Мислене и Духовната Енергийна Среда

Невидими са вълните, които умът излъчва, но пък за отворените енергийно хора те са много ясно осезаеми. Каквото мисли човек, такава енергия генерира и по съответния начин влияе и върху заобикалящата го обстановка – предмети, хора, атмосфера. 

Погледнато цялостно, мисленето ни се отразява и на духовната енергийна среда. Ако в света преобладава корупцията, покварата, беззаконието, то подобно мислене създава и енергийно влияние върху всички останали хора. И обратно, ако хората клонят към духовното и следват законите и правилата, идващи от Първоизточника, едно такова влияние също ще се отрази на всички и всичко. 

Свикнали сме да мислим, че силата е във физическия капацитет, но това далеч не е така. Това е само видимата страна на нещата. Ако си представим големите и силни машини, които могат да повдигат тонове тежести, да имат мощности в копаенето на земята или в постигането на скорости, те наистина внушават респект. Но и не бива да забравяме, че те се управляват от нас хората, които нямаме техните параметри нито в сила, нито в мощност, бързина и т.н. 

Същото се получава и на духовно ниво. Духовната сила стои в основата на цялото Създание. Едни мънички, слаби, незначителни мисли са в състояние да породят, насочат и задействат безброй верижни реакции, и резултатът от тяхното влияние да е колосален. Добре би било, ако хората знаеха, че освен физическите действия, голямо значение имат и мислите им, и всичко, което те излъчват като енергия. Не подценявайте мисленето, защото от него идват всички по-нататъшни действия и последствия. 

Ако се оставите на негативните мисли, около вас се оформя поле с негативно влияние и всеки, който се остави и попадне в него, ще резонира по същия начин. 

Негативните хора излъчват негативизъм, който направо струи от тях. Ако се оставите на неговото влияние, вие самите скоро ще започнете да имате същото излъчване – негативно. 

Позитивните хора по същият начин ви въздействат. Най-доброто, което човек може да направи при такива случаи, е да остане неутрален и да не се оставя да бъде повлиян нито от негативните, нито от позитивните излъчвания. 

Полюсът на негативното може да излъчва – недоволство, страх, неприязън, песимистични или депресивни чувства. 

Противоположният полюс – позитивният, също има някакво поляризирано влияние върху обкръжаващата среда и хората излъчват прекалена радост, веселост, еуфория, оптимизъм граничещ с глупост, прекомерна смелост, самочувствие или самодоволство. Не е добре човек да стои нито в единия полюс, нито в другия. 

Напоследък са се нароили едни философии и стремежи човек да е само позитивен. Това е едно пресилване, едно недоразбиране на човешката психика. Човек е здрав, стабилен, устойчив, адекватен, когато тези две сили – негативната и позитивната, са в здрав съюз. Тогава човек се чувства в хармония, спокоен и в кондиция. Иначе ако се лута от едната крайност в другата, то така, както едно махало, ще се отклонява от крайно ляво до крайно дясно. На периоди човек ще е негативен и позитивен. Психиката му през различни етапи ще се движи от недоволство до прекомерно доволство, от депресивно състояние до еуфория, от тъга към веселост. Видимо може да забелязвате само едната страна, примерно позитивната, но през различни времена, дълбоко в душата си той ще преживява и другото – противоположното състояние. 

Няма как човек сам да дозира тези енергии в себе си, защото това е непосилно за човешкия ум. Ако успее с нещо и донякъде, с други неща няма да успява… По тази причина е нелепо човек да се опитва да се държи позитивно. 

Първо, защото това е изкуствено. Второ защото в невъзможността си да дозира емоциите и чувствата си за конкретната ситуация, той ще изглежда като неадекватен, не на място. Не може да си позитивен, когато някой ви съобщава за загубата на скъп за вас човек, нали? Глупаво, ненормално, неадекватно би било такова поведение. Не е хубаво човек да залита нито в едната крайност, нито в другата – нелепо е.

Ако искаме да балансираме между тези два полюса, то е уместно да следваме Вътрешната си Същност. В Нея винаги и всичко е балансирано, но за да може да стигнем до Нея и да Я следваме, не е удачно да имаме никакви поляризирани емоции, чувства, мисли или подтици. 

Изоставяме негативните мисли, изоставяме позитивните мисли. Оставяме ги да отминат като дим, уловен от вятъра. Не следваме негативните мисли, не се опитваме да си “отгледаме” и позитивни мисли, защото това е пътят на изкуственото формиране на ума по принуда. Необузданата скръб е толкова унищожителна, колкото и необузданата радост. 

Когато пуснем всички мисли да отминат, вътре в Същността си ще уловим истинските идеи, емоции или отношение към проблема. Пускаме всичко негативно и не се хващаме за каквито и да са позитивни мисли. Това, което е добре да направим, е да не се въвличаме нито в депресивните и плашещи мисли, нито в еуфоричните, самонадеяни и прекалено обнадеждаващи мисли и чувства. 

И щом умът ни утихне, ще можем да отразяваме всичко такова, каквото всъщност е, по начина, по който то идва от Вътрешната ни Природа. Ако съумеем състоянието на ума ни да е от Първоизточника, то това състояние ще се отрази и на останалите хора и средата около нас. Неусетно, без да правим нищо особено, вълните които излъчваме, ще рефлектират и ще променят окръжаващата среда, хората, живота.

Може да ви се струва незначително това, но не е. Точно по начина по който ние управляваме мощните машини, по подобен начин енергията, излъчвана от мислите, управлява всичко около и в нас. И вместо човек да роптае, да хули и проклина беззаконията, неуредиците, корумпирания и извратен свят, би било много на място да излъчва хармонична, балансирана енергия идваща от Първоизточника, с която реално да влияе и променя живота – своя и на останалите хора.

Медитацията е път, който може да балансира и да ни приведе в единство с Изначалната ви Природа. Когато медитираме, ние само наблюдаваме ума си, но без да се захващаме с мислите, които ще се появяват. Не развиваме мислите, не ги спираме и не се опитваме да ги поправяме. Не се стремим да обърнем негативните мисли в позитивни. Няма нужда от налагане на модели или от изграждане на стереотипи на мислене. 

Това, което е необходимо, е да пуснем всички мисли да идват, да стоят, и да отминават, без да вземаме участие в тях и без да им позволяваме да ни въвличат в мислите. Така постепенно, с времето ще навлезете в естественото, пусто, безмълвно, умиротворено и добронамерено състояние на Истинската си Природа. Ще се слеете с Нея и ще Я последвате. 

Този, който върви в едно с Вътрешната си Природа, той е в Пътя на Безграничния, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте в добро здраве и да можете да постигате определените си цели!

288 thoughts on “Мислене и Духовната Енергийна Среда”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *