Спасителят и Спасението

Вчера беше Разпети петък, а утре е Великден. Хубаво е човек да чете и да слуша Евангелието, но още по-добре би било да може да чете и да слуша Себе си. 

Не, не, че Христос е преходен – той е вечен, но словото, което той е оставил преди 2000 години, не съвпада с изискванията и нуждите на съвременния свят. 

Христос е оставил притчи, с които да се учим как да постъпваме със себе си и с другите, но това, за което няма и една дума в Евангелието, е как да запазим Майката Природа, Земята, средата в която живеем ние и в която ще продължат да живеят следващите поколения. Въпреки че, ако човек слуша и спазва заповедите на Спасителя, той лесно би се сетил, че не може безогледно да унищожава природата – да пълни океаните с боклуци, пластмаси, петролни отпадъци и т.н. 

Но фактът си е факт. Ако ще да прочетем цялата Библия или свещените текстове по цял свят, никъде няма да намерим и пасаж, които да засяга опазването и възстановяването на природата. Дори и за животните, които обитават природата, нищо не се казва и това е нормално, защото във времената, в които са писани Свещените писания, не имало нужда да се говори на такива теми. Тогава земята е била чиста, океаните кристални, въздухът свеж, точно както ги е сътворила Майката Природа – без никакви човешки дейности – вмешателства и замърсявания… Да, обаче какво се получава в наши дни?

Дори Христос утре да възкръсне, той би следвало да отправи специално послание към всички жители да съхранят и да започнат възстановяването ú. Защото каква полза, че Христос е възкръснал и каква полза от словото му, ако ние всички утре нямаме дом в който да продължим живота си. 

Да, говоря за това, че ако унищожим земята и естественото ú функциониране – природата, океаните, реките, планините, въздуха, простора, няма да има никакъв смисъл нито от словото на Христос, нито от поученията му, нито от примера и заповедите, които е оставил. 

Всички се кръстим, минаваме под плащеницата, палим свещи, кадим с тамян, мрънкаме под носа си някакви думи… и каква полза от всичко това? Знам какво би ми отговорил един ортодоксален християнин: “Ако ние спазваме божиите заповеди и словото на Христос, Бог ще запази земята.”

Да, ама “Лозето иска и молитва, и мотика“ Ако заповедта е: “Да обичаш ближния като себе си”, в дълбок смисъл това означава да обичаш всичко – и хората, и природата, и животните, и космоса – всичко което те заобикаля.

Христос, говорейки за Царството Божие, всъщност е говорил за Божествената – Истинската ни Същност. Ето един цитат, който показва точно това: “И, попитан от Фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им и рече: Царството Божие няма да дойде по видим начин; Нито ще ви рекат: Ето тука е, или, ето там: защото ето, царството Божие вътре във вас е.” (Евангелие на Лука 17:21)

Много неща е казал Спасителят, но на хората, които тогава са били около него, са им направили впечатления само думите, които са могли да схванат, да разберат.. А другото е останало неуловимо за тях.

Една Дзен Будистка поговорка гласи: “Никой няма да ни спаси, освен ние самите. Никой не може и никой не бива. Ние сами трябва да вървим по Пътя.”

То и по никой друг начин не би могло да се случи. Ако някой си представя, че може да прави каквото му скимне, да върви след маймунския си ум – да задоволява всичките си страсти, да се опиянява от гордостта си, да е алчен, отмъстителен или порочен по някакъв начин и че ще дойде Спасителят и ще го спаси, то той се залъгва много жестоко. Никой не може никого да спаси, ако той самият не се погрижи за това. 

По начало природата на Духа – на Безграничния, е такава, че когато някой се разкае истински за постъпките, грешките си и пожелае да се поправи и реално се стреми към това, кармата се унищожава – това е вечен закон. 

Но да искаш някой да ти понесе твоите прегрешения, а ти да продължаваш да нехаеш, да вървиш и да ги повтаряш, няма как никой да може да те спаси, в това число и самият Христос. Такъв е законът за кармата.

Та така: Пътят, който ни се посочва от духовните учители е само посока, за да можем да намерим Себе си вътре в нас самите. Това, което искам да кажа с този пост, е да не търсите цялата истина в Свещените Писания, защото Тя не може да бъде написана, изговорена и дадена открай докрай – тя е Безгранична. 

В думите на духовните водачи истината е само дотам, докъдето е необходимо да се завърнем “в Дома си”. В писанията не всичко може да бъде казано и не всичко може да бъде написано. Щом обаче се завърнем в Себе си, ние ще имаме всички закони, примери, правила, по които да се водим, независимо в кой век ще живеем и какви необходимости ще имаме. Вътрешната ви Същност ще може да отговори на всички изисквания на времето, на нивото на развитие на техниката или на специфичния за бъдещето начин на живот!

Имате ли Себе си, ще имате и Царството Божие. Имате ли водачеството на Царството Божие, вие няма да допускате никакви грешки, защото То е непогрешимо!

Иначе, ако се стремим само да повтаряме някакви свещени текстове, някакви закони, правила, притчи, ще се окажем измамени от собствения си ум, защото той в някои моменти ще ги тълкува така, както дяволът чете евангелието.

Стоим ли в Себе си, единни ли сме с Истинската си Природа и слети ли сме със Същността си, това ще е Всичко, към което са се стремили да ни научат духовните водачи живели във всички времена – миналите, сегашните, бъдещите!

Сега пак ще ви напомня техниката за медитация, защото тя е тази, която ще ви доведе до Вътрешната ви Същност:

Наблюдавате ума си, но без да се захващате с мислите, които ще идват, ще стоят и ще отминават. Оставяте ума си да мисли, така както си иска, просто няма да участвате в мислите. Няма да се въвличате в мислене. Не бива да отдавате значение на мислите и не бива да ги развивате. Само стоите, наблюдавате и не се въвличате в мислене. Така постепенно и с времето умът ви ще се успокои, ще навлезе в естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската си Природа. Ще се слеете с Нея и ще Я последвате винаги и навсякъде.

Този, който е в единство със Себе си, той следва Пътя на Изначалната Пустота, той не се поддава на грешки и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте в добро здраве и да можете да постигате определените си цели!

1 thought on “Спасителят и Спасението”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.