Синхронизиране на тяло, психика и действия с Първоизточника

Бурята в ума не се спира като се изправиш срещу нея. Подобно на вятъра, мислите не бива да бъдат хващани. Най-правилно е да ги оставим да се вихрят, без да им бъдем съучастници. Дълбоко навътре в нас има едно небе, в което никога няма бури, ветрове, урагани, дъжд или мъгла. Всички тези стихии са само в ума ни и ако ги пуснем и не се захващаме с тях, няма да ги захранваме с енергия и те скоро ще утихнат.

Същността на Вътрешното не може да бъде помрачавана. Трудностите идват от това, че умът ни се замъглява, но Вътрешната Същност никога не може да бъде променяна, затъмнявана, притъпена или спряна. Пелената от мъгла е вън от Същността – тя е в ума. Маймунският ни ум е този, който като се впуска от една мисъл на друга, който прескача от един вариант на друг, който възбужда една или друга емоция и който ни тласка към различни кармични действия и последствия 

Единственото нещо, което следва да направим, за да се навлезем в покоя, е да не се хващаме за мислите. Покоят вътре в нас си е съществувал винаги. Образецът и корените на ума тръгват оттам – от Покоя. Измененият и отклонен от извора си ум се заблуждава, привързва, обърква, тревожи, суети и това е причината за замъгляването и неспособността ни да виждаме Истинската си Природа. 

Вътрешното Слънце е по-могъщо от всички други материални външни слънца във Вселената взети заедно, защото То ги поражда. Като хора ние сме миниатюрни спрямо земята и слънцето, но за Вътрешната ни Същност всичко материално във Вселената и цялата материя на света са като играчки. Всичко материално е продукт, продължение на Духа. От Него то се поражда, съществува и накрая пак се завръща в Духа. 

Вътрешната същност не може да бъде манипулирана, нагласявана, не може да ú бъде въздействано. И колкото и да ни се струва, че сме Я изгубили, или че е неутрална, или че се е затаила, това не отговаря на истината. Поради трескавия си, бурен, пристрастен, привързан, неовладян от желанията си ум, ние не можем да достигнем до Вътрешната си Природа – до покоя. Лутаме се като в лабиринт в ума си. Мислите ни водят по най-различни пътеки, провокират в нас различни силни емоции, възбуждат упорити желания, формират в нас мнения, твърди убеждения, затвърждават опита ни и в крайна сметка ни правят слепи за Истината. 

А колко е лесно да стигнеш до Себе си, когато си непривързан, непредубеден и когато си готов да се пуснеш от ума си. Освобождавайки ума да генерира мисли, както си иска, и като не се въвличаме в тях, той бързо или бавно ще утихне. Утихването на ума е добра предпоставка да можем да се свържем с Истината в Себе си. 

Няма нужда от моделиране на мисли, нито от внушения или разни оформяния на характера, защото всички тези похвати ще въздействат на ума ни, който би следвало да е точно отражение на Вътрешната Същност. Като се опитваме да манипулираме ума, макар и с благородни намерения, ние в действителност го отклоняваме от Същността му и като резултат ще заменим едни чужди външни внушения с други. Най-доброто нещо което можем да направим за Себе си и за ума си, е да пуснем всички мисли и след като те утихнат, да се насочим към Вътрешната си Същност. 

Правилно се казва, че покоят не може да бъде постиган, защото той винаги е бил вътре в нас. Няма нужда да ходим и да търсим Себе си никъде другаде, защото ние самите сме Себето. Това, което е необходимо, е да оставим умът ни да се успокои, да стане безмълвен, за да може Вътрешното Слънце да засияе – да огрее ума ни и всяка частица на тялото. Имайки това единство със Себе си и щом умът ни е центриран в Същността ни, всичко, което умът ни поражда, ще е Неин продукт. Състоянието на ума ни ще е от Духа, емоциите ще са в единство с Него, действията ни ще са породени и ще са в синхрон с Първоизточника. 

Човек не бива да желае праволинейно да контролира тялото си, тъй като това би бил контрол чрез ума. Не, умът следва да се слее със Същността си и чрез Нея да управлява тялото или функциите му.

Може много дълго да говорим за това, но накратко трябва да се запомни, че: насочването навътре към Същността и следването на Ритъма на Истинската Природа ще приведе тялото, психиката и ще синхронизира действията ни с Първоизточника. Няма смисъл от опити за самосиндикално управление и контрол, защото това също би било продукт на ума.

Техниката на медитация я знаете:

Наблюдавате ума си, без да се захващате за мислите. Оставяте ума си да поражда мисли, да стоят и да отминават. Важното е да не участвате в мислите, да не ги развивате и да не ги следвате. Само гледате как умът ви подскача от мисъл на мисъл, но не се въвличате в тях. Постепенно умът ви ще утихне и ще навлезе в естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската ви Природа. Ще се слеете с Нея и ще Я последвате.

Този, който следва Вътрешната си Същност, той върви в Пътя на Безграничното, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте в добро здраве и да сте в състояние да постигате набелязаните си цели!

2 thoughts on “Синхронизиране на тяло, психика и действия с Първоизточника”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.