Правилна стойка, медитация и гръбначен стълб

Питате дали е важна стойката по време на медитация и задължително ли е тя да е лотос, и какво е значението ú? 

Както много пъти съм писал, медитацията би следвало да можем да я практикуваме не само в дзадзен, а и във всяко положение на тялото и във всяка ситуация. Ако една поза на тялото определя уменията ви медитирате, това означава, че силата ви да останете независими и недосегаеми е много малка. Един напреднал практикуващ би следвало винаги да може да медитира, независимо колко изкривена е стойката му. 

Нека обаче да не се заблуждаваме, че стойката не е важна, защото ако стоите дълго време прегърбени или с небалансирана тежест, то в гърба ви ще се появи напрежение и той неминуемо ще ви заболи. Когато прешлените и междупрешленните хрущялни дискове не стоят правилно, те носят тежестта на тялото само в една малка част от площта си, т.е. натискът е в края – върху ръба на диска. Поради неправилното носене на тежестта на тялото, това създава предпоставки да се увредят дисковете, което пък ще затруднява все повече оставането дълго време в една и съща поза. 

От друга страна, когато гръбначният стълб е изправен, енергията, която тече по него от опашната кост към главата и разпределението и към периферията на тялото, става безпрепятствено и не ви създава допълнителни проблеми като парене, схващане, болки, напрежение. 

Разбира се, че е необходима практика за разтягане и подобряване на гъвкавостта на гръбначните мускули и сухожилия, за да може да стоите изправени без това да ви причинява неудобство.

Позата при медитация е важна, но тя не е същността на самата медитация. Същността на медитацията се състои в това да не се въвличате в дейността на ума, за да можете да се свържете, да се слеете с Истинската си Природа. Но ако не седите, ако не стоите и не се движите правилно, ще се породи напрежение, което ще затрудни действията ви. Затова е добре да се научите да стоите правилно. 

Изправеният гръбначен стълб е почти задължителен. И е правилно да се съблюдават естествените му извивки – в областта на пояса има извивка напред, в гръдната област гърбът е леко извит назад и в шията е пак леко напред. Просто е добре всеки да се научи да стои с изправен гръбначен стълб, като всички прешлени лежат с цялата си площ върху дисковете, а не товарът да е в края на диска – само в една точка.

Освен гъвкавостта и правилната стойка на гръбначния стълб, друго на което се налага да обърнем внимание, е постепенното подобряване на пластичността на тазобедрените стави, и на коленете, и в глезените. 

Самата поза “лотос” е важна, защото се затваря кръга на енергията в тялото и това позволява тя да бъде насочвана и използвана без никакво пилеене. Но позата Лотос има смисъл само ако можете да стоите в нея без това да поражда напрежение в ставите ви. Постепенното и методично трениране на гъвкавостта ще ви увенчае с успех. Но дори никога да не я постигнете, това пак няма да ви възпрепятства към правилната медитация, защото медитацията е сливане със Същността си, а тя може да става винаги и навсякъде независимо от позицията на тялото. И все пак възможностите на тялото са важни, за да не се натоварвате с излишно напрежение, било то физическо или енергийно.

Има хора, които са с негъвкави или болни колене. За тях е добре внимателно да пробват да сядат в японски седеж – да сгъват и да разгъват ставите си, защото чрез движенията ставата се храни и така ще се подобри и функцията ú. 

Всичко е строго индивидуално и всеки трябва сам да прецени доколко да се движи или да е в покой, но всички знаем, че движението е живот, а застоят – смърт. Не бива да се отчайвате, ако не можете да заставате в нито една от правилните пози, защото в крайна сметка това са само възможности на тялото. Можете да намерите удобната позиция, в която нищо не ви боли и не ви напряга и да се упражнявате в медитация.

Голям процент от хората, които има проблеми с гръбначния стълб, нямат правилна стойка или неправилно се движат – вдигат тежести, работят, спортуват. Ако човек обърне внимание и поправи позата, в която стои през повечето време, ще може да си спести много от болките, които след време може да го сполетят. 

Накратко няколко са факторите за проблемите с гръбначния стълб:

1. Неправилна стойка;

2. Неправилно разпределяне на тежестта или рязко повдигане на товар; 

3. Дефицит на енергията, която тече по гръбнака. Недостигът може да е от някакви грижи, психично претоварване, изтощение и прочие.

Ще запомните, че можете да правите медитация винаги и навсякъде, защото тя ще ви отведе по най-краткия път към Истинския ви Дом:

Наблюдавате ума си, но без да се захващате с мислите, които ще възникват, ще стоят и ще отминават. Не се опитвайте да спрете ума да не мисли и не искайте да моделирате мислите си. Просто, стоите и наблюдавате всичко, което умът генерира, но без участвате в него и като не позволявате мислите да ви въвличат в тях. Така постепенно умът ще утихне и ще навлезе в естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската ви Природа, ще се слеете с Нея и ще Я последвате завинаги.

Този, който следва Вътрешната си Природа, той върви и следва Пътя на Безграничния. Следвайки го, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте в добро здраве и да можете да постигате определените си цели!

226 thoughts on “Правилна стойка, медитация и гръбначен стълб”

  1. Анонимна

    Ще ви споделя нещо. Все още не мога да се похваля с практикуване на медитация. Времето си минава, а аз не мога да намеря пролука в ежедневието за медитация. Освен три-четири епизидочни медитации, нямам друга практика. Само чета тук и във ФБ. Колко години станаха вече? 3-4? Няма значение. Проблемът си е мой. Та една ранна утрин, звънна будилникът и аз се надигнах. Т.е. изправих се криво-ляво в седнало положение в леглото, замаяна, почти спяща, с кръстосани крака, ама просто леко кръстосани при глезените и коленете леко встрани, прегърбена като гъба, главата надолу, ръцете нанякъде и те. Скована, схваната, в полу-свяст, с притворени очи към стената. И свръх себе си някак си насочих мисълта си да наблюдавам мислите си. Така както Нед ни повтаря. Не мога да преценя колко време съм ги наблюдавала, допускам не повече от 3-4 минути. Установих, че дишането ми стана равномерно, сякаш цялото ми тяло диша, не само дробовете и гръдния кош, и сякаш постепенно някаква лекота ме изпълни, и издигна нагоре, и гърбът ми се изправи, сякаш от само себе си, главата също. Чак се сепнах, че успях да свия и краката както са кръстосани, към таза си. Хубаво би било, така да продължа и през деня за малко, и вечерта. Е, не го направих. Това имах да ви споделя като опит.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *