Доминиращи мисли и капани

Нашият най-голям враг всъщност е невниманието или недостатъчно концентрираното внимание в моментите, когато това е наложително. Ние имаме, общо казано, един невидим враг, който спорадично ни атакува от деня на раждането ни на земята до деня, в който физически я напуснем. Древните хора са наричали този враг дявол, сатана, зли духове, демони и прочие, но всъщност това е нашият примитивен и податлив на въздействията и изкушенията ни ум. 

Много по-лесно би било да го победим, ако знаехме кога точно ще ни атакува и с какви похвати, но няма как да знаем тези неща. Ако наречем този враг Мара – така се нарича дяволът, сатаната в Будизма, ние би следвало да очакваме, че той ще ни изкушава, съблазнява, заплашва, шантажира, обърква в моментите и по начините, които най-малко очакваме или ще въздейства върху най-слабите страни на психиката и характера ни. Подготвяйки се за среща с него, в повечето случаи ние можем да го победим, тъй като няма да се поддадем нито на изкушенията, нито на тънките му подвеждащи номера. 

Опасността идва от това, че ние не винаги сме подготвени – лесно се разсейваме и допускаме всякакви мисли да нахлуват и продължително време да доминират в ума ни. Друг деликатен момент при елиминирането на този отявлен стар наш враг – ума е, че той атакува по слабите за нас черти на характера ни и също според податливостта ни към изкушения, съблазни, страх, паника и различни други зависимости. 

И тук е много на място онази поговорка, която казва: “Не е толкова хитра лисицата, колкото е глупава кокошката.” В смисъл – ако ние сме будни и сме на мястото си осъзнавайки работата на ума във всеки един момент, тогава той – сатана или просто примитивният ни маймунски ум, няма да е в състояние да ни заблуди. Но повлияем ли се от гнева, страха, алчността, гордостта, тщеславието, тогава ставаме наистина много уязвими откъм атаките на Мара и така ще сме почти паднали в капана му. 

Както казах, ако очакваме някаква атака и знаем каква точно ще е тя, ние ще сме подготвени, но проблемът идва от това, че не знаем нито времето, нито начина, нито похватите инструментите и оръжията, с които ще бъдем нападнати. Ето, например, стоите си мирно вкъщи (през периода на карантината) и леекичко във вас се появява една тънка и коварна мисъл – тя може да не е силно изразена, а да е във вид на едно бегло, далечно като усещане, състояние, която мисъл ще ви натрапва едно настроение: “Ах, колко съм нещастен. Как не успях през живота и колко съм неоценен от хора, на които съм правил само добрини…” и тям подобни брътвежи. И… ако вие не сте внимателни, постепенно и сигурно тази мисъл ще обсажда ума ви и ще го завладява, докато най-накрая ще се разревете и ще изригнете: “Не мога повече, това не се търпи, всички са се наговорили против мен и са чудовищно неблагодарни.”

Само че виновен за вас няма да е сатана или неовладеният ви ум, а ще са ви виновни всички други, за които се сетите, че са се отнесли към вас незаслужено – в това е илюзията! А ако сте нащрек и внимавате в ума си и не се поддавате на клопките, тогава бихте го наблюдавали и ще си кажете на ум: “Я…, какъв коварен подход! Моят собствен ум иска да ме вкара в капана на недоволството и да ме направи най-нещастният човек на земята…”. Да, той не само, че ще ви наведе на тези мисли, но и ще ви внуши това, и ще приемете всичко за чиста монета! Но щом сте на мястото си, щом наблюдавате мислите си, ще знаете, че това е провокация от Сатана или от вашият ум – наричайте го както ви допада, но това е едно и също нещо.

