Разменените Приоритети

Всяко същество, всяка твар на земята се труди. Мравките си подсигуряват храна, птиците си правят гнезда, дивите зверове с усилие си набавят плячка, за да отгледат поколението си и да съществуват. Но всъщност не бих могъл да го нарека труд, защото то в голямата си част е проявление на тяхната Вътрешна Природа. 

Ние хората, в желанието си да бъдем хуманни и състрадателни, доста сме се отклонили от Майката Природа. Разбира се, че е разумно да сме и хуманни, състрадателни и отзивчиви. В момента говоря за прекаляването, а не за естественото човешко състояние. И в този смисъл сме се вкопчили в живота, като че ли няма нищо по-важно от него. Докато човек мисли по този начин – че животът е висшата ценност, той винаги ще подхранва и върви след егото си. 

Не, земният живот, не е най-висшата, най-голямата ценност, защото той така или иначе преминава и така или иначе в някакъв момент ще трябва да изоставим тялото си – това е неизбежно. 

Трудът на хората би следвало да е насочен към това винаги да следваме Вътрешната си Природа. И веднага след това, към всичко, към което тя ни води – препитание, самосъхранение, продължаване на рода и прочие. На първо място винаги, винаги, винаги, и при всички обстоятелства би било необходимо да сме Себе си. 

Това е неумолим, неизменим, вечен закон! Вечен е затова, защото Вътрешната ни Природа е вечна, всезнаеща, вездесъща, непогрешима и би следвало да сме в единство с Нея. Към този път водят всички истински духовни учения, религии, вярвания. В днешно време ние – имам предвид човечеството, объркваме приоритетите си. Всяка вяра, свещенослужение, посвещение са затова, в крайна сметка да се завърнем в Себе си. 

Да, отначало, тъй като много сме се отдалечили от Божествената си Природа, ни се дават правила, канони, закони, заповеди, благородни истини, които ако се научим да спазваме и като се калим да не се поддаваме на слабостите, пороците и изкушенията, ще можем да преминем към единството с тази Божествена частица – Духа ни, която е вложена във всеки от нас.

Какво правим ние в нашето съвремие? Как какво, обърнали сме всичко с главата надолу. Все едно да поставиш този, който е учил и може да управлява – да го накараш да работи. А този, който има природни данни да работи, да го поставиш да управлява.

Или ако вземем клетките от един организъм, които си имат строго предназначение и функция, все едно да сменим ролите им. Примерно, сивите клетки ще ги накараме да изхвърлят чревно съдържимото, а клетките на дебелото черво да мислят – ще се получи ли, как ви се струва?

Или все едно да подчиним Духа си (Безраничния Разум) да се съобразява с ограничения човешки ум, вместо да бъде обратното. Ще стане ли така? Все едно Изначалната Пустота да се води от илюзиите приумиците, а не ние от Нея. Добре ли ще е?

Сега очаквам пак някой праволинеен да ми каже: “Ти кой си, че да съдиш – не съди и няма да бъдеш съден, това го пише в Евангелието”. 

Да, много добре! Хайде, сега да ми каже дали ще е възможно да разменим ролите на устата и ануса? Обратно ще правим, вместо да се храним през устата, да поемаме храната чрез ануса си? Дали ще се получи, и обратно – вместо да се освобождаваме от отпадните продукти през ануса, да ги изхвърляме през устата? Дали ще е приятно и на място? Немислимо е, разбира се, но когато го кажеш на някой повърхностен ум, той винаги има под ръка дежурен контра отговор: “Не съди – това е грешно, пише го!”. По същият горе-долу повод, когато една старица случайно попаднала на мястото на екзекуцията му, хвърля дърва на кладата, Ян Хус изрича думите: “О, свещена простота!”

Всяко нещо в Свещените писания си има точно място и тълкувания, и ако разменим местата и вложим различен от истинското значение смисъл, това ще е същото, както когато дяволът чете и тълкува евангелието!

Всеки може да сгреши, но затова сме хора, за да си помагаме и където се налага да кажем мнението и позицията, а дали някой ще се съобрази с тях, си е негова работа. Всеки е свободен да избира, но не е свободен от резултата на избора си!

Думата ми днес е за разменените приоритети. Не може някой повърхностен ум да води свещениците за носа и да им вменява какво да правят. Точно обратния закон е от вечни времена – духовното поражда енергийното поле, което пък създава световете. Не можеш да им смениш функциите, защото това ще е глупост. 

И какво се получава сега, някакъв вирус е на път да разполага с умовете, времето, действията и свободата на хората… Ето, то е много показателно, идват най-свещените празници за болшинството от нашия народ – Великденските. И какво… свещениците вместо да пречистват народа чрез мощна духовна енергия, словото, примера, и напътствията си, те слушат увъртанията, лицемерието и в крайна сметка разпорежданията на един примитив, които е готов да влезе в необходимия за лъжата образ и да изпълни ролята на всякакъв, само, за да задоволи невежеството и илюзиите си.

Нищо, идват времена, когато всичко ще започне да си идва на мястото. Сега проблемът е пандемията. Не, не е пандемията, бездуховността е! Другият проблем е бедността и мизерията. Не, не е мизерията, а са беззаконията облечени в дрехите на почтеността и чистата нравственост и отношения. 

Ще поживеем – ще видим! Ако са прави лицемерните ни управници – това ще проличи. А ако аз казвам истината, това също ще стане ясно!

Говоря всички тези неща, за да е всеки наясно, че няма как да живеем живот на паразити. Те, паразитите също си изпълняват тяхната точна функция, за разлика от нас хората, които сме се отделили от Истинската си Същност.

Няма повече да говоря, щото за тази сутрин е достатъчно, само искам да ви напомня основната медитативна техника:

Наблюдавате ума си, но без да се захващате с мислите, които ще се появяват. Ще оставите ума си да е такъв, какъвто е. Няма да спирате мислите, няма да ги осъждате или поощрявате. Няма ги развивате и да им отдавате значение. Няма да ги заменяте или моделирате! Просто ще стоите, ще гледате ума, но няма да участвате в него, нито ще се оставяте да ви въвлича.

Ако практикувате всеки ден, постепенно ще навлезете в естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската си Природа, ще се слеете с Нея и ще Я последвате във всичко. 

Този, който следва Вътрешната си Природа, той следва Пътя на Безграничния, той не може да сгреши и не си създава карма!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за сте Себе си, за да сте здрави и да можете да постигате определените си цели!

2 thoughts on “Разменените Приоритети”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.