Връзка със Себе си

Поставите ли каквото и да е пред връзката със Себе си – Вътрешната си същност, вие поставяте основите на ада.

Някои си мислят, че любовта е по-висша от единството със Себе си. Други си представят, че състраданието е това, на което да отдават приоритет. Трети са на мнение, че е добре да се спазват моралните правила и заповедите. Има хора, които се отдават на разни обреди, свещенослужения, мантри, песнопения и прочие. Но където и да отидете и какъвто и духовен водач да си намерите, е добре да знаете, че по-горе изброените неща са само Път към Себе си или са проявления на Себето, но те не са крайната цел на духовното търсене.

Всичко е добро тогава, когато е на точното си място. Ако поставим любовта преди Вечната Същност, то със сигурност е само въпрос на време да се заблудим. Така човек ще си представи, че да прави добро на хората и света е по-важно от това да е на Пътя. 

Това няма как да е правилно, защото законът на кармата е по-мъдър от всеки човек. Ако беше правилно, тя, кармата нямаше да ни хвърля в страдания, за да се пречистим в тях. Ако само любовта беше от значение, нямаше да има нито ред, нито йерархия, нито чистота, нито висша справедливост. 

Същото е и със състраданието. Правилно е да помагаме на другите, но не винаги и не при всички обстоятелства, защото то, страданието е точно за това – за да може да се осъзнае човек и занапред да не върви в кривите пътища. И ако сме наистина състрадателени и желаещи да отдадем помощта си към нуждаещите се, би било добре да знаем какво означава помощ.

Малка е помощта, ако нахраниш някого или му помогнеш да има дрехи на гърба си. Разбрира се, това наистина би било хубаво и е на място, но този акт е само временна помощ. Скоро човекът пак ще огладнее и не след дълго дрехите му ще се износят и разпаднат. 

Виж, ако можеш да му покажеш пътя, който не води към ада, това вече е сериозна помощ. Ако направиш така, че той да разбере причините за страданията си и ако може да ги избегне за в бъдеще, това би била една трайна, солидна помощ. Или пречиствайки човека, енергийно го спасиш от някаква болест, това е реално добро, но ако му помогнеш, за да знае как да не се замърсява или когато се замърси да умее да се очисти, това е едно устойчиво истинско добро, което той ще може да прилага занапред.

Винаги на първо място е правилно да стои връзката със Себе си – с Буда природата. И от това единство със Себе си после ще произтече и помощта, и спазването на законите, и състраданието, и правилният начин на живот и отношението към природата и света.

Наруши ли се единството със Себе си, то не би могло да бъде възстановено от благотворителност, състрадание, различни свещенослужения, жертвоприношения и прочие. Добре би било, ако всеки човек знае това и не поставя “каруцата пред коня”.

И така, когато се разболеете, не поставяйте лекаря и лекарството преди връзката със Себе си, защото дори да възстановят здравето ви, те трудно могат да намерят грешката, която сте допуснали, за да ви посети дадената болест.

Когато имате проблеми с обществото или властта, не бързайте и не се стремете да ги изгладите незабавно, защото връзката със Себе си ще ви насочи, къде е пропускът ви – може да е в мислене, емоционалност, поведение, действия и т.н., но това ще ви покаже Вътрешната ви Природа.

Също, ако в живота ви трайно се е настанила мизерията и недостигът на финансови средства, не бързайте да бягате в чужбина или да търсите панически някакъв начин да излезете от това положение, защото може да стане да попаднете “от трън на глог”, т.е. положението ви да се утежни още повече. Това, което е правилно да направите е да се обърнете към Истинската си Природа – Себе си и да намерите причината за изпадането ви във финансовата дупка, мизерията, недоимъка.

Хората, които са в синхрон с Вътрешната си Природа и Безграничното, не страдат от болести и също нямат дефицит за каквото и да е. Може да не са богати, но винаги имат достатъчно. Точно както не страдат от затлъстяване, но и не са в беда от недохранване.

Този, който трупа богатства, прилича на луд, на човек изгубил разсъдъка си. Без да знае откъде идва и накъде отива. Без да е наясно, а е само с някакви бегли предположения, какво ще се случи с живота му или натрупаното богатство. Какво? Със сигурност от него ще се възползват и ще го харчат други хора. Човек не знае какво ще последва след смъртта, защото не е в негова власт да управлява процесите във Вселената.

Е, разбира се, ако имаше благоразумието да слуша Вътрешната си Природа, но и да може да я следва, тогава тя би му казала, кой е спасителният, полезният ход. Но за съжаление умът на човек е там, където е богатството му. Пристрастията му са върху имането и колкото и Вътрешната Природа да му показва, да му дава знаци, сънища, да го въвлича в неволи само и само да може да се осъзнае, човек нехае и се държи с всички сили за богатството си, което го води в зависимостите и кръговрата на самсара.

Винаги, каквото и да се случва, както и да се извъртат обстоятелствата, спасителния ход е винаги дълбоко вътре в нас – в Същността. И ако човек е трениран и успее да остане в Себе си, няма да е никакъв проблем да последва интуицията си и “да излезе сух от водата”.

Медитативната техника съм я писал много пъти, ето я пак:

Когато медитирате, оставяте мислите да възникват, да стоят и да отминават, така както умът ги генерира. Не се стремите да спрете ума да не мисли и не се опитвате да се освободите от мислите. Не развивате мислите и не им отдавате значение. Само ги наблюдавате, но като внимавате да не участвате в тях и да не се въвличате. Така, постепенно с времето, умът ви ще се успокои, ще навлезе в естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската си Природа. Ще се слеете с Нея и ще Я последвате винаги и навсякъде.

Този, който следва Вътрешната си Същност, той следва Пътя на Безграничното, той не може да сгреши и не генерира карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте в добро здраве и да можете да постигате определените си цели!