Противоборство и Уравновесяване

Наивна е представата, че доброто и злото са се хванали за гушите и се борят във вечна схватка. Чисто въображение, идващо от дуалния ум е, че дяволът и Богът се стремят да надделеят кой да вземе превес в света. Никой, никога и по никакъв начин не може да се противопостави или да воюва с Безграничното.

Да, в Него има различни участници, които играят различни роли в живота, но това не означава, че доброто и злото са в реален конфликт. Всъщност, кой може да е сигурен, че едно добро е винаги добро и кой може да каже, че едно зло във всички случаи е зло. Никой, разбира се, защото често можем да видим злото в образа на доброто и обратно. Има неща, които на пръв поглед са зли, но в последствие те се оказват неоценимо добро.

Добър ли е един родител, който глези децата си до такава степен, че те да растат като в саксия – обгрижвани отвсякъде и неспособни в бъдеще да се справят сами в живота? Зла ли е една болест, ако те насочи и те научи как да не допускаш, да не нарушаваш, да не пристъпваш законите на природата? Зло ли е, ако животът ти е бил труден и от това си се приучил към дисциплина, издръжливост, стоицизъм? И добро ли е, ако си нехаен към пороците и зависимостите и гледаш по никакъв начин да не се натовариш или да поработиш върху себе си?

Относителни са тези неща, защото нещо, което ви изглежда добро, може да ви отведе в ада. И нещо, което ви се струва зло, може да ви застави и насочи към очистване на ума и кармични натрупвания и да ви тласне към освобождение.

Има взаимодействие, уравновесяване, хармония между двете противоположни сили – отрицателната Ин и положителната Ян, но не и враждуване или война. Та дори самият дявол – Сатана, в Същността си е Божествен – в Себе си той има Буда природа и когато се е замърсил и замъглил, е престанал да Я вижда и да се води от Нея.

Повърхностна представа е, че светът воюва – войната между доброто и злото. Нищо не е по-погрешно от една такава представа, защото, както споменах, няма сила, която да може да се противопостави на Вездесъщата Буда природа – Пустотата. Конфликтите и противопоставянията идват от това, че съществата са се замъглили и не са в състояние да видят Същността си.

Разбира се, в света има противоборство, сблъсъци, войни, но това е само на повърхностно ниво между отделните замъглени и заблудени същества. В Същността на нещата борба между дявол и Бог е невъзможна, тъй като не може отделното – ограниченото, да се бори с Безграничното. В различните религии или духовни концепции се прокрадват такива представи, че видите ли, дяволът се бори с Бога и от време на време надделява дяволът, а на моменти Бог. Нищо не може да смути покоя в Безграничната Пустота и нищо не е в състояние да И се противопостави или още повече пък да се опита да Я владее.

Заблуда е и двойственост в ума, ако някой смята, че доброто и злото са във вечна война. “Доброто”коригира “злото”, а злото вървейки във вечността се превръща добро, и казано условно, тези две сили изглеждайки, че си противостоят, те в същината си изграждат единното Цяло.

Различни духовни общности се делят на Бяло братство и Черно братство, а защо не и на пембяно братство. Ами много ясно, че след като го има едното, то ще води до другото. Ако обаче проникнем в дълбочина ще видим, че техният Първоизточник е един и същ – Пустотата.

Сега, ако погледнем трезво на пороците, желанията, зависимостите и въобще на замъгляването и отклоняването на ума от Истинската Природа, ще установим, че те идват от раздвоеният и дуален ум. Щом разделим, разединим едно нещо на различни части, то се превръща: в любов и омраза, в смелост и страх, в горделивост и унижение, в раболепие и пренебрежение, в свръх активност и ленност, в пристрастност и отвращение, в бунтарство и подчинение, в добро и зло.

Ето така се появяват илюзиите, заблудите, неведението и невежеството, които пък водят до удоволствия и страдания, до сетивни наслаждения и болка.

Във Вечната, непроменима, неунищожима, неподвластна на никой нищо Пустота всичко е в Единно Цяло. Тя не може да бъде разделяна, разединявана, в Нея, в Същността на нещата, няма противоречие, разнобой или двойственост, и както се казва в едно древно стихотворение на Третият Дзен патриарх Янзи Сънцан:

Обектът е обект за субекта,

Субектът е субект за обекта.

Знай, че относителността на тази двойка,

Се губи в абсолютно единна пустота.

В единната пустота не можеш да ги разделиш,

Не можеш да кажеш – това и онова.

Ако духът е постигнал истината,

Десет хиляди неща са единни по своята природа,

Едно във всички и всички в едно.

Така е, всичко което води до противопоставяне, войнственост, борба или несъгласуваност с останалите същества или света е временно, неустойчиво и подлежи на хармонизиране и завръщане в Единното Цяло.

За да не се лута човекq има директен Път към Изначалното Себе и това е медитацията. Когато медитираме, ние само наблюдаваме ума си, но без да се захващаме с мислите, които ще се появяват, ще стоят в ума и ще отминават. Оставяме умът да функционира така, както той си иска, без да му се намесваме. Не изхвърляме негативните мисли и не ги заместваме с позитивни. Не се опитваме да спрем ума да не мисли и не го моделираме. Просто само стоим и го наблюдаваме, като единственото важно нещо е да не участваме в мислите и да не позволяваме те да ни въвличат във вихрите си.

Ако успеем да не вземаме участие в ума, той постепенно и с времето ще се успокои, ще утихне и ще навлезе в естественото, пусто, добронамерено и умиротворено състояние на Истинската ни Природа. Ще се слеем с Нея и ще Я последваме винаги и навсякъде. 

Този, който следва Вътрешната си Същност, той върви в Пътя на Безграничния, той не може да сгреши и не си създава карма. 

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте здрави и да можете да постигате определените си цели!

1 thought on “Противоборство и Уравновесяване”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.