъй като не се смятам за много духовен, мисля по друг начин. Да, за мен не е обида да не съм духовен, а по-скоро е неприемливо да съм фалшив, защото не съм!

Защо до преди няколко месеца всички не се молеха и не излъчваха духовната си енергия, която да изчисти земята, например? И защо не мобилизирахме всичките си духовни сили, за да спрем разврата, лъжата, кражбите, насилието, войните, уродливоста в отношенията, безразличието към страданията на хората. защо?! 

Как така си живеехме блажено, пускахме новините и въпреки че всички чувахме за издевателствата, чудовищното насилие, убийствата на невинни хора – деца, бременни жени, старци, това за нас беше почти като някаква бисквитка към сутрешното кафе? Замърсени океани, топящи се полюси, отровен въздух, почва, природа… – нее…, няма проблеми, нали? То това мен, нас, пряко не ни засяга… да, има замърсяване, но по-важно е да отидем на работа. Живота трябваше да продължава на всяка цена.

Сега се събирате да се молите, хубаво, добра инициатива е. И аз така мисля, но защо не бяхте активни преди да ви нападне пандемията?! Чуваха се оттук-оттам някакви гласове (като онази климатична активистка), но това по-скоро беше бизнес, отколкото да се предприеме нещо сериозно, както в момента, например!

И какво си мислите сега, че като се съберете заедно и като се помолите да убиете пандемията от корона вируса и тя хоп… ще спре. Хахахахах…, ами защо не помислите, че тази пандемия е по-скоро благословение, отколкото проклятие? 

Вие защо искате да отхвърлите благословията и да навлезете в пъкъла и тоталното си унищожение? 

Сега всички си стоят по къщите – ето, че можело! Икономиките не вървят добре, нищо, важно е живота си да съхраним, другото както дойде… Защо не се замислите, че тази болест, този мор за нас хората е заплаха и трудност, но за Земята, за планетата, за животните и Майката Природа, може да е лекарство? 

Нашата цивилизация заприлича на нашествие от въшки, бълхи, паразити, които се размножиха и станаха толкова много, че са на път да убият гостоприемника си. Ами, припомнете си биолгията – бактерии, вируси, паразити има във всяко тяло, но те не са болестотворни, а са част от нас самите – участват в работата и помагат на живота на тялото. Когато нещо се обърка, те се размножават до такава степен, че могат да отровят организма, в който ги е създал и поддържал. 

Подобни сме и ние хората в днешно време. Добре, ние сме разумни същества, но явно, че докато не ни дойде до главата и докато не поставени в безизходица, нищо няма да предприемем.

Пак казвам, внимавайте за какво се молите, защото то може да се сбъдне. И може да стане така, че сегашното трудно положение и изолацията да ви се стори като блян – непостижима мечта. Да, има лоши неща, но има и още по-лоши!

Един разумен човек не се моли, не мрънка и не недоволства, а напротив, действа и оставя всичко в ръцете на Вездесъщата Вселена. Някой попита какво е молитва и какво е медитация и по какво те си приличат и по какво се различават?

Сега ще ви обясня! Молитвата най-често обслужва обичайния, конвенционален човешки ум. Не винаги, разбира се!! Когато човек се моли, той иска от Господ или някакви Висши сили да му помогнат да постигне желанията си или това, което си е наумил! Някой в молитвите си стигат до там, че удрят с ръце по масите и настояват да се сбъдне това, което им е хрумнало. Други постят, за да сбъднат желанията си, трети дават обет и т.е. Това е молитвата, когато човек със своя ум упорства и иска помощ свише, за да да постигне целта си. А дали тази цел на него му е необходима и дали ще му е от полза изпълнението ú, той няма как да знае!

Медитацията не е молитва, не се заблуждавайте. Когато човек медитира, той изоставя всички мисли идващи от ума му – желанията, копнежите, съображенията си, моделите в ума си… Той не се захваща с ума и мислите и внимава да не бъде въвлечен в тях. 

И така, когато умът му се успокои и той стане безпристрастен, умиротворен и е готов да приеме всичко, което неговата Вътрешна Същност подсказва, той върви в Пътя на Извечната – Божествената си Природа. Резултатът от медитацията не е продукт на човешкия ум, а е в резултат от сливането ни с Истинската, Изначалната ни Вътрешна Природа. И всички последващи актове, ще бъдат Нейно продължение. 

Медитирайки, ние не обслужваме ума си с неговите прищевки, желания, пристрастия, привързаности, отвращения, ограниченост и невежество. Стига, разбира се медитацията да е качествена и безпристрастна (да не е породена от желания, гордост, пристрастност) , тя ще ви доведе до Истината.

Разбрахте ли разликата? Едното е следване на човешките желания. А другото е сливане и следване на Божествения Промисъл. 

Първото е продукт на обичайния човешки ум. А медитацията е директното изпълняване на волята на Абсолюта.

Наближава Великден и затова ще ви дам един пример с Христос, който по-скоро е медитирал, отколкото се е молил. Ето сами преценете: “След това Исус се отдалечи малко от тях, падна по очи и започна да се моли: Отче мой, ако е възможно, нека тази чаша ме отмине! Но направи така, както искаш ти, а не както искам аз.”Матей 26:39

Ето това е медитация – да следваш Волята на Безграничния!

Нищо, ние хората сме ограничени и се учим от грешките си и затова нека да ни е простено!

Да не кажете, че цитирам Христос, а не Дзен, ще ви кажа една поговорка: “Дори нещо наистина добро, не е толкова добро, колкото Нищото!”

Много е развита нашата цивилизация, но докато не се завърне в Изначалната си Природа, няма да може да напредне и ще буксува в неверието на собствените си изобретения. Когато съумее да навлезе в Същността на Нещата, тогава наистина ще постигне просперитет, както в развитието си, така и в единството с Безпределното и Майката Природа.

Напомням ви техниката за медитация, която ще ви отведе в “Собствения ви Дом” – Истинската ви Природа:

Наблюдавате ума си, но не се захващате с мислите, които ще се появяват. Не се опитвайте да спирате ума си насила и също не го моделирайте. Не замествайте негативните мисли с позитивни – Не! Просто гледайте мислите и не участвайте в тях, не им отдавайте значение и не ги развивайте. 

Стоейки така, с времето умът ви ще започне да се успокоява и ще навлезе в естественото, пусто, умиротворено състояние на Истинската ви Природа. Ще се слеете с Нея и ще Я последвате във всичките си начинания. 

Този, който следва Вътрешната си Природа, той върви в Пътя на Безпределното, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте здрави и да можете да постигате определените си цели!