Или друг пример – ей така, от нищо започвате да се сещате за някой ваш враг, който според вас ви е измамил, ощетил или просто ви е пренебрегнал. Полека и съвсем фино вие започвате да подозирате всяко негово действие или намерение и да го набеждавате във всички злини на този свят. Във вас се надига негодувание, възмущение, желание за мъст и вие вдигате телефона и започвате вашите провокации и атаки срещу него, може директно да направите това, а може и като се съюзите с някакви негови врагове или с друг неудачен подход. 

Всеки прави грешки и ако някой има простъпка срещу вас, това не означава да го демонизирате. И ето, ако сте на мястото си и не сте разсеяни и в отвлечено внимание, ще кажете на себе си: “Хей, я не се настройвай така глупаво! Остави тези мисли да идват, да стоят и да отминават, но не се захващай с тях и не ги обслужвай! Пусни ги и не им ставай слуга, защото ще те отведат далече, далече от теб и ти сам ще станеш най-големия си враг. Не се въвличай в такова мислене, пусни тези мисли, не се захващай изобщо с тях!”

Също може да изпаднете в неловко положение, ако се поддадете на мислите на тщеславието. С фино прокрадване към вас може да се отправи мисъл: “Колко съм кадърен, способен, влиятелен и как всички ми се възхищават и са готови да ми слугуват. И това е, защото аз не съм обикновен, не съм като другите, а съм много много над всичко и всички…” Ако допуснете една такава мисъл да завземе ума ви, вие ще се настроете, че всичко и всички са ви длъжни – и материално, и морално са ви задължени. Това ще произведе наглост, бруталност и очаквания за подчинение, за възхита или страхопочитание към вас. 

Голяма грешка! Всички хора са едни и същи. Едни имат едни таланти, другите – други. Една такава настройка на гордост, самолюбие, мания за величие ще ви скара с целия свят и може да унищожи всичко, което сте постигнали и дори самият ви сегашен физически живот! А ако внимавате и сте на мястото си да наблюдавате ума си, забелязвайки още нотките на едно такова състояние, вие бихте си казали: “Хаа.., каква зла мисъл!”. Не бива да ú позволявам да свие гнездо в ума ми и да роди поколение от подобни мисли, защото това е зло! Ще внимавам, ще я пусна, няма да се захващам ни най-малко с нея, защото това е пътят към ада. Само ще наблюдавам тези наченки на мисли и емоции, но много, много, ще съм нащрек да не им се поддам, да не тръгна след тях и да не започна да ги обслужвам или развивам. 

Така още в началото ще уловите уловката на сатана, на Мара, на собствения си маймунски ум и ще ликвидирате всякакви плевели, паразити, вируси, които те ще се опитат да ви внедрят. Ликвидирането би следвало да стане не като се борите с мислите – емоциите, подтиците, а като не се захващате и не участвате в тях.

Не правете грешката да ги оборвате, да спорите с тях и да им доказвате, че не са състоятелни и реални. Няма смисъл, защото само ще загубите време и сили и няма да постигнете траен резултат и изчистване на ума. 

Достатъчно е да наблюдавате и да не се въвличате в тях! Ако се научите винаги да наблюдавате ума си, това ще е от голяма полза, за да можете да побеждавате този невидим и коварен враг – вашият собствен ум. Редовната медитативна практика ще ви помогне в това наблюдение и в поставянето на ред в ума си, който нито един дявол, демон, джин или криво мислене няма да е в състояние да инфилтрира във вас. Ето медитацията:

Наблюдавате ума си, но без да се захващате с мислите, които ще преминават през него. Не правете опити да ги изхвърлите от ума си, не ги развивайте и не им пригласяйте. Просто стойте и не участвайте в ума си. Така мислите ще идват, ще стоят и ще отминават без да могат да ви засегнат. Постепенно ще навлезете в естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската ви Природа, ще се слеете с Нея и ще Я последвате винаги и навсякъде!

Този, който следва Себе си, той върви в Пътя на Изначалната Пустота, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте здрави и а можете да постигате определените си цели!

4 thoughts on “Доминиращи мисли и капани”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.