Отвращенията са другия полюс на привличането, но те са еднакво опасни в причиняването на страданията и въвличането в заблудите.
Дали ще имаш неприязън към даден човек, дали ще те е страх от някой или ще се плашиш да не се случат определени неща, енергията, която поддържа тези емоции и почти една и съща. Ако обичаш някой неконтролируемо, необуздано или неовладяно, или ще имаш лошо отношение към някой, силата, с която се отдалечаваш от Центъра си е една и съща.
В позитивния аспект си привлечен от хора и обекти, а в негативни си отблъснат от тях. Подобно е, когато обичаш нещо или някой и си склонен да направиш всичко за обекта на желанията си. Често хората в пристрастеността си са съгласни да преминат всякакви разумни граници, само за да угодят на тази си нагласа. Също, хората в отблъскването си на някой или нещо, са готови да преминат всички разумни граници, само и само да не се срещнат с неприятните за тях хора, събития, обекти.
По-често говорим за овладяване на желанията, отколкото за преодоляване на нежеланото. И в двата случая ние сме отдалечени от Центъра – поради желание, пристрастност или поради нежелание, отблъскване.
Тук трябва да уточним, че не става въпрос за изкореняване и заличаване на всяко желание или нежелание. Внасяйки разбиране, следва да отбележим, че повечето от желанията са си на точното място. Погрешно някои тълкуват, че видиш ли, ние не бива да имаме абсолютно никакви желания. Няма по-погрешна представа за овладяност от тази, защото желанията, както и повечето от емоциите ни са, за да ни покажат и подтикнат към необходимите действия.
Например, как човек може да се нахрани, ако няма никакво желание за това? Или как може да се освободи от товара на гърба си, ако нямаш желанието да го пусне? Как ще съхрани тялото си, ако не усеща болка – невъзможно е, нали?
И как може да продължи рода и поколенията, ако няма необходимото привличане или вкус към даден тип жени/мъже?
Когато говорим за изкореняване на желанията и отвращенията, се има предвид тяхното овладяване до такава степен, че да сме готови да се откажем от тях – в смисъл, че те не бива да могат да ни владеят и да ни заповядват.
Всъщност, желанията и отвращенията са много верни слуги и много лоши господари. Ако те ни помагат да усещаме нещата и ни подтикват да ги зачетем и да се съобразим с тях – това е добре! Но ако те ни владеят и са се превърнали в тиранин, на който не можем да се противопоставим – това е много зле.
Или друг пример – ако усещате, че някаква лоша енергия ви връхлита, това е вид отвращение. И ако вие, включвайки медитативните си техники, преобразувате, трансформирате тази енергия в полезна и я използвате – това е супер. Но ако вие, като усетите тази лоша, патогенна енергия, се уплашите, паникьосате или пък нехаете за нейното влияние, тогава тази патогенна енергия ще се развихри в тялото ви, ще обърка енергетиката ви, процесите, функциите в тялото и ето ви една инициирана болест.
Добро е отвращението, ако можете да го разберете какво ви показва и да го овладеете, така че то да не ви въздейства. Тогава ще сте в състояние да отработите и да извлечете полза от него. И лошо е отвращението, ако заради него позволите да се разстроите, объркате, раздразните, изпуснете нервите си – тогава то ще ви е победило тази в битка. Но не и във войната, защото никога не бива да се предавате!
Въобще, медитативното ви оръжие трябва винаги да е в готовност! Появи ли се желание, въведете го в медитация, наблюдавайте неговите мисли и не се въвличайте в тях. Дойде ли нежелание, пак го вкарайте в медитативната си техника и го разтворете в Пустотата. Така, ще трансформирате излишъците им от сила и ще превърнете желанията или отвращенията в послушни и покорни слуги, които не само, че няма да си ви тежест, но и ще следват действията идващи от Пустотата – Себето.
По същият начин се процедира, когато любим за вас човек или предмет, към който имате пристрастност, объркват стабилността или рационалността на действията ви. Придърпвате ги в Пустота и ги разтваряте в Нея, така ще се освободите от слабостта и излишната ви привързаност към тях. В последствие те ще си останат предпочитани от вас, но няма да могат да ви контролират, владеят или да издевателстват над нервите ви.
Другият вариант – когато неприятен човек, предмет, събитие, енергия ви атакуват, тогава се постъпва пак по същия начин. Концентрирате този човек, предмет, събитие, тема или дори да е абстракция или енергия в Пустотата и ги разтваряте в Нея! Така от една страна ще овладеете ума си – желанията и нежеланията, а от друга ще им въздействате на много фино ниво и ще ги приведете в синхрон с тяхната Вътрешна Същност, която е обединена в Единното Цяло.
Истинските адепти не се молят, не врънкат и не мрънкат, не роптаят, не се бунтуват и не влизат противоречия и конфликти. Истинските адепти работят на най-фино, тънко ниво и така неусетно променят енергетиката и завръщат в Същността им тези, на които са решили да помогнат, да очистят. Ето начинът да се въздейства на хората и света – това става чрез медитация и фино използване на енергетиката – духовната сила.
Няма смисъл от много убеждаване, спорове, доводи, аргументи или направляване. Има смисъл от реално въздействие и промяна. Разбира се, това не е толкова просто, но не е и невъзможно!
Някой сега ще каже, че светът е огромен, а медитиращите са съвсем малко, но и това не е много вярно, защото силата на верижните реакции и принципът на нарастващата сила на доминото, могат да променят, обърнат и възстановят много повече и по-бързо света, отколкото някой може да си представи. Това не са физически параметри, а е духовна сила и въздействия и там законите и последствията от тях са със съвсем други измерения!
Сега ще ви напомня пак техниката на медитация, с която да можете да се научите да навлизате в Пустотата:
Наблюдавате ума си, но без да се захващате в мислите, които ще се появяват. Оставяте ума си да мисли така, както му е угодно. Не променяйте мислите, не ги спирайте и не им отдавайте значение. Единственото нещо, за което трябва да сте нащрек, е да не участвате в мислите и да не се въвличате в тях. Щом не им давате енергията си, те ще утихнат и умът ви ще навлезе в естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската ви Природа – Пустотата. Така ще се слеете с Нея и ще Я последвате във всичките си състояния и действия.
Този, който следва Вътрешната си Природа, той върви в Пътя на Пустотата, той не греши и не си създава карма.
Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте в добро здраве и да можете да постигате определените си цели!
Благодаря !