Пътят към Истината

Животът е подготовка за смъртта, а смъртта е подготовка за живота. Ако човек не се научи да овладява ума си във всякакви ситуации и трудности, в момента на отделянето на духа от тялото, той няма да е готов да се самоопредели и да знае кой път да избере. За каквото се хване ума в този момент, това ще го владее и в по-нататъшното му пътуване. Ако в ума си държиш някакво пристрастие, то ще предопредели изборът ти на следващото превъплъщение. Ако умът ти е завладян от някакво силно неудовлетворено желание, точно то ще те тласне към новата дестинация. Ако те е обхванал някакъв порок или зависимост, те ще бъдат предстоящата ти цел.

Затова е добре, човек да упражнява психиката си, за да може да игнорира всичко маловажно и да е в състояние да държи на приоритета си. Ако имаш разни страхове, то добре би било да практикуваш медитацията, за да станеш недосегаем за тях. 

Иначе, в критичната ситуация на отпътуването от живота, обърканият маймунски ум може да ти създаде всякакви илюзии и притеснения, които да погълнат вниманието ти. Още повече, че ефирът е замърсен от най-различни енергии, неудовлетворени или агресивни същества, и ако не си стабилен във връзката със Себе си, те ще те отклонят, ще те тласнат да вземеш погрешното решение към не твоя път.

Какъвто е умът ти, такива ще са и стремежите ти и в същата посока ще са и намеренията ти. Ето например, ако умът ми е обхванат от привързаност към някакъв човек или вещ, то същото състояние ще ме владее и в момента след смъртта. И тази привързаност ще ме води към погрешен избор.

Пътят, който води към Истината е следният: Щом упражнявам медитацията си във всякакъв вид трудности и критични ситуации, и щом мога да запазвам вниманието си върху Вътрешната си Същност, без да се въвличам в клопките на ума, през каквито и препятствия и предизвикателства да трябва да премина, това няма да представлява никакъв проблем. Дори да ме връхлитат гневни духове, дори да виждам страшни картини или съблазнителни сцени, те не биха могли да ме отклонят и да ме отвлекат от Същността. Върху това следва да е медитативната практика.

Това упражняване има и друг полезен аспект. След като човек е в състояние да остане концентриран в Себе си, без да може да му влияе нито обърканият ум, нито ранената психика, нито каквато и да е физическа болка, той ще е в състояние да продължи трансформирането и коригирането на ума, психиката или частите и центровете на тялото.

Ако се поддаде на ума, на тялото или объркването ние няма да е в състояние да продължи работата, оставането в Себе си и така няма да се възстанови от проблемите. 

Нека да допуснем, че тялото ни е атакувано от някаква болестотворна енергия. Начинът да се освободим от нея е да продължим прилагането на медитативните си техники, но ако се оставим на болката, унинието, отчаянието да ни владеят, тогава няма как да ги отстраним.

Медитацията ни трябва и сега в живота, наложителна е и при момента на смъртта, защото само така, ще можем да следваме Истинския Път на Вездесъщото Себе. 

Сега някой може да попита: “Ами нали Себето е Вездесъщо, защо То не може да се справи с едни трудности и се налага да се скитаме в страданията, в самсара?”

Да, Себето е Всемогъщо, Вездесъщо, но когато сме замъглени, ние не сме в състояние да го видим и да го разберем. То може да ни казва, да ни насочва, да ни води, но… ние не Го виждаме. Така е било, когато в живота сме вземали погрешни решения, То ни е давало безбройни знаци, но за съжаление ние не сме можели да ги разчетем и да ги осъзнаем. И едва след като сме сгрешили, разбираме, че не е трябвало да постъпваме така, но тогава е вече късно. Същото е в момента, когато сме на ръба на живота и смъртта. Себето може да ни дава знаци, да ни посочва правилния път, но ние бидейки обсебени от привързаност, желания, страсти и стремеж към чувствени удоволствия, не сме в състояние да го разберем и да го последваме. Това е причината да не можем да се освободим от кръговрата на живота и смъртта.

Практикувайки медитацията си, ние се освобождаваме от ума – истеричната емоционалност, от необузданите подтици за действия. Това ние трябва да можем и в спокойна, и в критична обстановка. Колкото и да е трудно и колкото умът ни да е объркан или тялото ни увредено, ние би следвало да можем да останем непокътнати, неповлияни от ума и тялото. По тази причина се практикува медитацията, за да можем да оставаме хладнокръвни и със здрава и устойчива психика.

Когато медитираме, ние само наблюдаваме ума си, но без да се захващаме с мислите, които ще се появяват, ще стоят и ще отминават. Не насилваме ума си да не мисли и не се опитваме да изхвърлим мислите от ума си. Не! Само ги наблюдаваме, като внимаваме да не вземаме участие в тях и да не се въвличаме във вихрите им. Така, постепенно с времето, умът ще навлезе в естественото, пусто, безмълвно, добронамерено и умиротворено състояние на Истинската Природа. Ще се слеете с Нея и ще Я последвате завинаги. 

Този, който следва Себе си, той върви в Пътя на Пустотата, той не може да сгреши и не си създава карма!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте в добро здраве и да можете да постигате определените си цели!

3 thoughts on “Пътят към Истината”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.