Постоянна медитация и невидими врагове

Може да ви се струва като фикция, но в нашите модерни времена заобикалящата среда е враждебно място. Не, не става въпрос за физически врагове, а за сили влияещи на ментално, психично и енергийно ниво.

Особено опасно е, ако някой е тръгнал да се усъвършенства в духовно отношение и след като се е упражнявал известно време, спре. Това може да се оприличи на някой, който влиза в битка и по средата на битката забравя за нея. Нали се сещате, какво би се случило? Противникът ви веднага ще се възползва от разсейването на вниманието или на отпускането на тялото и силите ви и ще ви срази.

По същия начин се получава и ако човек се е занимавал с духовното, тръгнал е по неговия път и след това се откаже. Заобиколени сме от невидими енергии, духове и същности, които няма как да забележим с човешките си сетива, защото те не са пригодени да ги улавят. Един невидим враг, макар да е слаб като възможности за въздействие, не бива да бъде подценяван, тъй като, ако сме се отпуснали, ние сме почти като разграден двор – лесни за превземане.

Ако постоянната медитация е на ниво, е подобно на издигане над облаците. Каквато и буря, ураган или торнадо да бушува на земята, ако се издигнем високо над него, ще сме недосегаеми. И само ще наблюдаваме как той беснее, без да може да ни повлияе и навреди по никакъв начин. 

В ежедневието си и по време на каквито и да са други действия или работа, ако имаме поглед върху Вътрешната си Същност, ще сме над нещата – над възможността да ни бъде въздействано, внушавано или повлияно негативно. Може да възникват мисли, емоции, желания, подтици, но да не им се поддаваме – това означава да присъстваме в Себе си. Можем да си послужим със следния пример:

Ако един невидим враг се е притаил, спотаил и чака момента на разсейването, веднага щом намери пролука, той ще ни атакува. Как ли? Много лесно ще се получи това, ако позволим в съзнанието ни да се загнездят някакви черни или нечисти мисли.

Ето, стои си човекът и гледа пред него някаква голяма хубава къща – дворец, с разкошна градина, цвета, гараж, удобства… И без да подозира, той допуска в ума си мисълта: “Колко много аз съм страдал, работил, заслужил, а ето съдбата не ме дарила с такъв шанс и аз не мога да се наслаждавам на тези удоволствия и няма как да живея в такова охолство” – ето, това е една провокативна мисъл. 

Ако човекът не внимава и не е в кондиция, той ще тръгне след тези мисли, които водят към ада, погрешните пътища, страданията. Ако обаче е внимателен, той веднага ще се сети и на мига ще пусне тези съблазняващи мисли да си вървят. Много едностранчив и лесен за разгадаване е един такъв подтик или поглед върху живота, но хората лесно се изкушават и поддавайки се, тръгват по пътя към кармичните последствия.

Сега, аз не казвам, че е лошо човек да има къща-дворец, но всичко би било хубаво, ако следва правилния ред. Приоритетът е единството към Себе си и чак след това идват всички придобивки, удобства, разкош. Не бива да се объркваме, защото невидимите врагове знаят точно какво да ни пуснат в главите, за да се изкушим, съмняваме, раздвояваме, негодуваме, роптаем и да кривнем от пътя.

Или друга мисъл-въдица: “Ето, колко много аз съм заслужил, колко дълги години се старая, а другите имат нещата наготово. Нечестно е и несправедливо. Ето, там еди кой си е един пълен глупак, невежа, а разполага с богатство, което той не може да оползотвори, а аз, който имам голяма нужда, се бъхтя и нищо не се получава…”

Да, това е още една предателска мисъл, на която ако човек се поддаде, ще се отправи към пъкъла на самсара. В такъв момент е добре да ни съпътства медитацията и веднага щом се появи подобна идея в главата ни, е правилно ние да я пуснем да си върви без да я приемем и да я обслужваме. 

Естествено, че истинските мисли са: “Аз съм този, който Съм и каквото Себето – Вътрешната ми Същност прецени, това ще имам. Каква полза да се отклоня от Същността си, за да получа някакви измамни временни придобивки, които да ме запратят в разглезването, в отслабването на силите ми, в неведение и невежество.”

Държите ли се постоянно за медитацията, ще можете своевременно и адекватно да неутрализирате атаките на разцентроващия ум. Трудността идва от това, че не знаете кога, в кой момент точно ще ви нападнат подобни зли, покварващи мисли, затова постоянното съпътстване и на медитацията е наложително.

Разбира се, силата на медитацията не бива да бъде прекомерно силна, за да не се изтощите или пренапрегнете. Но и не бива да бъде слаба, защото ще е недостатъчна, за да може да отрази атаките на невидимите ви врагове.

Щом човек е над нещата – над бурята, макар тя да вилнее, да навлиза в изстъпление и да се вихри, няма да е възможно да ви навреди. Обаче, оставите ли се в нейната власт, ще ви съсипе и после даже няма да сте наясно защо така се е получило – откъде всичко е тръгнало и защо е било толкова успешно за невидимите врагове да ви уязвят. 

В една древна източна клетва се казваше:

Аз нямам врагове, направих небрежността мой враг…

Аз нямам крепост, невъзмутимият Ум е моята крепост.

Аз нямам меч, сливането с Духа ми е моят меч.

И така, нека да не позволяваме на който и да е да навлиза и контролира пулта на управлението на човешкото тяло – ума. 

Медитативните техники са добро средство за изчистване и владеене на ума. Когато медитираме, ние оставяме ума си да работи така, както си иска. Пускаме мислите да възникват, да стоят и да отминават. Не се опитваме да спрем ума си, не пробваме да изхвърлим лошите мисли, също не желаем да ги заменим с добри, с позитивни. Само наблюдаваме ума и не участваме в него, не се въвличаме в неговите вихри.

С времето, постепенно умът ни ще се очисти и ще навлезе в естественото, пусто, безмълвно, добронамерено и умиротворено състояние на Истинската ви Природа, ще се слее с Нея и ще Я последва винаги и навсякъде. 

Този, който следва Вътрешната си Природа, върви в Пътя на Безграничното, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да използвате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте в добро здраве и да можете да постигате поставените си цели!

264 thoughts on “Постоянна медитация и невидими врагове”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *