Информация от Ефира и Единство с Вътрешната Природа

Книгите са добър начин за добиване на знания, защото те ни предават опитността и вижданията на другите хора, които са живели преди нас или на тези, които живеят сега – в настоящия живот. 

Подобно на малко дете, което се учи на всички неща в живота, така сме и ние хората, когато търсим и научаваме необходимата информация. Така е устроен живота – учим се един от друг и това е начинът да продължаваме напред. Но има и други начини за добиване на информация, които не са така разпространени, защото са недостъпни за повечето хора. 

Съществува едно поле, което някои наричат “ефир”, “етер”, “акаша” или е назовавано с други имена, което поле съдържа цялата информация на света във всички времена. Можем да си помогнем да го разберем, като се оприличим с компютър. 

Нека да си представим, че компютърът с който работим в момента, е с толкова напреднала технология, че е станал микроскопичен – невидим. Също знаем, че той може да се задейства и с гласови команди, а може и винаги да е включен и да не се нуждае от изключване. Това е като една огромна, безкрайна “книга”, която може да бъде четена по всяко време и от всеки, който си пожелае. Има няколко особености, обаче. 

Първо, човекът, който ще я чете се изисква да е със спокоен ум и да е така балансиран, че умът му винаги да е единен с Вътрешната си Природа… Всъщност тя, “книгата”, или по-точно библиотеката от книги, се намира точно там – в Себето. 

Ако умът е единен със своята Природа, бидейки в Себе си, той няма да губи никакво време, а ще пристъпи директно към получаването на информация. И когато умът е Центриран и е обединен с Изначалната си природа, е гарантирано, че той няма да използва получената информация за някакви недостойни, неморални или мерзки цели. В противан случай, информацията получена от етера, първо няма да бъде достъпна. 

Второ, е възможно да се обърне срещу самия този, който би желал да я извлече от някакви егоистични подбуди. Ето затова не е достъпна за всички тази информация – защото хората са се отдалечили от Себе си и не са в състояние да следват Природата си. Почти всяко велико откритие не е ставало от конвенционалния ум, а е идвало свише – от това вездесъщо поле или както Тесла го нарича “сърцевина”.

Само че хората не са получавали тази цялостната информация, а съвсем откъслечно, дотолкова че да могат да я използват само частично. Иначе какво би се получило? Ами, ще се присламчи към “знаещия” някой Зъл дух, демон, ще обсеби ума му и ще пожелае да използва този безкраен компютър за своите си егоистични цели. Ще пожелае да владее и управлява целия свят, ще извърта получената информация, ще я изопачава, преиначава, според както на него му е изгодно. Ще стане така, както е положението в момента на земята. Всеки се бори за надмощие, за слава и власт. 

Няма как това да се получи на ниво Безграничен Разум. Това е тук на земята, но нечистите сили няма как да овладеят целия свят, защото те владеят само по-грубите нива на материята. Над по-фините нива нямат власт, защото те самите не са фини, не са проникващи до Същността на Нещата и е ясно, че те владеят само грубите енергии. 

Няма да е трудно, ако сме в ефира на Безграничните сили и разум, те да ни покажат пътя към безплатните, свободни енергии, но ако съзнанието ни не е на нужната висота, вместо това да бъде помощ, то ще се окаже вредно, дори пагубно.

За да сме в състояние да използваме знанията идващи от Вечната ни Същност, е нужно да сме в единство с Нея. Да сме единни с Нея с ума си – стремежите, възгледите, емоциите, преживяванията и целите си. В противен случай, няма знания, няма умения, няма облекчения в живота.

Хайде, нека сега да си представим, че имаме достатъчно енергия, за да живеем като работим съвсем малко. 

Какво бихме правили и как бихме оползотворявали свободното си време? Дали бихме се посветили на духовно единство със Същността си, с усъвършенстването човешките си умения и ума, с работа върху физическото си тяло… или бихме се отдали на разврат, преяждане, пиянство, дрогиране, деградация на ума и тялото?!

На този етап, в който е човечеството в момента, по-скоро бихме деградирали и бихме се самоунищожили. Една съвсем малка част от хората биха се заели с работа върху духовното единство, с изкуства, с усъвършенстване на човешките си умения, а другите… – просто не ми се мисли, какво биха направили и как биха живели – животните сигурно имат по-добър контрол върху живота си.

Затова, сега хората са ангажирани от сутрин до мрак, непрестанно, защото в другия случай те не биха издържали на дадените им свобода, богатство, живот. Така стоят нещата, ще се учим от книгите на живелите преди нас хора, ще търсим опита на опитните и като цяло ще се въртим в един омагьосан кръг, защото нямаме съзнанието и волята да останем верни на Първоизточника. 

Бедността, мизерията, липсата на здраве, войните, зависимостите, не ни ги налага никой. Ние сами чрез откъсването от Истинската ни Природа, правим така, че умовете ни да се отклоняват, замърсяват, покваряват и да се скитат в самсара – в страданията.

Разбира се, че е възможно хората да не боледуват. Естествено е, Майката природа да може да ни осигури препитание. Нормално е, ние като разумни същества да сме осигурени и със стабилно бъдеще и да живеем не като зверове, а като хора, но… това може да стане само, ако се завърнем в Истинската си Природа. Тогава и съзнанието ни ще се уподоби на Нея, и емоционалността, и постъпките ни.

Няма на кой да се сърдим, няма кой да виним и няма от кой да се възмущаваме. Сливането на повече хора със Себе си – с Вътрешната си Природа, ще се отрази и на другите, защото ние сме неразривно свързани и силно си влияем един на друг. Това е единственият път към добрия, благоприятния и спокоен живот – всички да се завърнем в Същността си.

Практиките към завръщането в Себе си са ясни. Това е спазването на моралните принципи, оставени ни от всички духовни водачи в миналото и техниката на медитация:

Когато медитираме, ние само наблюдаваме ума си, но не се захващаме с мислите. Не отдаваме значение на мислите, които ще преминават през съзнанието ни. Не ги развиваме и не се борим с тях. Оставяме ги да са такива, каквито са, без да се намесваме или да ги променяме. Стоим и внимаваме да не участваме в мислите и да не се въвличаме в тях. Така постепенно умът ще утихне, ще навлезе в естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската си Природа. Ще се слее с Нея и ще Я последва във всичко.

Този, който следва Вътрешната си Природа, той върви в Пътя на Безграничния, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте в добро здраве и да можете да постигате определените си цели!

1 thought on “Информация от Ефира и Единство с Вътрешната Природа”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.