Привеждане на движенията в синхрон с Вътрешното

Невъзможно е да постигнем някаква цел или успех в живота, ако не познаваме Себе си. Дори и да не сме много навътре в Същността си, то поне следва да поемем по такъв път, който да съответства на природата ни. Иначе, всеки може моментно да му се понрави пътя на някой друг, но по-добре е да вървим в своя си път и да вършим своята работа според това, което ни идва по природа, отколкото да следваме от съдбата на някой друг. Имам предвид, че умът ни често пъти може да е запленен от успехите и благоденствието на някой човек, но това да не е точно според природата ни.

Хората, които не са в единство със Себе си, често се лутат и се чудят с какво точно да се захванат. За всичко е така, ако не сте Центрирани в Същността си ще слушате какво ви казват другите и ще вършите всичко според техните съвети. 

А когато сме реално продължение на Вътрешната си Същност, няма колебаене, няма съмнения и няма страх от трудности, или че нещо не може да бъде постигнато. Духът, които е центъра на съществото ни, много точно може да ни направлява и да ни дава необходимите сили и усет, за да реализираме целта си. 

Един е човек на изкуството, друг е търговец, трети – интелектуалец. Най-различни са хората и всеки е добре да е на своето място. Това, което обединява всички ни, е Вътрешната ни Същност. Независимо какви ссте и с какво се занимавате, е правилно, да отделяте време за свързване с Истинската си Природа. 

Знам, има хора, на които не им се нрави седящата медитация, тъй като те са по-темпераментни, динамични и имат нужда да са в движение. Погрешно е схващането, че седящата медитация е единственият начин за връзка с Вътрешното. Движението също може да бъде не по-лоша медитация от седенето върху възглавничката. При двигателната медитация няма нищо по-различно от статичната, защото ако умът следва Вътрешното, медитацията ще е налице и то тя ще е с най-добро качество. 

В действителност, положението на тялото не е от решаващо значение за една медитация. Някои са склонни да обръщат много внимание върху правилната стойка. Не, не, че не е важно да имаме правилна стойка, защото така няма да поражда излишно физическо напрежение, но най-важното е какво правим с ума си. Знаем, че е добре да сме в единство през цялото време на деня. Движейки се по най-различен начин, ние няма как да оставаме в една и съща позиция. Така че, следва да обърнем внимание какво правим с ума си, а не дали непременно сме с изправен гръбначен стълб или правилно свити колене.

Медитацията в движение е същата, както и при седене. Тъй като има хора, които са заети, те могат да практикуват медитация в движение. 

Първият етап от медиацията е да осъзнавате всяко свое движение, но истинската медитация е, когато можете да следваш импулсите, идващи от Вътрешното. Според това какъв е човек по професия и как протича ежедневието му, той може да практикува според спецификата на работата си. Ако работата му е свързана с вървене, то може да се опита да приведе крачките и движенията на тялото при ходене да са в едно с Вътрешната си Същност. Това става не като правите бързи или бавни крачки, а като се стремите крачките ви да са единни с Вътрешния ви Ритъм.

Ако работата на човек е да стои пред компютър, той може да медитира, ако каквото и да прави се опитва да не излиза от импулсите, които се излъчват от Духа му. Например, в различни моменти от деня можете да забавите хода на работата си и да се опитате да я вършите така, както е Ритъмът Отвътре. В това време на синхрон с Вътрешното, умът може да започне да скача от една тема в друга и да преминава от едно чувство в друго. По време на синхронизиране и единство с Вътрешното, умът се игнорира. Не обръщате внимание на мислите, няма значение дали те са резонни или не. Важно е само да сте в Едно с Природата си, умът дори да не да утихва веднага, няма да има избор и продължавайки единството си, той ще се успокои.

Един може да върши нещата повече с краката си – тогава ще е подходящо той да синхронизира действията на краката с Вътрешното. 

Друг може да работи повече с ръцете си, тогава ще привежда в единство с Вътрешното ръцете си. Каквито са дейностите ви в ежедневието, такива следва да бъдат и частите на тялото, които приоритетно се синхронизират с Духа.

Не е задължително винаги да правите само седяща медитация, но и тя също може да бъде поддържана, защото много от времето преминава в пътуване и можете да го използвате да медитирате. 

Въобще всеки може да нагоди практиката според това, какво изисква ежедневието му. Ясно е, че не всеки има време да стои сутрин 1 час и вечер 1 час в медитация. Можете символично да постоявате по няколко минути или повече в зависимост от времето ви, и след това да продължите да медитирате в действие – по време на движението. 

Ако усетът и синхронът с Вътрешното още не ви се отдават, преминете към наблюдаването на ума и не въвличането си в него. Така или иначе, ако се стараете и ако сте несломими в стремежа си към медитативна практика, време винаги ще има, защото така или иначе, в покой или движение, вие винаги носите със себе си Вътрешната си Природа.

Обичайната класическа медитация е следната: 

Наблюдавате ума си, но без да се захващате с мислите, които ще изплуват в съзнанието ви. Не им отдавате значение, не ги развивате, не ги спирате и не ги заменяте. Нищо не правите с мислите си, освен да внимавате да не им давате участието си и да не се въвличате в тях. Така, постепенно с времето, умът ви ще навлезе в естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската ви Природа, ще се слеете с Нея и ще Я последвате.

Този, който е единен със Себе си, той единен с Пустотата, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте в добро здраве и да можете да постигате определените си цели!