Ненапускане на Себето

Когато човек си изгради жизнено важния навик винаги да се завръща в Себе си, няма да има страдание или болка, която да може да го владее – да го захвърля от едната крайност в другата или в разни психични настроения, които да му вгорчават живота.

Ето какво се получава в ежедневието: Сещате се, че нещо във вашия живот или на близките ви може да се обърка и веднага тръгвате по пътеката, водеща наникъде. Или някой не ви е зачел, пренебрегнал ви е и от този случай си правите цяла история. Или мъжът (или жена ви) ви е изневерил и сте склонни да пренесете вниманието си изцяло там – в случката, като напълно забравите за себе си. Нападне ни пандемия и концентрацията ви е изцяло върху телевизора и радиото, и цялата информация, която те бълват, ви обсебва. 

Може да продължим да изброяваме подобни варианти безконечно, но няма смисъл, защото грешката, която човек допуска е винаги една и съща – премества изцяло вниманието си върху дадения проблем, случка, събитие, тема. Е, ами в такъв случай, когато изцяло забравите за Себе си, кой ще ви е крив? Този, който ви е изневерил или вие самите, които сте изневерили сами на себе си. Хайде, ако някой друг изменя на дадената дума, някак си може да бъде разбран – има там някакви си негови съображения – може да са резонни, а може и илюзорни, но поведението му си е лично негова работа.

Какво да кажем обаче за самите нас? Медиите лъжат, телевизорът бълва преувеличени или преиначени истории, хората в социалните мрежи са под психоза и говорят небивалици, добре! Защо обаче ние самите се оставяме да бъдем под тяхно влияние? 

Въобще не е трудно човек да си изгради полезния навик винаги да присъства в Себе си или никога да не напуска Центъра си. Където и да е човек, с който и да общува и независимо колко важна е задачата, с която е зает, той не бива да губи присъствието на Вътрешната си Същност – Себе си. 

Разбира се, това осъзнаване, че всичко следва да произтича Отвътре – от Същността ни, не бива да бъде прекомерно обсебващо, защото така ще блокираме психиката си от пренапрежение. 

В никакъв случай обаче не бива изцяло да напускаме Себе си. Независимо какво се случва! Някой може да умре, друг да се разболее, трети да изпадне в немилост или неочаквано събитие тотално да преобърне живота му, четвърти да загуби семейството или работата, която му е жизнено необходима. Няма значение. Всичко може да стане в живота, ние често навлизаме съдбоносни обрати, но нищо не е по-важно от това да не загубим Себе си. 

Защо е така ли? Ами защото, каквото и да ни сполети, дори и неща, които дори нито сме си представяли, нито сънували в най-лошите си кошмари, целият този проблем или драма няма да са толкова разтърсващи, ако останем стабилно в Себе си – в Центъра на съществото си. Вътрешната Същност е могъща! 

Какво като някой ви е изневерил? Това може да е дори за добро, защото така ще имате свободата и възможността да намерите човека, който няма да ви изменя.

Какво като сте загубили работата си? Всяко зло за добро и всичко, което ни се случва е заради добруването ни занапред, макар в момента да не го осъзнаваме.

Какво ако някой е болен или дори умрял? Кои сме ние – хората с ограничените умове, че да определяме кой по какъв път трябва да тръгне и кое наистина за него е важно. Нормално е. Нищо, че в нашите представи животът е имал други измерения.

И какво от това, че ще остана без пукнат лев или средства? Ами те, изпитанията, са затова, за да ни е трудно, за да се сборим с трудностите, да ги преодоляваме, да се каляваме, а не да ревем!

Защо трябва да се поддаваме на внушенията и обработката на медиите или заобикалящата ни среда? Та нима ние нямаме собствена интуиция и Вътрешно виждане за света и бъдещето, че трябва да приемаме изцяло идеите отвън…

Това е добре да се запомни: Независимо какво хората правят, без значение какви грешки допускат или какви грехове извършват, по какви съдбоносни погрешни пътища поемат, основната грешка е само една! Грешката е, че хората напускат Себе си – Центъра си, и тръгват след примамливия си и измамен ум, който пък се води от сетивата или изкушенията на заобикалящия свят и от хората, които волно или неволно ни подвеждат. 

Може да перифразираме една известна мисъл: “Има Себе – няма проблем. Няма Себе си – всичко може да се превърне в проблем.”

Да не напускаш Себе си обаче не е толкова лесно. То не би било трудно, ако умът е изчистен и центриран в Същността. Но ако умът е замърсен от енергии на различни хора, духове, случки, събития, обработки или манипулации, тогава да останеш в Себе си е направо непосилно! 

И макар Вътрешната ни Природа винаги да е една и съща, и винаги да ни показва верния, правилния за нас път, ние не сме в състояние нито да Я виждаме, нито да Я усещаме, нито да Я последваме. 

Обсебени от желания, емоции, стремежи, копнежи, пристрастия, привързаност, отвращения, мнения и изградени ментални формации или концепции, ние сме със замъглен ум и сме неспособни да разпознаем кое, коя информация идва Отвътре и коя е плод на развинтения, суетен, объркан, тревожен или изплашен маймунски ум!

Ето, колко е важно умът ни да е чист и да е Центриран в Същността. 

Някой може да си мисли, че медитация не му е необходима, защото той е винаги Себе си, но това е само като едно благопожелание – не е възможно човек винаги да е с бистър, ясен и синхронизиран със Себе си ум. Все едно да кажеш, че като си измиеш ръцете, те винаги ще са чисти. Да, ще са чисти до първото ръкуване на улицата с някой, който не си спомня кога се е мил. А ако това са многото хора, с които общуваме как е възможно човек да остане стерилен. Затова е водата и сапуна, за да сме с чисти ръце, тяло, физика. 

Затова са и медитативните техники, за да сме с чист ум, психика, енергетика! Няма да ви убеждавам, то е близко до ума, а на практика можете да видите каква жалка картинка са хората, които са се отдалечили от Себе си и от Майката Природа, и са се отдали на омразата, завистта, похотта, прекомерните страсти и мерзости.

Основната медитативна техника, за очистване на ума е следната:

Наблюдавате ума си, но без да вземате участие в него. Не го спирате да не мисли, не подбирате мислите и не ги моделирате. Оставят ума да функционира така, както е нормално за него – както е свикнал. Важното е само да не участвате в мислите и да не се въвличате в тях. 

Щом като не се захващате с мислите, умът ще утихне от само себе си! Не е необходимо да го контролирате или да го заставяте да прави каквото и да било. Щом не се въвличате в мислене, умът постепенно ще утихне сам и ще навлезе в естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската си Природа. Ще се слеете с Нея и ще Я последвате винаги и навсякъде.

Този, който следва Себе си, той върви в Пътя на Безграничния, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте в добро здраве и да можете да постигате определените си цели!