Пустотата е Нищо, съдържащо Всичко

Всички думи, възприятия, разбирания, са подобни на иносказания. Включително всичко, което е написано в Свещените писания, не може да бъде прието за абсолютна истина. Нещо е казано, нещо е обяснено, но поради интелектуалното ниво, народопсихологията и особеностите на мислене на живеещите във времето на написаните истории, и заради невъзможността Истината да бъде казана с думи, всичко е подобно на символика. 

Праволинейните, ограничените хора, желаят всичко да е едно към едно. Често се цитират пасажи от някой свещен текст, като не се внимава да се разбере същността на казаното, а всичко се приема за директна и пълна истина. Е, как може да бъде казана Истината директно, след като тя не е така едностранчива и проста, както ние хората сме свикнали да я приемаме и да гледаме на света. 

Най-често нещо се приема за истина и започва да се следва стриктно и дори фанатично, макар да няма нищо общо с написаното послание. Едно е човешката представа, виждане и възможности за разбиране и осъзнаване, а съвсем друго е Реалността.

Може ли човешкият ум с целия си потенциал да обхване, не, не да обхване, а само да си представи необятните светове с безбройните слънца, планети, пространства и обитателите им?

Може ли да допусне, че целият този Безкрай е под абсолютно владеене, контрол и се управлява от една Единна пасивна и същевременно активна Сила на Пустотата? Та ние хората имаме само едно внимание и ако трябва да извършваме няколко дейности едновременно, ги правим машинално, подсъзнателно, а какво остава да притежаваме абсолютното владеене? То е непосилно, невъзможно за човешкия ум, дори ако се ограничим само с един обект. 

Тук, в група Дзен, често говорим за Пустотата. Някои, които не са много навътре в материята, си представят, че Пустотата е нещо като опустошение, а може и като непоносима самотност. Нищо общо няма една такава представа, а това са само вкоренени стереотипи, някакви изградени концепции за пустота.

Истинската Пустота е нещо невъобразимо и каквото и обяснение да дадем за Нея, все ще е оскъдно и неразбираемо:

В Пустотата няма време, но пък Тя владее и управлява и най-краткия миг или отрязък от време. 

В Пустотата няма материя, но пък материята е създадена от Пустотата. 

В Пустота няма пространство, но тя е породила, прониква и владее всяко пространство. 

В Пустота няма разделение на различните духове, но пък Тя държи без да го принуждава, всеки Дух или Същност в едно Единно Цяло, без да могат те да се смесят, заличат или изчезнат. 

И още нещо – Пустота не е пустота, а е Нищо. Потъвайки в Нищото всичко изчезва, но пък си остава завинаги едно и също. 

Да, Тя е Нищо, съдържащо Всичко, което някога е имало, има го сега или ще го има някога. Няма нещо, което Тя да не притежава и същевременно всяко нещо съществува само за себе си, проявява се и управлява света според Същността си. Ако навлезете в Пустотата, нищо няма да ви бъде натрапено, но и нищо няма да ви липсва или отсъства. 

Ето, разбрахте ли какво е Пустотата?

Едва ли, защото всичко съществуващо в нея може да се разглежда като противоречивост, но всъщност всяко нещо допълва друго нещо и те едновременно съществуват и не съществуват в Цялото.

Трудно е да обхванем Пустота, нали? Трудно е да Я разберем и проумеем. Точно толкова е невъзможно, колкото с човешкия си ум да обхванем Безграничния космос с всичко съществуващо в него. 

Е, ами добре, за това сме склонни да се съгласим, че е непосилно да бъде разбрано от човек. Тогава защо имаме необоснованото самочувствие, че имаме способността да разбираме докарай всяко послание казано от Просветлените хора или което е написано в някое от Свещените писания. Много от хората, които са ги чели, са на мнение, че ги разбират – поставят им някакво тълкувание или разбиране, свое или на някое “светило” в областта на духовното. 

Не, докато не разберат Себе си и докато не навлязат в Реалността вътре в самите тях, няма как да бъде разбран изцяло нито един Свещен текст и няма как да бъде осъзнат до Същността му който и да е закон, напътствие, принцип, наставление. 

Не бива човек да иска нещата да са както той си ги представя или както ги тълкува неговото духовно учение или религиозно общество. Само когато човек навлезе навътре, дълбоко, изцяло в Същността на всички неща, само тогава ще е в състояние да осъзнае какво наистина гласят те, откъде идват и какво целят. 

Докато нещата се възприемат без Вътрешната Същност и повърхностно – от думите, от оставените учения, наставленията, традициите, възприетите свещенослужения, дотогава хората ще се делят на будисти, християни, мюсюлмани, юдеи, индуси, даоси и прочие, и дотогава ще се определят като различни религиозни общества, ще делят групите на подгрупи, на секти, учения или техните производни. Ако човек можеше да влезе в Същността на Нещата, щеше да разбере, че там, в Същността, няма нито аз, нито ти, нито той, нито тя, нито то. Там няма нито ние, нито вие, нито те! Там всичко се състои от една материя – нематерия, Същност, която не може да бъде разделена или разединена, не може да бъде създадена, променена или унищожена.

Дано да сте разбрали нещо от днешния ми пост, защото той идва точно оттам, от Нищото, което съществува несъществувайки от безначалното начало на материята нематерия, което е Първоизточника, Създателя, Вседържителя и Унищожителя на световете изградени и нищо несъдържащи.

Ако човек желае да се завърне в първоначалното си състояние – да напусне всички заблуди, да се освободи от илюзиите си, да изостави ограниченията и разделенията в себе си и света, той следва да практикува медитация:

Когато медитираме, ние само наблюдаваме ума си, но без да се впускаме в мислите. Не се опитваме да спорим или да се съгласяваме с ума си. Стоим и гледаме ума си така, както гледаме река, която тече, но без да влизаме в нея. Нека да тече реката на мислите и щом не се въвличаме в тях, те ще изтекат, ще изчезнат и умът ще навлезе в естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската си Природа. Ще се слеем с Нея и ще Я последваме навсякъде и винаги, въпреки че в Нея няма нито място, нито време. 

Този, който следва Истинската си Природа, той следва Пътя на Цялото, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте здрави и да можете да постигате определените си цели!

2 thoughts on “Пустотата е Нищо, съдържащо Всичко”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.