Мислите са откъслечни, а интуицията е цялостна

Когато нуждата от бързо възвръщане на самообладанието е належаща, тогава и концентрацията, т.е. повишеното внимание върху невъвличането в ума би следвало да е на нужната висота. 

Когато успеете да се овладеете в неучастието си в мислите, тогава може да намалите усилието в наблюдението на мислите. Силната концентрация предполага, че ще можете да я упражнявате кратко време, тъй като ако продължава дълго, психиката ще се измори. 

След като успеете да не се захващате с мислите наблюдавайки ги и да останете незасегнати от ума, е добре да започнете да се отпускате, да релаксирате психиката и тялото си, докато достигнете естественото състояние. Дишането, тъй като е рефлекторно, когато сте с повишено внимание, е нормално да се учести и да стане по-дълбоко, по-пълно. Щом усилието изчезне, дишането се забавя и влиза в естествения си ритъм, като става почти незабележимо. 

Не може дълго време човек да е с изострено внимание, защото ще се претовари. Също, не може, когато е необходимо да се овладее или да предприеме някакви спешни действия, той да нехае, да неглижира ситуацията или да не реагира светкавично. За двата случая си има точни, адекватни действия.

Какво би се получило, ако е необходимо да реагираме спешно, а ние продължаваме да стоим релаксирани, отпуснати, сякаш всичко това не ни засяга? Ами, ако не действаме навреме, това може да коства здравето, живота ни – нашият, на близките или зависещи от нас хора. Никак не е желателно да не отговорим бързо на изискванията на спешната ситуация. 

Съответно необходимостта от бързи действия ще провокират в ума трескаво, бурно мислене. Повечето от мислите ще бъдат заблуждаващи, суетни, панически, което пък може да доведе до погрешни действия. И ето, това е една провокация, изпитание поднесено от живота. 

Ако човек медитира само в спокойна обстановка и осигурени подходящи условия, то ще е трениран и ще може да успокоява ума си само в съответната среда. И когато възникне подобна форсмажорна ситуация, той няма да е готов да се справи и да отговори точно на изискванията. Затова казвам, че когато дойде такъв момент, медитиращият трябва да е готов да повиши концентрацията си в наблюдението и невъвличането в мисленето.

Сега, тук някой пак може да зададе стандартен въпрос: “Ами ако не мислим как можем да се справим в трудна ситуация или ако имаме някаква спешна нужда от действия?” 

Съветът ми е такъв: Когато ситуацията изисква бърза реакция и спешни действия, тогава не е добре нито да мислите, нито да не мислите. И в двата случая това ще е грешка. Добре би било човек на базата на медитативната си практика да може да наблюдава ума си и да не се въвлича в него, но това не е за останем безучастни или равнодушни. Това е, за да може по-ясно да усетим интуитивният тласък вътре в нас и да го последваме. Мислите са откъслечни, а интуицията е цялостна. Емоциите ще ви разбушуват и паникьосат, докато Вътрешната ви Същност ще ви даде непоклатимата вяра, мир и силата на разчетените интуитивни действия.Иначе ще се окаже, че хората тренират, медитират, упражняват се, но когато положението стане напечено, те се объркват, обезсилват и се оплитат като пате в кълчища. 

Медитиращият, ако желае да е истински, устойчив, непоклатим, би следвало да може във всяка ситуация да повиши концентрацията си и да остане невъвлечен в ума, защото само така той може да се води от Вътрешния си Път – интуицията. Това е упражнение, което никой практикуващ не бива да игнорира или подценява. Силната концентрация е необходима, когато сме в критична ситуация.

Другият тънък момент тук е, че веднага щом умът бъде овладян и е под наблюдение, силата на концентрацията следва да бъде намалена понижена до естествена. А когато желаем да се освободим от мислите и да очистим ума си, но без да сме в критична или спешна ситуация, тогава следва да умеем да медитираме, като не се натоварваме. 

Щом тялото и психиката са отпуснати, тогава и дишането се забавя и сякаш изчезва – толкова е непринудено и фино. Щом не прилагаме усилия в концентрацията за наблюдение над ума, можем дълго време да практикуваме медитацията си, без да има напрежение и преумора. Съответно можем да стоим в медитация с часове, без това да ни се отрази негативно. Тези две състояние на концентрация на ума би било добре да се запомнят и да не се правят грешки.

Разбира се, според ситуацията, може да не отиваме и да не изберем нито едната крайност – на силната концентрация, нито другата – на пълната релаксация. Можем според необходимостта да се концентрираме до такава степен, че тя да отговаря на целта, която искаме да постигнем. Умерената сила на концентрация е най-често предпочитаната в ежедневието. Но това следва да е по преценка на практикуващия.

Ето пак основната техника за наблюдение на ума:

Отдръпваме се от ума си само го наблюдаваме. Оставяме мислите да идват, да стоят и да отминават. Не спираме ума да не мисли, не го провокираме да мисли. Не избираме и не моделираме мислите. Също не ги развиваме, нито им отдаваме значение. Стоейки така и наблюдавайки ума и като не се въвличаме в него, той постепенно ще навлезе в естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската ни Природа, ще се слеем с Нея и ще Я последваме винаги и навсякъде. 

Този, който следва Вътрешната си Природа, той следва Пътя на Безграничния, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте здрави и да можете да постигате определените си цели!

1 thought on “Мислите са откъслечни, а интуицията е цялостна”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.