Ум и наблюдаване на ума

Вчера някой се беше възмутил за това, че когато медитираме, ние наблюдаваме ума си… чрез ума. Един такъв поглед и разбиране за медитацията са много погрешни. 

По начало, ние не сме ума си, не сме и тялото, нито сме функциите му. Изначалната ни Природа е тази, която стои зад всички тези процеси, но самите процеси не са Тя. Когато пристъпим към медитация, всъщност ние се отдръпваме от ума си, т.е. влизаме в Същинската си Природа и така само наблюдаваме ума. 

Умът е орган и съответно енергия, която той генерира. Сърцето е орган и то също генерира енергия и изпълнява неговите си функции. Вътрешните органи също вършат своята работа, но нито умът, нито сърцето, нито органите, нито която и да е друга функция на тялото не е Същинската ни Природа. 

Този, който може ясно да види Истинската си Природа, знае, че тя е в Основата на Живота в едно тяло, но тялото, органите и функциите му не са Същността. В края на всеки земен живот тялото умира – умира мозъкът, умира сърцето, умират органите, умират клетките. Това, което никога не умира, е Истинската ни Същност. Тя е в покой и може да изглежда като мъртва, но не е!

Когато медитираме, ние се отдръпваме в Същността си и чрез Нея наблюдаваме ума си. Колкото е по-бурен един ум и колкото по-трескаво мисли, толкова е по-трудно да не се въвлечем в него и да останем неподвижни в Истинската си Природа. Може да ни се иска да бъдем само Себе си, но така или иначе, ако имаме намерение да останем чисти и само от Същността си, ще се наложи да успокоим безспирния си маймунски ум.

Най-краткият път към успокояването на маймунския ум е да не участваме и да не се въвличаме в него. В смисъл, ние сме се отдръпнали в Себе си и наблюдаваме ума си, но без да му даваме енергия чрез участие в мислите. Това е най-добрият начин един ум да утихне и да се влезе в Центъра си. Именно това състояние на пребиваване в Себе си с притихнал ум ни е необходимо и през живота, и когато дойде момента на смъртта.

Това учи и самият Бодхидхарма в неговите проповеди: 

Ученикът: “Ако човек е решил да постигне просветление, кой е най-основният метод, който да практикува?”

Бодхидхарма: Най-основният метод, включващ всички други методи, е наблюдаването на ума.

Един салага (на морски език, това означава новак, новобранец) може да направи хиляди грешки, дори там където всичко е казано ясно и категорично. На него може и най-обикновени неща да му се сторят конфликтни, противоречиви, несъвместими, невъзможни… Нормално е, всяко начало е трудно. Но Дзен като Дзен – в него няма конфликти, нито противоречия, нито противопоставяне, нито разнобой. Единното Цяло е обединен и неразделен организъм, в който дори няма разногласия. 

Адептите и опитните в медитацията хора, знаят точно за какво говоря – да наблюдаваш ума си посредством Същността си, а не да се объркваш, да се оплиташ и да противопоставяш ума срещу ума.

После пак Бодхидхарма казва: “Ако използваш ума, за да изследваш реалността, няма да разбереш нито своя ум, нито реалността. Ако изучаваш реалността, без да използваш ума си, ще разбереш и двете.”

Това е, когато някой се опитва с интелекта си да разбере реалността. Казвали сме го: “Не може ограниченото да познае Безграничното. По-добре е да стоим в Безграничното (Същността си), за да можем да разберем ограниченото (ума си)”.

И така, медитацията е наблюдение на ума и е неучастие в него, за да може той (умът) да притихне и да се завърне в Центъра си (Същинската си Природа).

Има много противоречия в тълкуванията на будизма. Естествено, в самия будизъм няма противоречия, тъй като той е почерпен от Извора, от Първоизточника. Знам, на много хора им се иска всичко да е точно така, както някой го е казал или както някой го е написал. Или по-скоро да е така, че максимално да обслужва желанията им. 

Само че, както знаем, думите не могат да изразят истината, те могат само да я посочат. И като знаем, че това е така, всички свещени писания и истина казани от просветлени учители, би следвало да се разбират в контекста на Единното Цяло, а не да им се придава някакъв различен привкус. 

Този, който е в единен Ритъм на Цялото знае: “Няма аз и няма други”. Не можеш да постигнеш просветление и да се оттеглиш във Вечен Покой, защото другите твои части – души, не са го постигнали и така тяхното нещастие ще бъде и също твоя неотложна задача.

Практиката в медитацията има за задача така да трансформира всички частици на тялото, органите и функциите му, че да ги превърне в продължение на Истинската Същност. Когато умът е слят със Същността, той също се превръща в Нея. Когато вътрешните органи са единни със Същността, те се уподобяват на Нея. Когато функциите на тялото работят в едно с Вътрешната Същност и са в синхрон с Нея, те неминуемо се трансформират и действат в единство с Природата ви.

Органите, тялото, мозъкът, умът може да не са самата Същност, но ако ги очистваме, упражняваме и сливаме със Същността, те ще придобият нейните качества и ще са реално Нейно продължение.

Ето техниката за медитация:

Отдръпвате се от ума и само го наблюдавате, без да се захващате с мислите, които ще се появяват. Оставяте умът да мисли така, както си иска. Не се намесвате в мислите, не ги изхвърляте и не спирате ума си. Просто, стоите и гледате как мислите възникват, как стоят и как отминават. Щом не участвате и не се въвличате в ума, той постепенно ще утихне и ще навлезе в естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската ви Природа. Ще се слеете с Нея и ще Я последвате завинаги.

Този, който следва Истинската си Природа, той върви в Пътя на Безграничния, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита, всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте здрави и да можете да постигате определените си цели!

1 thought on “Ум и наблюдаване на ума”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.