Самодисциплината е важна за медитативната ви практика, защото ако сте без нея, при първото малко по-сериозно препятствие е възможно да се откажете. Я си представете, че сте болни и въпреки че не ви е добре, вие ще трябва да си изпълните очистващото упражнение. Няма как да кажете: “Не мога”, тъй като ако не поставите в ред енергиите в тялото си, е много вероятно положението ви да се влоши.
При практиките не бива да съществуват “Не мога” или “Това сега ми е трудно да го направя”. Още повече, че самите болести и трудните и непосилни моменти са много добър трамплин, за да се усъвършенствате и да сте в състояние да приложите необходимите техники, когато сте в нужда.
Опитайте и ще видите – някога, когато ви е трудно, съберете силите си и се постарайте да преодолеете тази трудност. Може това да стане лесно, но може и да не е. Със сигурност обаче, ако преодолеете едно препятствие, после с удоволствие ще можете да посрещате и да побеждавате всяка друга подобна трудност. Обратното също е валидно – ако винаги се оставяте или се отказвате да преодолявате препятствията по пътя ви, ще отслабвате, ще разглезвате характера си и в крайна сметка дори и дребните проблеми ще ви се струват непосилни за решаване.
Знам, че в днешно време има разни теории да се оставяте на течението да ви носи, но това е много погрешно тълкуване на един друг принцип в Дао, който гласи: “Да действаш чрез бездействие”. Смисълът на това правило е да не се противиш на Вътрешната си Същност и да действаш в пълен синхрон с Нея.
На някои лентяи или малодушни хора обаче им идва по-удобно, да го изтълкуват като: “Не прави нищо, то всичко ще си стане от само себе си”.
Ще стане ама на куково лято! Да сте видели в природата някое животно, което да не се грижи за прехраната си. Няма такова, има такива моменти от време на време, когато стечението на обстоятелствата помага, но като цяло, ако седнеш и чакаш всичко да ти се поднесе на тепсия – няма как да стане!
Примерно, да вземем един разтревожен ум. За да се успокои той, е необходимо да го оставим да се уталожи, т.е. да го наблюдаваме без да се въвличаме. Ако умът е много трескав, бурен и безспирен, той непрестанно ще ни тласка от една мисъл към друга, от един вариант в друг и така, ако нямаме самодисциплината да стоим, да внимаваме и да не се поддаваме на набезите му, няма как да постигнем успокоение. Оставим ли се на ума да ни носи по течението, то със сигурност той ще ни заведе в много опасни води – пълни с крокодили, смъртоносни водопади или в голямата вода без брегове.
Това, което е добре да се направи, когато умът е тревожен, превъзбуден и скачащ от мисъл на мисъл, е да се концентрираме и да не му се поддаваме на инерцията. Не бива да се спира ума – нека той да си подскача и да се хвърля от мисъл на мисъл. Единственото разумно нещо е да го наблюдаваме, без да му се намесваме, но да сме нащрек не се захващаме с неговите мисли или “находчиви” варианти. За да можем да изпълним тази техника, няма как, ще е добре да имаме самодисциплина и устойчива бдителност.
Щом усъвършенствате наблюдението и не въвличането в мислите, умът ви бързо ще се приучи да навлиза в естествената ви – Истинската ви Природа. Веднъж имате ли връзка с Нея, ще ви е лесно да изпълните всяка друга техника, било тя очистваща, енергизираща, дихателна или за контрол над вътрешните или външни центрове.
Както всяко друго занимание така и медитативната практика изисква старание, упоритост и посвещение. Нали знаете, че никой спортист не може да постигне някакви сериозни резултати, ако няма самодисциплина. Така е с изучаването на езици, посвещението в изкуствата и всяка друга работа.
И друг път като хванете изстинка, не бързайте да се нагълтате с антибиотици, а я използвайте, за да усилите и заздравите имунната си система. Упорствайте с дихателни и медитативни техники и ще видите, че ще се справите и без лекарства. Всъщност той, организмът ви, сам ще се справи. От вас се иска да му помогнете и да не му пречите.
Примерно, ако попаднете в някаква интрига, не бързайте да се обяснявате, да се чувствате длъжни веднага да се защитите. Не, първото нещо, което следва да направите е да успокоите ума си, т.е. да го оставите да си бръмчи, но да не се въвличате в него. В ума ви ще изникват най-различни варианти – какво да кажете, какви доводи и аргументи да приложите, какво ще правите при това или онова стечение на обстоятелствата.
Първото, най-първото нещо е да успокоите ума си, като го наблюдавате без да участвате в мислите. Когато умът е спокоен, тогава нещата стават много лесно и от една дума, без да се занимавате да се обяснявате излишно.
С всичко е така – и с интригите, и с клюките и клеветите, с набеждаването и всички други очерняния, с които може да се сблъскате. Просто си направете една дълга, сериозна и качествена медитация и след като умът ви се успокои, всичко ще ви се получи лесно – може да дойде от само себе си, а може и само с едно фино действие да поставите нещата на мястото си.
Ако започнете да се люшкате и да се поддавате на ума си, ще се изчерпите и лесно ще станете плячка на нечий заговор, но ако стоите и не въвличайки се в мислите, успокоите ума си, тогава умът ви ще стане проницателен, обхватен и само с един замах ще можете да неутрализирате всичко и да го направите във ваша полза.
Техниката на медитацията я знаете:
Наблюдавате ума си, но без да се захващате за мислите, които ще се появяват. Оставяте ума си да мисли така, както си иска. Не го спирате да не мисли. Не се опитвате да изхвърлите лошите мисли или не искате да ги заместите с добри. Не! Само наблюдавате и не участвате в тях, така те ще утихнат от само себе си! Постепенно умът ви ще навлезе в естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската ви Природа, ще се слеете с Нея и ще Я последвате винаги и навсякъде!
Този, който следва Себе си, той върви в Пътя на Безграничния, той не може да сгреши и не си създава карма!
Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте здрави и да можете да постигате определените си цели!
Благодаря!
Благодаря !
Благодаря, НЕД!
Благодаря!