Робският ум е предател

Човешкият ум и подсъзнанието са пълни с разни случки от живота, преживявания, опит. В тях е запечатано всичко – както добрите моменти от живота ни, така и лошите – несполучливите. 

Дори без човек да цели, когато се случи да срещнем някаква подобна ситуация в ума ни, щем или не щем, в него ще изплуват подобни, аналогични мисли на някакво преживяване от миналото. Може да стане и така, че в ума ни да се появи нещо като “интуиция”, което да не е истинската интуиция, а да са мисли, породени от дълбоко вкоренен спомен. Ако приемем тези мисли за чиста монета и се подведем по тях, естествено е те да ни тласнат в грешна посока. 

Понякога мислите са толкова “тънки”, толкова завоалирани и неуловими, че ако умът ни не е изчистен, успокоен и приведен в Центъра си, е напълно възможно да ги приемем за истински. Друг път пък знаем, че тези мисли не са добри, но не знаем как и не можем да се отървем от тях.

При всички случаи е добре да бъдем внимателни. Когато сме направили медитацията си и умът е успокоен, независим, безпристрастен, тогава насочвайки вниманието в Себе си, ще може да усетим и да последваме Вътрешния си Ритъм.

Въобще, ние мислим така, според както сме записали миналото и опита си. Нашите мисли не са точно наши, а са на базата на преживяното от детството, юношеството и живота след тях. Да вземем за пример някаква случка, която ражда в главата ви мисли за неуспех, за провал или някакво неловко чувство. Всъщност, това не са вашите мисли, идващи от Истинската ви Природа, а всичко е на базата на преживяното и формираните стереотипи в ума ви. 

Ето един комплекс за малоценност, които под една или друга форма съществува във всеки от нас. Или когато се страхуваме от дадена ситуация, хора или събития. Това пак не са мисли, които идват от Истинската Природа, а в основата на това стоят разни внушения или вмешателства в ума, които ние сме приели за истински и винаги се водим по тях. Едва ли човек има ясната представа как умът му е “издълбан”, изпълнен с влиянията и почти хипнотичните въздействия на околната среда. 

Когато едно дете е още съвсем малко, в него почти няма страх, защото няма опит. Впоследствие възпитанието е това, което първо формира мисленето, реакциите и отношението му към света. Каквото е вложено в ума ни, такъв е и живота ни. 

Ето, някой ни казал, че тези които са силните на деня, имат огромна власт и могат едва ли не да направят с нас каквото си поискат. Когато хората повярват в това и го приемат за истина, те подчиняват всички свои постъпки и действия спрямо този начин на мислене. Внушено ни е отвън, че властниците и медиите – телевизия, радио, вестници…, винаги са прави и хората им се подчиняват безропотно. 

Ако хората можеха да навлизат дълбоко в себе си и да слушат и следват своята Вътрешна Същност, животът щеше да е съвсем друг. Никой не казва да не се слушат управляващите, защото те, освен че често лъжат, може да казват и истината. Няма как да са истина обаче заповеди като: “Забранявам ви да излизате сред природата – паркове, градини”, “Ще си държите винаги един парцал на носа и устата, щото е здравословно”, “Няма да ходите сред природата – в планините, до морето или полето, щото така е правилно…”

Разбирам, винаги, дори и в най-древни времена, е имало изолация. Тя е оправдана и здравословна, когато е налице някаква зараза, инфекция. При такива случаи е нормално е хората да бъдат отделяни да не се събират. Тази мярка е разумна.

Няма как обаче да се съглася с малоумието на управляващите, които не позволяват да се излиза сред природата. Ами нали слънцето, водата, земята, въздухът са тези, които са ни помогнали да станем живи същества, да се развиваме, да пребъдем през вековете, нали те са изворът на самият Живот. 

Как така?!! Как е възможно някой задръстен тъпак да определя бъдещето, здравето ви, живота ви?! И по-лошото не е, че един глупав човек ви предлага всичко това, а че всички са готови да слушат внушенията и в полухипнотично състояние да казват: „Прав е човека, той ни мисли доброто, той се грижи за нас!“

Кой ви мисли доброто – този който в името на живота, ви лишава от живот ли?! Ами, що не си зададете въпроса: “Кое е по-ценно – животът или свободата?” Че живот без свобода си е направо смърт! Тук няма да говоря за бъдещата мизерия от икономическа гледна точка. Това е което води към ада, самсара и нескончаемите страдания.

Формираният робски ум не е ваш съюзник, той е предател. Появява се там по телевизията един не съвсем чист човек и ви говори, че имало дефицит за чували за човешки трупове! 

Е…., страшна работа! Кого плашиш, глупако? Какво като има смърт, ти имаш желанието да използваш смъртта като инструмент ли? (да не говорим, че няма чак такава смъртност!) Но дори и да имаше, какво се опитват да направят с умовете ни, да ни уплашат, че няма да живеем ли? Та кой може да ти отнеме живота без това да е твоя карма? И кой може да продължи живота, ако това не съдбата ти?

Ето тези внушени, създадени стереотипи, предопределят и мисленето хората. Ако хората можеха да пуснат този чужд-свой начин на мислене и ако можеха да се слеят с Вътрешната си Природа, други щяха да са мислите им, емоциите и постъпките им. 

По време на медитация ние пускаме всички мисли да идват, да стоят и да отминават. Това е точно както мислите в живота, повечето от които не са наши а са внушени, формирани отвън. Заплахи, тревожност, безизходица, страдания, болки, грозящо мизерно съществуване – всичко това е внушено в умовете на хората.

Ако можеха да се освободят от предателя в тях – умът си, те биха могли веднага да се вслушат в Истинската си Същност и биха се водили само от Нея.

Наясно съм, че робският начин на мислене не може да бъде изличен на секундата, но започне ли човек своята медитативна практика, постепенно умът се изчиства и навлиза в Истинския си Дом. Това да следваш навсякъде и винаги Истинската си Природа, мъдреците наричат Освобождение. Това е краят на робския начин на виждане, мислене и постъпки.

Редовната медитативна практика ще ви доведе до Истинския ви Дом:

Наблюдавате мислите, но без да се захващате за тях. Не се опитвате да се очистите от мислите или да ги спирате. Просто само наблюдавате работата на ума си, но без да участвате в него и без да се въвличате в мислене. Така постепенно и с времето ще навлезете в естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската си Природа, ще се слеете с Нея и ще Я последвате винаги и навсякъде!

Този, който следва Себе си, той върви в Пътя на Безпределното, той не може да сгреши и не си създава карма!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте в добро здраве и да можете да постигате определените си цели!