Неотклонната и постоянна медитативна практика ще ви промени неусетно. Когато пребиваваме в Истинската си Същност, без да усещаме, защото е на фино ниво, се променяме. Ако упорствате в упражненията, след време, като се обърнете назад, няма да повярвате, че това сте били вие. Сприхавостта ви ще се превърне в разбиране и толерантност. Страхът ви ще се преобразува в невъзмутимост, непукизъм. Коравосърдечието ще се трансформира в умение да се поставяте на мястото на другия и в приятно желание да му бъдете полезни. Страстите ще утихнат и вместо да диктуват поведението ви, те ще се уталожат и ще бъдат ваша вътрешна сила. С всичко е така, когато умът се обедини в едно с Вечната ви Вътрешна Природа, нещата се завръщат на тяхното си правилно място.
Колкото повече хората живеят, толкова повече опитът им взема връх и управлява мненията и решенията им. С времето хората забравят какви са били в детството, в младостта си, какви глупости и те са правили, и се превръщат в мрънкащи и вечно възмущаващи се изнервени старци. Ако искаме да се отстраним от този процес на остаряване, е добре регулярно да се практикуват медитативните техники.
Щом пребиваваме във Вътрешната си Същност, навиците и стереотипите, формирани от лошите преживявания и горчивия земен опит, се сливат с Нея и така характерът ни се връща в предишния си облик. На всеки му направи впечатление, когато някой стар невротизиран старец постоянно се възмущава и осъжда всичко живо – младите, невъзпитаните, новия модерен свят, времето, но хората нямат знанието как да се предпазат от такива дегенеративни процеси…
Кой е начинът човек да не стига до това окаяно състояние на нервната си система и психиката? Ами, естествено, пускането на формираните ментални формации, освобождаването от натрапените от живота стереотипи, неглижирането на внушените отвън мисли, емоционалност и концепции за живота.
Сега, някой ще каже: “Колкото и да се мъча, не мога да променя характера си… Емоциите и мислите неконтролируемо нахлуват в ума ми и се проявяват в ежедневното ми поведение… Опитвам, но не ми се получава…”
Нормално е щом човек дълго време е живял – мислил, чувствал, действал по определен начин, това се вкоренило в него и се е превърнало във втора природа. Не е необходимо да искате да се промените на часа, защото това е невъзможно. Вкоренените, вкостенени навици трудно могат да се избият за кратко време. Но пък със сигурност, ако поддържате практиката си на ниво всекидневно, ще отнемате по една малка частица от невъздържания си или суетен придобит нрав и ще я замествате с частица от Истинската ви Същност. Точно както човек не е в състояние да забележи как се движи малката стрелка на часовника или как слънцето се разхожда по небосклона, така са и промените от медитативните техники – неусетно, невидимо, неуловимо.
Хората, без да се усетят, са водени от внушените им отвън страхове: “Да не стане по-лошо”, “да не се случат нежелани събития”. По-суеверните ще видите да чукат на дърво, за да “не чуе дявола”. Други пък се влияят какво щяла да каже някоя циганка-просякиня… Страхуват се хората, пазят се, казвайки си: “Ей, да не би да ме прокълне и да ми заключи късмета, или пък може някоя силна циганска магия да ми забърка, че после да не мога да се оправя никога. Може и родово проклятие да ми отправи и тогава ще страдат и внуците и правнуците ми.”
Ще ми отправи магия или родово проклятие, ама на куково лято. Тя ако можеше да отправя проклятия и благословии, нямаше да ходи и да проси. А и да отправя колкото си иска родови, смъртни или извънземни проклятия… И какво от това? Никой на света не е в състояние да ти направи това, което ти сам си направиш.
Ако, практикувайки медитативните си техники, ти пребиваваш в Божествената си Същност, никой няма да бъде в състояние нито да те прокълне, нито да те атакува с магии, енергии, болести. Свързването ти с могъщата ти Вътрешна Природа ще изгради такава ненарушима връзка с частиците на тялото ти, че никаква магия, зли очи или проклятие няма да са в състояние да ти навредят.
Да, знам че има много начини за въздействие върху тялото, психиката, съзнанието, енергията, но това може да проработи само върху хора, които са се запуснали или са направили рехава, хилава връзката с Вътрешната си Природа. Ако те са допуснали тази слабост да се вкорени в тях, тогава не само че циганката ще им въздейства, но и всеки който пожелае или има интерес.
Безсилни, безнадеждни, безпомощни са да направят каквито и да е намеси, са разните магии, проклятия, заклинания, приплювания, вещери, джинове, демони или там каквито си искате караконджули. Няма сила която да може да ви изтръгне от Вътрешната ви Природа, ако вие не ú позволите. Ако вие сами не тръгнете след разните съблазни, изкушения, страсти, желания, пристрастия, зависимости или пороци.
А ако тръгнете след тях, тогава няма да са виновни нито заклинанията, нито вещиците и вещерите, нито дори Мара или Сатаната. Тогава виновни ще сте само и единствено вие самите, затова защото първо сами сте изневерили на самите Себе си. Не бива да се сърдим на никой и на нищо друго, защото, за да се стигне някой друг да ви предаде или да ви изневери, преди това вие сте направили това сами на Себе си откъсвайки се, отделяйки се от Истинската си Същност.
Добре де, има грешка – има и прошка. Откъснали сте се от Неродената си Същност, каквото – такова. Сега се налага бавно, но неотклонно да се завърнете отново в Себе си и това ще направи ежедневната ви медитативна практика. Не бива да се бърза с резултата, защото когато той е налице, сам ще говори за себе си и няма да има нужда постоянно да се оглеждате, за да го намерите.
Едни от най-важните неща в медитативната ви практика са постоянството, дисциплинираността, волята. Ето ви техниката за медитация:
Отдръпваме се от ума си и само го наблюдаваме. Не се захващаме с мислите, които ще се появяват. Не се опитваме да спрем ума да не мисли, нито го тласкаме да мисли!
Не развиваме мислите и не участваме в тях. Не ги моделираме, нито ги управляваме. Просто стоим и наблюдаваме, но внимаваме да не се въвлечем в тях. Така, постепенно умът ще се успокои и ще навлезе в естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската си Природа. Ще се слее с Нея и ще Я последва във всичките си действия, състояния, ситуации и обстоятелства в живота.
Този, който следва Вътрешната си Природа, той върви в Пътя на Безграничното, той не може да сгреши и не си създава карма!
Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте здрави и да можете да постигате набелязаните си цели!
Благодаря Ви!
Благодаря!
Хм. Да. Имам промяна, макар и все още лека. Аригато.
Благодаря!