Единно Цяло и Дуалистично мислене

Всички ние сме частици на един цялостен организъм – Единното Цяло. Ако хората знаеха, колко често то им говори, биха били по-внимателни слушането си. И приятели, и врагове, и познати, и случайно срещнати хора – всички те притежават Буда Природа, която има към вас само и единствено добро отношение и чувст

Друг е въпросът, че хората очакват нещата да им бъдат казвани едно към едно. Това, естествено няма как да бъде възможно, тъй като повечето пъти, когато нещо е казано, то едновременно носи информация и от човека, с който комуникираме и Отвътре – от Буда Природата му и няма как да е еднозначно, директно, буквално. 

Говорят хората, говори планината, говори вятъра, говорят птиците, говори ручеят – говори абсолютно всичко, но колко абсурдно и невероятно е, че хората не ги разбират. Да, те чуват какво говори човека отсреща, но не разбират какво им казва Вътрешната му Природа и така те вземат казаното едностранчиво, праволинейно и ограничено.

Хората чуват звуците от планината – пращенето на дънерите и клоните на дърветата, песните, крясъците на птиците или пък подсвиркванията на активните нощни обитатели на гората и тълкуват това само чрез повърхностните си сетива. Ахааа, колко хубаво пее това птиче.., как страховито крещи орела, как зловещо се смее чакала, подсвирква бухал или сова – “Целият настръхвам” – си казват те. Но нищо повече от това не могат да доловят, нито да разберат. Ручеят и той ромоли нещо, но за човека свикнал с материалното, това са само някакви звуци от физическо движение на водата. 

Или някой, когото имаш за враг, ти казва нещо, но тъй като го мразиш или си отвратен от него и дори не желаеш да го видиш, ти чуваш само това, което той ти казва като човек – буквално което излиза от устата му, но без да можеш да уловиш това, което неговата Истинска Природа ти подсказва, даже не, не ти подсказва, а направо директно и сърдечно желае да ти помогне, но уви…

Обаче, ако без съмнение знаеш, че всички ние сме Едно Цяло и че То, т.е. всичко, ти желае само доброто, няма да си така отдръпнат, мнителен, подозрителен, а ще си по-внимателен да възприемаш идеите, съветите и насоките, които То ти дава.

В Единната Пустота се съдържа абсолютно всичко. И… абсолютно всичко, което е във видимия и невидимия свят, е Нейно продължение – вид, образ, в който Пустотата се е проявила. Ако имаш единно мислене, а не двойствено, дуално, тогава във всичко ще виждаш Безграничния. Във вонящият просяк на улицата е скрита Божественост – да той е просяк, но погледнатато backsтage, т.е. зад кулисите, зад това, което се вижда, той е чистата, Изначална Природа – може да Я наречете Дао, може Дзен, Буда Природа или Господ – както си искате или по-скоро според вашите формирани в ума си концепции. Ето. нищо и никакъв невзрачен човек, но не съвсем, защото той е невзрачен, презрян и смотан като човек, но… не се заблуждавайте – вътре в него той е Божествен! 

Само обвивката, превъплъщението, ролята, играта му е такава. Така че замисляйте се следващият път като ви дойде на ум да пренебрегнете или охулите някой, да го обидите или да го отхвърлите. Всъщност вие, бидейки той, ще насочите това отношение към самия Себе си. Трудно е това да го осъзнае веднага човек, но е така! 

Дори някой престъпник, който ненавиждаме, осъждаме и желаем да хвърлим в ада за вечни времена, и неговата сърцевина на душата му е Божествена. Да, той ще страда, ще гори в ада на самсара, но в крайна сметка той и вие сте едно и също нещо – свързани в единното Цяло. След като мине през страданията и се очисти, той отново ще бъде Божествен и затова не бързайте да го заклеймявате и демонизирате за вечни времена. Отделно, че и самият Сатана може да ви каже Истината неизкривена, непроменена, неподправена. Е, пак стигаме до същия въпрос: “Трябва ли да му вярваме?”

Не, разбира се, не трябва! Говоря само за това да можеш да четеш Истинската Природа дори в самия дявол. Както се казва в Светите книги, той, Сатана е бил чист и божествен ангел, но влизайки в материални тела се е заблудил, покварил и станал паднал ангел. Това е казано символично, иносказателно, но пък доста добре описва действителността. Когато се очисти и започне да отразява само Божественото в себе си, пак ще бъде като преди – Божествен. 

Говорех образно, че когато имате работа с някой “дявол”, това не означава да сте наивни и да вярвате на всяка негова дума или клетва. Говорех, че е добре да може да четете неговата Вътрешна Природа и това, което тя ви казва. Човекът или дяволът говори, лъже, маже, изкушава, внушава, подвежда, но същевременно, ако вашият ум е незасегнат от пристрастия и отвращения, от привързаности, желания и страсти, той ще може да улавя посланията, които идват от Вътрешната му Природа, та дори и той да е самият Сатана. Не буквално това, което той казва, а това, към което едновременно с неговата реч ви насочва Вътрешна му – Божествената му Природа.

Всичко е едно Цяло – абсолютно всичко и всеки, въпреки че е с маската на външната роля и превъплъщение, то е изражение и продължение на Изначалната Пустота – Първоизточника.

И вече не казвайте: “Ами, нямаше кой да ми каже и да ме посъветва, затова постъпих грешно и си навлякох карма…” Напротив, Цялата Вселена ви говори – вятърът, дъждът, природата, хората, морето, планината всички поотделно и в хор ни съветват и наставляват, само че… 

Само че заради това, че умът ни е замъглен и обвит с пелената на илюзиите, страстите и невежеството, ние не можем нито да видим, това което Майката Природа ни показва, нито да чуем съветите И, нито да осъзнаем напътствията И. Вървим доброволно и по инерция – “отиваме като телета на клане”, следваме желанията си, пристрастията, мненията или съветите на другите заблудени като нас.

Колкото по-противоречив и изпълнен със съмнения е един ум, толкова повече врагове вижда, толкова повече омраза, желания за мъст и насилие, и непреодолими различия го изпълват. Колкото по-единен е човек с Истинската си Природа, толкова по-спокоен, сигурен в себе си, умиротворен и невъзмутим е той, независимо какво го грози или предстои да му се случи. Щом си изпълнен с енергията на Същността си, страхът, паниката, малодушието, маловерието не виреят.

Да обобщим – във всичко, в абсолютно всичко вътре в сърцевината си е Първоизточникът и той ви наставлява, стига да можете да го слушате и да го последвате. За да сте в състояние да уловите това, което той ви казва, е наложително да сте с умиротворен, чист и незамъглен ум. 

Медитацията е техниката, която очиства ума и го привежда е едно с Изначалната ви Природа. Ето техниката за медитация:

Наблюдавате ума си, но без да се захващате с мислите, които ще се появяват. Не се опитвате да ги спирате или да ги изхвърлите от ума си. Не им отдавате значение, не ги оценявате и не ги моделирате. 

Просто стоите, наблюдавате ума си и не вземате участие в него. Когато не захранвате паразитните мисли с енергия, те ще се успокоят и ще навлезете в естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската си Природа, ще се слеете с Нея и ще Я последвате завинаги.

Този, който следва Вътрешната си Същност, той върви в Пътя на Безграничния, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте в добро здраве и да можете да постигате определените си цели!