Депресивни мисли и Концентрация в Духа си

Няма как в живота, в ежедневието, у човек никога да не възникнат депресивни мисли. От изключителна важност е, когато се усетите, че подобно състояние е обзело ума ви, да наблегнете на упражненията в медитация. Колкото повече сте се оставили да ви владеят мислите за потиснатост и тревога, толкова по-силно ще изпитвате тъга, неудовлетвореност от себе си, безизходица. Човешко е да сгрешите, но ако се оставите на обсебения от отчаяние ум, само ще продължите страданията.

Има една много култова фраза от великия йогин Патанджали, и тя е: “Гласът на страданията замлъква в медитацията.

Примерно ви е обхванало състояние на неудовлетвореност и чувство, че сте си пропилели живота напразно. В такива моменти умът се сеща само за пропуските и грешките, които сте направили през живота. Всичко е в черни краски, безнадеждно загубено, и че животът ви е един голям провал… Разбира се, това не е така, но умът работи по този начин, така че в съзнанието ви да изплуват само негативните моменти и неудачите.

Ако ви връхлети някакво подобно депресивно състояние, трябва да знаете само едно нещо! Да, едно нещо, защото ако започнете да се отдавате на спомените, какво сте чели и научили, съвсем ще объркате и без това смутения си ум.

Единственото нещо, в което е разумно да вложите вниманието си, е Вътрешната си Същност. В такива моменти, човек се чувства като разглобен, сринат, съсипан, и нито може да мисли и почти не е по силите му да се съпротивлява. Изчерпан, уморен, опустошен вътрешно, когато не ти е останала капка сила как можеш да се бориш.

Важно е, каквото и да става, както и да се въртят събитията, каквито и обезсърчителни съвети да ви дават околните, вие не бива да се фиксирате върху нищо друго, освен върху Вътрешната си Природа.

Ето например, по някакви причини съм допуснал умът ми да отива към разруха и опустошение. Чувствам се объркан, притеснен, крайно тревожен, но… ако вместо да се втурвам от една черна мисъл в друга, аз съм се научил да насоча вниманието си навътре в Себе си – да забия концентрацията в Духа си и да стоя там продължително.

Естествено е злите мисли да ме обсаждат. Нормално е лошите и небалансирани емоции да ме притискат в слънчевия сплит и ако това продължи дълго време, да усещам вътрешните си органи като изгнили. Така е, след като умът ми е “изплескан” с черна боя и чувството е, че те мушкат в нож в стомаха, двигателните подтици също са много силни и тласъците към разрушителни действия са направо императивни… И ако човек не знае да се концентрира в Себе си и не се намери някой да му помогне в този труден за него момент, той може да извърши непоправими глупости.

Просто е задължително всеки да си изработи техниката да остава насочен в Себе си. Независимо какво минава през ума ви, без значение какви чувства са ви обсебили и въпреки силните двигателни подтици, ако човек успее да насочи и задържи вниманието навътре към Себе си, много скоро черните градоносни облаци на мислите в съзнанието ще се разпръснат. Но се изисква воля и самодисциплина да можете да устоите на набезите на лошите мисли и чувства

Единственият начин да не успеете с тази техника е само, ако не стоите достатъчно дълго концентрирани в Себе си и ако се поддавате на мислите вместо да останете с насочено внимание към Вътрешната си Същност и да игнорирате всичко, което умът ви генерира.

Сега някой сигурно ще попита: “Ама как да усетя това мое “Себе” и какво означава да се концентрирам във Вътрешната ми Същност?”

Няма нищо по-просто от това. Както гледате към другите хора или предметите около вас, по същия начин насочете вниманието си Навътре към Себе си. Вие, това сте Вие, не очаквайте да имате някакви свръх преживявания или някакви екстремни чувства. Просто, вместо да се увличате след мислите си, дръжте ума си насочен към себе си – към вас си и нищо повече от това.

След като умът започне да се успокоява, ще можете да преминете различните дишания или медитацията за наблюдение на мислите. В началото това вероятно няма да ви е възможно, защото сте обезсилени, обезсърчени и другите техники може да не ви се отдават. Щом веднъж умът се успокои, ще имате и енергия, с която да продължите да се очиствате, а и да вършите работата си.

Накратко, щом сте усетили, че сте обзети от депресия, насочвате вниманието навътре в Себе си и го държите там, без да тръгвате след която и да е от мислите, докато се успокоите.

След това продължавате с класическата медитация, за наблюдение на ума:

Когато медитирате, не се борите с мислите, не се опитвате да ги изхвърлите от ума си и не се пробвате да ги заменяте с позитивни или други мисли. Само стоите и наблюдавате ума си, без да се захващате за нито една от мислите. Не участвайки и не въвличайки се в мислите, умът ще се успокои и ще навлезе в естественото, пусто и безмълвно състояние на Истинската ви Природа. Ще се слеете с Нея и ще Я последвате. 

Този, който следва Вътрешната си Същност, той върви в Пътя на Безграничното, той не греши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте здрави и да можете да постигате определените си цели!

3 thoughts on “Депресивни мисли и Концентрация в Духа си”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.