Трудности при овладяване на тялото и ума

Ако говорим за трудности при овладяване на тялото и ума, най-силни по импулс са двигателните подтици. По начинът, по който умът е навикнал да дава заповеди и да нарежда на тялото, той може да прави това бързо, спонтанно, машинално. 

Двигателните, автоматизираните подтици, са един вид решение на ума (макар да са първосигнални или утвърдени стереотипи), и когато бъдат задействани, е трудно, моментално да бъдат преустановени. Но пък от друга страна те най-лесно се поддават на превъзпитание. 

Следващите по трудност за контрол са емоциите. Най-лесно е да се справите с една емоция, когато не ú давате тя да се развихри – да се разгори или да ви смрази. Иначе, ако се оставите тя да се възпламени, без “пожар”ще е трудно да минете. Може, но само ако сте тренирани в концентрацията да останете с неподвижен ум.

После по трудност идват мислите. Те не са с толкова силни импулси като двигателните подтици и емоциите, но пък са продължителни и може да ви объркат с постоянното си жужене и възможности за комбинативност. Условно ги разделям по този начин, а иначе може да се каже, че и подтиците, и емоциите, и идеите в ума са мисли. Това е една много обширна тема, но ще се опитам днес поне да нахвърлим някои от основните неща.

Всички мисли имат активност или липса на активност. Ако отидем в първата крайност – на трескавото мислене, емоционалност и подтици, то ние можем да претоварим ума си от прекомерна работа. Прекалено наситеното мислене, емоции и подтици към действия, могат да преуморят и да изтощят ума и тялото, след което да настъпи психически срив и апатия. 

Ако мислите са интензивни, то ще е в полза на един момент за сметка на друг, т.е. ще имате моменти, в които си мислите, че ще сте много успешни, комбинативни – това е позитивният период, които ще се редуват с мрачни мисли и депресивни състояния – това е другият полюс, докато накрая стигнете до пълно рухване. 

Ако емоциите са много интензивни, тялото също трудно ще ги издържи, защото заедно с повишената емоционалност, рефлекторно това ще се отразява и на нервната и ендокринната система. Свръхактивността в действията също ще доведе до подобни верижни реакции в организма.

Противоположно, ако имаме понижена, ленива активност на мислите, това не винаги означава, че вървим към усъвършенстване. Умът следва да бъде единен с Истинската си Природа, а не да е мързелив и обхванат от леност, защото тогава, макар и да няма мисли, това няма да доведе до следване на Вътрешното.

Другият противоположен на силната емоционалност важен и труден момент за преодоляване е липсата на емоции – емоционалния глад. Тези от вас, които са били в усамотение или отшелници, знаят това състояние. То може да бъде не по-малко мъчително от всяко друго психично страдание или дори физическа болка. Затова много малко са тези, които могат да издържат живота в самота. Липсата на емоции може да доведе до отклонения в психиката и дори до халюцинации, с които умът да се опита да контролира емоционалния глад. Всичко може да види човек в такива моменти – дяволи, ангели, сатани, демони, крокодили, мишки, змии, извънземни и всякакви други странности, които нямат връзка с реалната действителност.

Говоря на тази тема, защото много от начинаещите, в желанието да напреднат по-бързо в духовното, поляризират мислите, усещанията, поведението и са склонни от едната крайност да отидат в другата – противоположната. Тук всеки трябва добре да разбере, че духовното не е в крайностите. Духовното е в следването на Духа, а всички други въздържания, постене, заричания, обети за определен вид поведение или обещан начин на живот са само, за да може практикуващия да се освободи от слабостите и склонността си към залитане в крайности – привързаност, желания, зависимости, пороци, страсти и прочие.

Казвам това в смисъл, че не би било добре да сме склонни да стоим нито в единия полюс, нито в противоположния.

Свръхактивността е проблем – леността, също. Гневът е проблем – летаргията или невъзможността за реакция, също.

