Разделяне на Духа с тялото

Безпределното стои в основата на самия живот, но то никога не се намесва, защото всичко в света е създадено така, че да съществува самостоятелно, да се самоорганизира и самоуправлява. Разпространена заблуда е, че Господ ръководи всичко, което се случва в света и това наистина е само една илюзия. Животът си се организира и направлява сам, според всички частици – духове участващи в него. 

Голяма самоизмама е да чакаме някой друг да уреди живота ни и като това не стане, започваме да хулим и да роптаем против всеки и всичко. Не Господ дирижира съдбите и не Той ни подтиква към едни или други правилни или погрешни действия.

Скоро гледах един глупав клип, в който водещият казваше, че щом Господ давал правила, би трябвало задължително ежедневно да ни осигурява закуска, обяд и вечеря. Всякакви нелепости могат да се срещнат в днешно време. Ами те правилата, заповедите или осемстепенния път на Буда са ни дадени, за да ни подпомогнат да не се заблуждаваме все повече и повече, а не затова, че видиш ли, някой иска да ни използва.

Докъде може да стигне егоизма на човек, изумително е! Всички тези напътствия от духовните хора са, за да ни бъдат от помощ да не се лутаме и потъваме все повече в блатото на самсара, а не че Господ или някой друг има полза ние да се водим и да спазваме заповедите. Ние живеем живота си сред вечните закони и ако не ги познаваме, ще страдаме, ще навлизаме и ще се обгръщаме в тъмнина, неведение, невежеството и мъченията на ада. 

Не стига, че някой ни помага, за да не се изгубим съвсем, но някои за това искат и отплата. Помощ и после задължение, заплащане от този, който ви е оказал помощта – каква наглост и безочие!

Светът си съществува с неговите си закони. Щом сме на земята, гравитацията ще ни оказва влияние. Щом сме сред простора – ще има вятър, горящият огън – ще пари, и щом пристъпиш някой от законите на кармата – ще има съответна проекция, сходна с това, което си направил. Такъв е законът. Нито Господ, нито духовните учители имат вина за нашите простъпки и последващите ги събития.

В тази сцена наречена “Живот”, ние се раждаме, живеем, умираме и продължаваме отново и отново същия цикъл. Колкото човек е по-осъзнат и в по-пълна връзка със Себе си, толкова по-точно и центрирано ще бъде обладан от хармонична енергия и ще извършва съответните действия. 

Към каквото сме привързани, около него ще се върти и целият ни живот. Много хора се привързват към парите, златото, имотите. Други се вкопчват в любими или близки хора, трети към тщеславие и т.н… Естествено, животът ни преминава в преследване на целите и обектите, към които сме се фиксирали, прилепнали ментално. Но когато дойде моментът на смъртта, т.е. “да разтрогнем брака си” с тялото, тогава тези вкопчвания оказват много силно влияние.

Точно поради пристрастието си към едно или друго нещо, духът не е свободен, а е обсебен от желанията си. Така ние не можем да се завърнем “в дома си”, а целим да сме близо до обектите, в които сме се вкопчили. Ето го адът! Не сме свободни и не принадлежим на себе си, на решенията си, а сме подвластни, зависими и привързани към обектите на желанията си. Това води до неразумни, до принудителни последващи въплътявания.

Ако човек е с чисто съзнание и е съсредоточен в Центъра си, тогава той принадлежи на Себе си и може да предприеме действия, които са разумни и разчетени – когато и където реши той може да се прероди, за да помага на хората. А когато е воден от низки страсти и пристрастия, той следва тези зависимости.

Затова ние през целият си живот, медитирайки и въздържайки се от неовладени пристрастия и вкопчвания, се подготвяме за момента на вземане на Истинската Посока – смъртта. 

Разделянето на Духа с тялото не е страшно и не е нищо изключително, защото ние сме правили много пъти това във вечността. Това е един момент, в който, ако ние съумеем да останем центрирани в Истинската си Природа, след това ще сме свободни от паразитните и изнудващи ни състояние на заблудите. Ще бъде най-големият празник да принадлежиш само на Истинската си Природа и ни най-малко на илюзиите, заблудите, невежеството.

Ето за този момент всеки трябва старателно да се готви. Ще кажете: “Ама на мен това ми е далеч, нека да се готвят тези, на които това предстои да се случи скоро…”

Никой не знае, времето лети по-бързо от светлината, а и виждате как хората си отиват неочаквано от катастрофи и по други нелепи поводи.

Медитирайки спокойно ние се стараем да сме винаги в едно със Себе си. Следва обаче да можем да се концентрираме и по-силно, като за по-сериозни ситуации. Нищо не бива да може да ни извади от нашата медитация. Още повече, че когато дойде моментът на смъртта, човек е склонен да се тревожи, да се страхува, притеснява, паникьосва ужасява.

Нищо страшно и ужасяващо няма, защото това е подобно на сън. Заспиваш и… и се събуждаш! Няма вечна смърт или заличаване като Същност или личност!

Практиката ви в медитация би следвало да е сериозна и освен че трябва да можете да медитирате в осигурени благоприятни условия, би било добре да можете да намерите Себе си и да навлезете в Същността си, независимо от болките, агонията, страданията на тялото, които може да ви съпътстват.

Когато имате силна, мощна медитативна практика, никакви страдания няма да могат да ви отклонят. Също никакви болки няма да са в състояние да вземат превес над решенията и Пътя. 

Мощната медитация парализира страха, паниката и разсейването, неутрализира ужаса и болките и така вие ще останете в Себе си, независимо къде се намирате – дали ще сте в полето на Живота или ще сте в полето на Смъртта. Ако човек сам не си помогне или ако някой друг не му помогне, той няма да има какво да стори в такива трудни моменти на самота и объркване.

Затова ви казвам – практикувайте си редовно медитацията и ще сте неотразими – както да си помагате сами, така и да сте в голяма помощ на другите. Това ще можете да правите и сега в настоящия живот, и когато дойде момента да се разделите с тялото си. 

Няма по-голямо богатство от това да си силен във вярата и медитацията си и да принадлежиш на Себе си! Ето отново техниката на медитация:

Наблюдавате ума си, но без да се захващате с мислите, които ще се появяват. Няма да спирате ума си да не мисли – Не. 

Оставяте мислите да се появяват, да стоят и да отминават. Това което трябва да внимавате е да не участвате в мислите и да не се оставяте те да ви въвличат във вихрите на мисленето. Не отдавате значение на мислите, не ги развивате, не ги променяте и не ги моделирате. Само стоите и гледате ума си, без да му отдавате участието си. Така постепенно ще навлезете във вашето естествено, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската си Природа. Ще се слеете с Нея и ще Я последвате винаги и навсякъде.

Този, който следва Себе си, той върви в Пътя на Изначалната Пустота, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте здрави и да можете да постигате определените си цели!

1 thought on “Разделяне на Духа с тялото”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.