Желания и стремежи произлизащи от Истинската природа

Какъвто е умът ви, това той ще генерира. Ако се поддадете неконтролируемо даже само на едно желание, дори да е добродетелно, впоследствие то може да се видоизмени толкова, че да не можете да го познаете. Отделно, разклоненията, към които ще ви отведат мислите, са толкова многобройни и необхватни, че е невъзможно всички те да бъдат предвидени. 

Ето едно добродетелно желание примерно – може да се сетя колко много гладуващи животни, а и хора има по света. Първоначалното благородно чувство, че желая те всички да бъдат нахранени и спасени, след време може да се видоизмени в недоволство, неблагодарност, бунтарство и действия на инат срещу съдбата и Майката Природа. 

Умът е много коварен и ако се подведем по неговите пътеки, е много вероятно самите ние да изпаднем в немилост. Виждате как едно добро може да премине, да се превърне в порок. Отначало е само желание за добруване на животните или хората и всички същества по света. Но когато човек не стои в Центъра си, а се поведе по ума си, нещата могат да придобият друг оттенък. 

През ума ми могат да минат мисли за това, колко много хора сега живеят в охолство и задържат средствата, ресурсите, с които можем да се помогне на всички страдащи по света. После в ума ще дойдат мисли, че Майката Природа и Безграничния са несправедливи, студени, равнодушни и че не ги интересува какво се случва по света. След това ще се настроим противно на всички закони и правила във Вселената и ето това е вече предпоставка умът да бъде силно замъглен, т.е. да не може да вижда Собствената си Природа. 

Разбира се, няма да ни дойде на ум, че законите на кармата управляват света. Няма да се сетим, че филмът Живот има безбройно много серии, и че всичко, което се случва, е предизвикано и предизвестено от нашите предишни действия. 

Когато човек е афектиран, той не вижда истината. В такива моменти той е фиксиран само в неговата си “правда” и желае тя да се осъществи според ограничения му, сляп и егоистичен ум. А нещата са съвсем други. 

Добре е да помагаме и да не оставяме никой да се пържи в ада на вечни лутания и страдания, но не бива да забравяме как точно страдащите са стигнали до това положение да са в немилост. Всичко това е заради нарушаването на законите и правилата на Вечната и Безгранична Вселена. Но за ума на един афектиран, разгневен, ослепял от невежество и освирепял човек, такива истини са непосилни, непостижими.

Просто ви напомням как умът работи и как може от една благородна и великодушна идея да ви наведе на мисли и състояния да се противопоставите на Майката Природа. Така се получава, когато човек се откъсне от Центъра си и се остави на произвола на ума.

А как би било правилно да се мисли и да е настроен ума ли?! Добро е желанието да се помага и на хората, животните и въобще на света, когато са в немилост. Но паралелно с помощта, ние следва да имаме поглед и върху собствения си ум, и когато в него започнат да нахлуват неточни, нехармонични или направо демонични мисли, своевременно, ние следва да приведем ума в Центъра и да не се хващаме за тях. 

Много трябва да се внимава, защото често умът (под въздейстието на нехармонични и патогенни енергии) може да е подъл и коварен. Често съм виждал хора, които в желанието си да помагат и в стремежа си да са състрадателни и полезни, се озлобяват, негодуват, хулят и проклинат “несправедливата” природа, Господ Бог или всеки който им се изпречи пред очите.

Не може човек да живее без никакви желания и стремежи, но всички те следва да произлизат от Центъра, от дълбините на Съществото ни. Когато едно желание произлиза от Вътрешната ни Природа, то е балансирано. Може да се каже, че го има и същевременно го няма, т.е. колкото и силно и импулсивно да е то, то е улегнало, уравновесено, стабилно и не води към небалансирани емоции, припряност и нетърпение.

Въобще всичко, което произлиза от Истинската Природа, е хармонично, солидно, уравновесено, обхватно, проницателно, толерантно към всеки и всяко живо същество. А това, което е продукт на маймунския ум, е крайно, небалансирано, нетърпеливо, припряно, едностранчиво, повърхностно, драматично.

Ако пуснете ума в маймунските му приумици, той е в състояние да изопачи, да изкриви, да преобърне и изврати най-добрата и благородна идея, т.е. да я превърне в поквара и безчестие. Ако въведете една извратена, порочна, истерична, непочтена, покварена мисъл в Центъра на Съществото, то То ще я превърне, ще трансформира тази мисъл, схващане, възглед, ще ги превърне в добродетелно мислене лишено от поквареност, алчност, горделивост или каквато и да е себичност.

Надявам се, че не ме разбирате погрешно. Това, което казвам е, че добрите, благородните мисли и чувства, ако попаднат в илюзорния, заблуден, покварен и невеж ум, ще се извратят и ще изгубят смисъла си. И обратно, дори и най-демоничните и сатанински мисли, когато се потопят в Същността на Буда Природата си, те ще се видоизменят и ще се превърнат в Божествени.

За да можете да стигате винаги до Истинската си Природа, е необходимо да поддържате ума си чист и недосегаем за порочните, илюзорни и извратени мисли. За това ще ви помогне редовната медитативна практика:

Когато медитираме, ние само наблюдаваме ума си, без да се захващаме с мислите, които ще се появяват. Не спираме насила ума да не мисли. Не подбираме и не моделираме мислите си. Просто ги наблюдаваме, без да се участваме в тях. Не се въвличаме нито в спомени, нито в настоящето, нито в бъдещето. Стоим и гледаме как ума генерира мисли, но не се занимаваме с тях. 

Постепенно с времето умът ще утихне и ще навлезе в естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската си Природа, ще се слеете с Нея и ще Я последвате.

Този, който следва Себе си, той върви в Пътя на Безграничния, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте в добро здраве и да можете да постигате определените си цели!

1 thought on “Желания и стремежи произлизащи от Истинската природа”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.