Нищо не бива да може да бъде в състояние да ви изведе от Вътрешната ни Същност. В живота има много удоволствия и също и много причини, които да ни доведат до положение на тревога, болка, страдания. Човек не бива да се влияе нито от приятните неща, нито от неприятните. Иначе поводи и оправдания можем да си намерим безброй, но от тях ситуацията в която се намираме няма да се промени.
Много е лесно да се поведеш по приятните неща. Още повече, че в днешни времена има много и най-различни източници, проповядващи несъпротивление и подчинение към трудностите в живота.
Естествено, че не бива да предизвикваме неволите или пък ако не сме в състояние да изменим съдбата си, би било добре да я приемем. Става дума, че не е правилно живота ни да се определя само от приятните моменти и преживявания. Както и не бива да се плашим от неприятните ситуации и от страданията които ги придружават.
Неминуемо, удоволствията и болките са спътници в живота на всеки един. Важното и определящото е винаги да се водим от Вътрешната си Природа. Не може заради едно удоволствие да пренебрегнем Същността си, нито пък ще е правилно заради някакви неволи и страдания да страним от Пътя на Вечното си Себе.
В днешно време ние хората се изкривихме, изнежихме, разглезихме се. Нещо било трудно… и често ще чуеш в разговорите: “А, това е много трудно и аз няма да го правя, не ме интересува нищо…” или “Да не съм луд да се лиша от удоволствията и приятните преживявания, който иска нека да бяга от хубавото, аз не…”
Добре, само че човек не знае кое е хубаво и кое е лошо. Едно лекарство е горчиво, но пък лекува – има качествата да ти възвърне здравето. Или някаква отрова може да е приятна на вкус и мирис, но приемайки я, после дълго време може да не дойдеш на себе си.
Каквото и да има да се случва, човек е добре да остане недосегаем в Центъра си. Ето към това има смисъл всеки да помисли и да преориентира приоритетите си.
Днес е празник – добре, прекрасно даже. Ще има ядене и пиене, ще има срещи с близки хора, ще си прекараме приятно, но… е добре да си кажем: “Каквото и да става, аз не бива да се отклонявам от Себе си – от Вътрешното”. Как така едно удоволствие от храната или приятното разположение на духа от срещите с приятни за нас хора, ще може да ни отклони от Вътрешната ни Същност… Празникът си е празник, но да не забравяме, че той бързо ще свърши и после няма как, ще трябва да сме в кондиция – и физическа, и психическа, и енергийна.
Или когато ни предстои да предприемем нещо трудно, проблемно и свързано с неприятни усещания, какво от това? Щом така ще е по-добре, ще го преодолеем. Стоейки непоклатими и единни в Центъра си, е добре да преминем и през приятните моменти и през неприятните.
Колко често се случва, хората да изпадат в депресия след празниците и това е, защото те неконтролируемо са си позволили да отидат в едната емоционална крайност – позитивната. Те така се настройват за празника, като че ли повече никога няма да се върнат към ежедневния живот. И съответно когато празникът приключи, са неадекватни да влязат в обичайния си ритъм на живота.
Ако пък имат някакъв труден период, хората се разстройват, депресират и потискат до такава степен, че не са в състояние да приложат необходимите усилия, за да се справят с проблема.
Напоследък чувам една глупава поговорка, която казва: “Ако проблемът може да се реши, няма нужда да се тревожиш. Ако проблемът не може да се реши, няма смисъл да се тревожиш.”
Едно такова твърдение е доста тъпо, защото всяко чувство и състояние у човека си има определен смисъл. Когато в нас настъпи някаква тревожност, то тя винаги има някакви корени. Често пъти една мобилизираност прилича на тревожност, а и тревогата, когато е в определени граници, също може да мобилизира способностите на човек. Сещате се, че когато човек е поставен на ръба на възможностите си, в него възниква цял арсенал от чувства, решителност и действия, с които може да преодолее всяка трудност… Така че тревожността, когато е в нормите, е полезна и тя води към действеност.
Няма нещо което да не може да се разреши, ако човек стои стабилно в Центъра си. Човешките способности са ограничени, но възможностите на Духа са Безгранични. Няма нещо, няма задача или проблем, които да не могат да бъдат разрешени, ако човек използва реалния ресурс на Духа си – на Вътрешната си Природа…
По-скоро бих перифразирал тъпата поговорка така: “Ако проблемът може да се реши – осъществи решението чрез Вътрешния си Център. А ако проблемът не може да се реши, непременно го разреши чрез Духа си.”
Не слушайте глупаци или недоучили хора, няма невъзможни неща за Безграничното! За Първоизточникът – Безграничната Вселена, няма нещо непосилно, неосъществимо или невъзможно. Ако нещо ви се струва невъзможно, това означава, че вие използвате само човешките си възможности. Идва времето, когато следва да включите и да прилагате възможностите на Изначалната си Природа. Тя може абсолютно всичко!
Може да възстанови здравето ви. Знае как да очисти планетата. В състояние е да неутрализира всеки вирус, бактерия, болест или патогенна енергия. Но за да можете да Я използвате, първо ще се наложи да стигнете до Нея.
За да можете да стигнете до Нея, е добре да се очистите от набезите на маймунския ум и да навлезете в Себе си. За тези неща ще е добре да практикувате редовно медитацията си:
Когато медитирате, наблюдавате ума си, но без да се захващате с мислите си и да участвате в тях. Оставяте ума си да мисли така, както си иска, без да му влияете по никакъв начин. Това, което трябва да внимавате е да не се въвличате в мисленето. Не променяте мислите, не ги развивате, не ги спирате, не им отдавате значение. Само ги гледате и не вземате участие в тях. Така постепенно умът ви ще утихне и ще навлезете в естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската си природа. Ще се слеете с Нея и ще Я последвате във всичките си действия.
Този, който стои в Центъра на Същността си, той ходи в Пътя на Безграничния, той не прави грешки и не си създава карма.
Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте здрави и да можете да постигате определените си цели!