Център и Полюси

Да се запазиш в Центъра си, означава да не отиваш в единния или другия полюс на мислите – емоциите, чувствата, действията си. Ако си много радостен, ще се отклониш от Първоизточника си. Ако си тъжен, също ще се изместиш в посока на характерните за това мисли. 

Да си позитивен е да си окрилен от оптимистични мисли и емоции. Да си песимистичен, значи да си сигурен в лошото развитие на нещата. Това са двата полюса – позитивният и негативният. Този, който се е насочил към Истинската си Природа, се пази да не залитне нито към единият, нито към другия полюс. 

Сега, първосигналните ви мисли веднага ще ви пробутат един глупав въпрос: “Какво – безчувствени, равнодушни, безразлични, безсърдечни ли трябва да сме, за да сме Дзен?”

В никакъв случай, защото това е все едно да стоите в единият полюс – негативният. Когато сме в синхрон с Вътрешната си Природа, ние сме безпристрастни, но не и студени, безсърдечни или равнодушни. Просто, стоейки в Центъра си, имаме готовност да тръгнем във всяка посока към която Вътрешната ни Същност ни поведе. 

Но за да стоиш в стабилно в Центъра си, е необходимо да нямаш никакви пристрастия, нито отвращения. Да нямаме склонност да защитаваме правдата и да осъждаме и да възмездяваме неправдата. Не бива нито да сме пристрастни към героите, нито да отхвърляме или мразим антигероите. Всеки добре трябва да осмисли това, защото много често се правят грешки на тази основа. 

Примерно, тъй като съм ощетен, онеправдан или съм пострадал от някой, аз да се отвращавам и да се настройвам против него. Или пък, ако ми е помогнал и съм видял добри черти в даден човек, само за това да съм склонен и пристрастен към него до такава степен, че да го считам за безпогрешен и да му придавам Божествени качества. От тези две крайности – полюси, е добре да се пази всеки, който е решил да следва своята Вътрешна Природа.

Ако съм под някаква емоция, настроение, психическа настройка за определен вид поведение, би било добре веднага да я пусна да си върви, независимо, с какви доводи умът ми ще иска да ги развие и затвърди като поведение. Решил съм нещо: ето, този е добър, щото прави само добри неща, а онзи е лош, щото се държи просташки, не зачита мнението на другите, свободата им и прикрито се подиграва с хората. 

Едно такова формирано мнение вече е сериозна предпоставка за грешка. Не може да се водиш от ума и от личните си интереси и представи и да им поставяш етикети “добър” или “лош”. Не можеш с ума си да ги съдиш или да ги определяш като такива или онакива, защото това ще бъде само твоят ограничен човешки ум и определенията, с които си обзет, просто ще са негов продукт (на ума). 

Винаги е добре да запазваш стабилността, невъзмутимостта, непукизма, мъдростта и безстрастния си и непривързан поглед и психика. И когато отношението ти не го определят интересът или незаинтересоваността, прекомерният подем или унинието, възхищението или разочарованието, желанието за действие или нежеланието за намеса, тогава може да кажеш, че в психиката ти има условия, за да си в Центъра си. 

То е почти като да ти е все едно в коя посока ще поемеш и какво ще направиш, но и не е съвсем така, защото ти се осланяш изцяло на Духа си – на Истинската си Природа и знаеш със сигурност, че тя няма да те поведе по погрешен път – към заблуда, илюзии или загуба на разсъдък. И тогава, когато ти е все едно какво ще направиш, по кой път ще тръгнеш или какъв ще бъде следващия ти ход, можеш да условиш и да следваш Вътрешния си Пилот – Себе си. 

Иначе какво ще се получи? Ами ти просто се водиш от някакъв модел в главата си, който си си изградил от едни или други събития, мнения, доводи, факти и следваш човешките си намерения. Вездесъщата ти Вътрешна Природа може да ти казва, да те води към дадени неща, но ти си сляп и глух. Втълпил си си, че нещо е добро или нещо е лошо и карай… водиш се само по ума си, оставайки нечувствителен и пренебрегвайки Вътрешната си Природа! 

Някой или някои ти внушават определени неща и ти, воден от чувството си за страх, самосъхранение, или от някой от друг от силните човешки инстинкти, или създаден навик, или преживян опит, ти пренебрегваш Вездесъщата си Божествена Природа и следваш манипулаторите си. Те са те хванали за ума, знаейки кое те владее и те управляват според слабостите ти и спецификата на ума ти. 

Никой никога няма как да манипулира Истинската ти Природа, стига да си способен да Я следваш. Няма как да ти вмени вина за това, че искаш да подишаш чист въздух, няма как да те обвини, че желаеш да бъдеш сред Майката Природа. Няма как да те управлява по някакъв начин, ако ще да се извива като змия и да прави нечовешки опити, няма как. 

Следвате ли Вътрешната си Природа, нито медиите ще могат да ви дезинформират, нито телевизията ще ви пренася в необходимите за мошениците теми, нито някой, играейки на “тънка струна”, ще може да ви бърка в душите и да ви управлява.

Всичко зависи от вас самите. Ако сте решили да сте Себе си – тръгвайте по този Път. Няма да мине чак толкова много време и ще имате и ще берете плодовете, дадени ви от Истинската ви Природа.

Знам какво ще ме попитат някои: “Ти винаги ли си безпристрастен и винаги ли се водиш от Вътрешната си Природа, когато съдиш и говориш против този или онзи…?”

Не, не говоря против този или онзи, а само казвам как се държи един човек и какви следва да бъдат действията му, когато следва Духа си. Винаги следвам Себе си, защото преди да предприема какъвто и да е ход, се привеждам в Центъра си. И когато ви пиша всичко това, не ви говоря неща самосиндикално или от някакви човешки съображения, интереси, сметки или намерения идващи от елементарния човешки ум.

За да можете да сте в Центъра си следва да практикувате редовно медитацията си. Щом умът ви е безпристрастен, неутрален, непредубеден, добронамерен към всички и всичко, тогава наистина ще можете да следвате Вътрешните си ходове и постъпки. В противен случай може да вземете правилното за неправилно или обратно – неправилното за правилно, и да инициирате действия, които ще ви хвърлят в заблуждения и кармични последствия.

Медитацията е от съществено значение както за мисленето ви, така и за да сте стабилни и неподатливи към външните внушения и въздействия и затова следва да я практикувате редовно:

Наблюдавате ума и мислите си, които ще се появяват, ще стоят и ще отминават. Няма да ги спирате, няма да ги отхвърляте, няма да ги променяте – оставете ги такива каквито те са. Това, което трябва да правите е да не вземате участие в тях и да не им позволявате те да ви въвличат в тях. Просто, стоите и гледате ума си, но без да се захващате с мислите. Оставяте ги да идват, да стоят и да отминават. Достатъчно е да не се залавяте с тях. Така постепенно ще навлезете в естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската си Природа, ще се слеете с Нея и ще Я последвате винаги и навсякъде.

Този, който следва Вътрешната си Природа, той върви в Пътя на Безграничния, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте здрави и да можете да осъществявате определените си цели!

3 thoughts on “Център и Полюси”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.