В Дзен Умът е Духът

Случва се често медитацията да се възприема като обезличаване или пък някой да си представя, че след като не участваме и не позволяваме мислите да ни увличат, все едно умът ни спира да мисли.

Когато един ум работи трескаво или ако се отклонил от Центъра си, той тръгва да развива изтощителни паразитни мисли, идеи, емоции и подтици за различни действия.

Това е една погрешна представа и ненужни опасения от медитацията. Един отдалечен от Същността си ум бива обзет от най-различни мисли. Той може да си представя, че определен ход е много надежден, находчив, гениален, а умът ви всъщност да ви устройва клопка. Така може да бъде повлиян от тревожност, страх или най-различни черни, депресивни мисли.

В Дзен умът, който е откъснат от центъра си, се нарича “умът”, “малък ум” или “маймунски ум”. А умът който е свързан, слят с Центъра си, в Дзен се нарича “Голям Ум”. Ако просто използваме “ум”, ние може да се заблудим, защото използваме една и съща дума. Разликата между “маймунския ум” и “големият Ум” е като разликата между самсара и нирвана, като ада и рая, като порочност и добродетел, като страдания и блаженство. Затова малкият ум е добре да бъде записван с малка буква, а големият Ум – с голяма

Не бива да се обърквате и да се подвеждате, защото когато умът ви гъмжи от мисли, това е присъщо на маймунския ни ум. Ще се появяват различни варианти, ситуации, опасения, съображения и всичко, което умът ви може да роди. Не бива да оставате с впечатление, че след като в ума ви има много мисли, варианти и въображение, това е защото умът е напредничав и способен. Напротив, щом умът ви ви бръщолеви, запраща ви от единия полюс в другия и ви хвърля от едни разсъждения в противоположните им, това със сигурност означава, че той е разстроен, тревожен, обременен.

Добре е да запомните това: Когато сте били в медитация и когато Умът ви е успокоен, в него няма паразитни мисли, които да се открояват. Щом Умът ви е чист и умиротворен, това не означава, че той не мисли и не функционира. Напускайки обичайния начин на мислене и навлизайки в Истинската си Природа, Умът става пуст.

Сега някой пак може да си представи, че “пустият” Ум е спрял или е неспособен да преценява, да работи и да взема решения. Нищо подобно няма, защото успокоеният, умиротвореният, безмълвен и пуст Ум пребивава в Истинската си Природа. Той е такъв, тъй като е навлязъл и се е уподобил, превърнал се е в Същността си.

Истинската Природа е Пустотата, а Пустотата се нарича така, просто защото трябва да бъде посочена. Тя е едновременно Пуста – все едно, че Я няма и никога нищо не съществува в Нея, но същевременно съдържа абсолютно всичко и така, знае всичко. Когато Умът е центриран в Себе си, в Пустотата, той притежава нейния характер и качества. Може да ви изглежда, че той е Пуст и едва ли не неспособен да мисли, но това не е така. Един Ум, който се е очистил от мислите и който пребивава в Себе си и се е превърнал в Изначалната си Същност, изглежда неподвижен, но нека това да не ви заблуждава.

Големият Ум е пуст, но съдържа всичко. Той е неподвижен, но може да породи такава динамика, която да преобърне всичко наоколо и едновременно с това пак да е застинал. Може да нямате идея за нещата в един момент, но в следващия да имате повече информация, знания и умения, отколкото ако специално сте се подготвяли за случая.

Да, на новаците и на не познаващите Истинската си Природа, може да им се стори “малоумно” да нямаш мисли. Но това, че в ума ти не бушуват хиляди различни мисли не означава, че Големият Ум не преценява нещата и че не може да се справи и с най-комплицираната, най-абсурдната ситуация.

Въобще характерът, позицията, ходовете на един познаващ Същността си Ум, не могат да бъдат предугадени, предсказани или отразени, защото те не се съдържат в ума, а идват директно от Духа.

В Дзен Умът е Духът. Докато в обичайния конвенционален – малък ум, всичко е въпрос на сетива, логика, анализи и заключения, но всичко това са просто човешки способности. Умиротвореният и свързан с Вътрешната си Същност Ум не може да бъде описан, точно както не може да бъде описана с думи Вътрешната Същност. Затова центрираният Ум може да ви изглежда спрял, празен и неспособен, но… това би било голяма грешка. И обратно, един трескав и бурен ум може да ви се струва много пробивен, но… пак голяма грешка. Такъв ум по всяка вероятно ще ви тласне в задънена улица.

В Ума от Същността няма знания и е пуст, но всъщност разполага с цялото знание на света и цялата необходима информация. Един ограничен човешки ум може да ви изглежда много интелигентен, но той е фрагментиран и откъснат от действителността. Той няма възможността да обхване всичко, а е продукт на учеността и опита на притежаващия го.

И накрая, това е все едно да сравниш ограниченото, човешкото, с безпределното, безграничното. Как ще стане това? – Точно никак!

Не се повеждайте по големи човешки умове, правилно би било да следвате Изначалната си, Вечна, Вездесъща Природа!

Ето ви медитативната техника, чрез която ще стигнете до Нея:

Наблюдавате ума си, но без да се захващате с мислите, които ще се появяват. Не спирайте мислите си, не се опитвайте да ги изхвърлите от ума си, не ги развивайте и не им отдавайте значение. Не се водете по опита и знанията си, а ги пуснете да си вървят – те са просто мисли.

Това, което е добре да правите по време на медитация е да оставите мислите и да не се занимавате с тях, и да внимавате да не се въвличате. Така постепенно умът ви ще утихне, ще навлезе в пустото, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската ви Природа. Ще се слеете с Нея и ще Я последвате навсякъде и винаги.

Този, който следва Себе си, той върви в Пътя на Безпределното, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте в добро здраве и да можете да постигате набелязаните си цели!

4 thoughts on “В Дзен Умът е Духът”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.