Благородният Осмократен Път на Буда

Като цяло ние хората според възпитанието, преживяванията, психичните травми, вкоренените ментални формации, се делим на вярващи и атеисти. Това ни мислене може до голяма степен или изцяло да определя поведението ни и съответно кармичните ни наслоявания. 

Някой видял, че в света има много или отвратителни неща, несправедливости и е готов да сипе в ефира “благословии” против Създателя. Друг не му се получили нещата в живота, както той си ги представял и край…, ако имало някаква сила, която управлявала света, тя била порочна, зла или пък безпринципна, хаотична, или немощна за да му помогне. Трети станал философ и така можел да види света, и знаел абсолютно всичко, че накрая заключил, че не съществува нито Господ, нито Пустотата, нито някой друг освен него самия. Нищо нямало, щото той бил гледал и бил знаел. 

Въобще, безброй са вижданията, представите, предубежденията. Ето, някъде се била оформила сатанинска секта и това веднага било показвало релността и се започват с обърканите изводи: “Щом това съществува значи, че Всевишния така иска”. Или щом имало болести и страдания, значело, че такова било желанието Сътворителя. Само че това са мисли, произлизащи от обърканите умове на заблудени хора или невежи хора.

Светът е място с принципи, правила, закони, закономерности, където всеки може да прояви себе си. Ако вървиш против принципите, кой ти е крив?! Ако сам си навреждаш, как обвиняваш другите?! И ако се луташ в глупостите на сатанизма как можеш да кажеш, че Господ е направил така, че ти да си един от тях?!

Дадена ни е свободата да живеем живота си така, както ние самите искаме. Никой не ни налага нищо насила, освен ако това не е проекция на някое наше предишно деяние. Светът е създаден да се самоуправлява, саморегулира, да съществува според индивидуалностите и характерите, които участват в него. Ако имаме една шахматна дъска, играта ще се развива според правилата и ходовете на фигурите, които са на нея. Не Господ играе, а ние с нашите си възможности, особености, способности, желания. Когато успяваме в живота, ние винаги отдаваме заслугите за това на себе си – колко сме кадърни, как виртуозно сме изиграли играта си и колко сме способни, умни, силни. Ако обаче се случи да изгубим, всичките обвинения се стоварват върху провидението – “дяволът бил виновен”, “Господ така бил искал да стане”, “Съдбата ни била предрешила изхода…”

Светът е една сцена и според нашата игра ние определяме и настоящето, бъдещето, а и миналото – тъй като то е преживяно бъдеще. Всеки следва да е наясно, че Сътворителят не сътворява нашите съдби, не написва в тетрадка бъдещето ни, не предопределя поведението ни. Всичко това правим самите ние.

Така че сатанинските секти, падението и духовната нищета, зависимостите, наркоманиите, кражбите, измамите, насилието, пороците, алчността, необузданите страсти, извращенията, не ни ги е приготвил нито Господ, нито Пустотата, нито Вездесъщия Разум. Всички криви пътища сме си ги избрали лично ние и като резултат от тях, ние формираме и настоящето, и бъдещето, и миналото си. После някои посредствени умове негодуват, бунтуват се, хулят, роптаят всичко живо и неживо, което се изпречи на пътя им. 

Защо и за какво е всичко това? Все едно аз да хвърля вината срещу тях и да ги обвиня за моите си неуспехи и фалове – същото е, но един повърхностен ум не може да прозре истината. Той е сляп, глух, безчувствен за реалността и се води само от объркания си човешко-маймунски ум.

Това е светът, такива са законите му: “Каквото си направиш сам, това и ще имаш – такива ще са преживяванията и съдбата ти в настоящето, в бъдещето и… в миналото ти.”

Затова Буда дава Благородния осмократен път, защото вървейки според принципите заложени в него, хората ще се освободят от противопоставянето, противостоенето на законите на Безкрая и като резултат, това е път водещ към прекратяването на страданията и реализиращ Просветлението – Нирвана:

1. Правилна гледна точка

2. Правилен стремеж

3. Правилно говорене

4. Правилно действие

5. Правилен начин на живот (на прехрана)

6. Правилно усилие

7. Правилно мислене

8. Правилна концентрация

Всъщност тези принципи, които Буда е проповядвал, не са нещо ново – нито сега, нито по времето в което той е живял. Те не противоречат на никое истинско духовно учение или религия. Същите са нещата и в Йога, и в Дао, и в религиите произлезли от Близкия Изток. Те са силно препоръчителни и за тези, които още не са постигнали Дзен.

И дори тук, в нашата страна, в религиозните разбирания се говори за “Свободна воля” – това е самоопределянето, самоорганизирането и самоуправляването на живота и съдбата ни.

Толкова мъдра е нашата българска поговорка: “Каквото си постелиш, на такова ще легнеш”, затова след това не плюй, не хули, не роптай против никой и против нищо. Като си видиш грешката, просто повече не я прави, и това ще е достатъчно.

Ще ви напомня техниката на медитацията:

Когато медитираме, ние се отдръпваме от ума и само го наблюдаваме. Не се опитваме да спрем ума си да не мисли! Не се пробваме да изхвърлим всички мисли, за да остане умът ни пуст! Не моделираме мислите и също не ги заменяме с други. Не ги развиваме и не им отдаваме значение. Само стоим, наблюдаваме мислите и не участваме в тях. Щом не се въвличаме в мислите, които умът ни генерира, постепенно ще навлезем в естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската Природа на ума, ще се слеем с Нея и ще Я последваме.

Този, който върви в единен Ритъм с Вътрешната си Същност, той върви в Пътя на Безграничния, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте здрави и да можете да постигате определените си цели!