Да осъждаш другите е проблем – да нямаш правилна преценка, също.

Прекомерната до самозабрава увереност в себе си е проблем – плахостта и страхът, също.

Склонността към алчност, трупането на средства или дори зареждането с повече енергия е порок – разюзданото харчене, пилеенето, липсата на разумен разчет и разпределение на средствата, също.

Затлъстяването води до здравословни проблеми – недохранването, да си хилав и слаботелесен, също.

Въобще всяко нещо, което правим би следвало да го реализираме само чрез Вътрешната си Същност, иначе рискуваме да се лутаме от едната крайност в другата.

Докато още човек няма силна връзка със Себе си, може да планира чрез обичайния си ум едно умерено и разумно мислене и поведение, но то следва да е само временно. Истинската хармония и баланс може да дойдат само, когато има единство между ума и Изначалната Същност.

Затова препоръчвам медитацията, защото чрез нея човек може да отиде отвъд ума и да управлява себе си чрез Себе си, т.е. да синхронизира ума си чрез Същността си.

Колкото и един ум да е разумен, колкото и да спазва определените правила, принципи, закони, наставления, той не може да се сравнява с Вечната – Изначалната Природа. Колкото и книги за правилно хранене да сте изчели, те не биха могли по никакъв начин да се проникнат и да посочат индивидуалните ви нужди. Това е нещо към което вашата Вътрешна Природа със сигурност ще ви насочи.

В колкото и начини на поведение, разсъждения, психологически игри и тренировки да се упражнявате, те не могат по никакъв начин дори да се доближат до това, което Вътрешната ви Същност ще ви даде. Все едно да сравняваш мимолетния човешки опит с Безграничните варианти на Изначалната Пустота – на Вселената. Всичко, идващо от ограниченият ум, дори да е от много способни хора и опитни специалисти, не може да бъде съпоставяно или съизмервано с Безпределното.

Някои от начинаещите си представят, че ако спреш ума да не мисли и вече си постигнал целта си – станал си просветлен. Няма да бързате, защото така ще стигнете не до Никъде, а до грешното място!

Умът не бива нито да е тласкан, нито да бъде спиран да мисли. Това, което наистина е полезно да направите с ума си, е го оставите да мисли, но без да му се поддавате – така той ще утихне. Щом е тих, той лесно ще се свърже със Същността. Не би било добре, ако го тласкате да мисли позитивно, нито реално, нито оптимистично, нито да е моделиран или превъзпитаван. Истинската ви Природа си е възпитана и такава, каквато е – не се отклонявайте от Нея с разни приумици

Нито е добре да спирате ума да мисли, да е изкуствено спокоен и неподвижен, нито да му вкоренявате някакви изкуствено “полезни” навици.

Това, което е разумно да се направи с ума, е да го оставим да мисли така, както той има склонността да го прави (дори да ви се струва, че е порочно или дори светотатствено).

Достатъчно е да не участвате в мисленето, а само да наблюдавате дейността му. Не бива да се въвличате в тези порочни или светотатствени мисли, а само да ги регистрирате като продукт и действие на маймунския ум.

Ако човек започне да се плаши, да се паникьосва, да иска час по-скоро да се поправи и отстрани тези отвратителни, гадни или гнусни мисли, то той им дава от енергията си и ги подхранва те да продължават. Не! Оставете ги да се появяват, да стоят и да отминават. Това, което трябва да запомните е само да не участвате в мислите, да не ги развивате и да не се въвличате в тях! Само това ще е достатъчно, за да върнете ума си в Истинския му Дом.

Този, който следва Истинската си Природа, той следва Пътя на Безграничното, той не може да сгреши и не си създава карма!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте здрави и да можете да постигате определените си цели!

4 thoughts on “Трудности при овладяване на тялото и ума”

  1. Рада Лалева

    Толкова лесни за разбиране са посланията Ви!
    Благодаря!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.