Добро и зло, ад и рай

Държейки на човешките си разсъждения и представи, няма как да добием и бегла представа какво е Нероденото Състояние. Дори когато желаем да си спомним нещо от далечното ни битие, ако следваме стереотипа на човешката памет, ние отново и отново ще се връщаме в обичайните спомени на сегашния ни живот. За да можем да преминем отвъд този живот и да имаме информация извън човешката памет е наложително да се освободим от ума от формираното концептуално мислене.

Добре би било, ако можем да пускаме мненията, представите и другите ментални формации – да се освобождаваме от влиянието на ума. Иначе ще се въртим в омагьосан кръг, повтаряйки един и същи цикъл и преминаване на едни мисли към други, но това винаги ще си остава в конвенционалните, обичайни разсъждения.

Духът е много по-различен от едно човешко същество. За Духът – Нероденото състояние, не е проблем да мисли, да оперира едновременно върху няколко или много обекти. Човек може да прави едно нещо осъзнато, а всички друг действия – почти машинално. Духът може да ползва цялата информация на Вселената, а човек само това, което е записано като спомени в неговата си памет. Човешките представи и възможности са строго ограничени, докато Изначалната Същност е ефирна, неуловима, вездесъща. Въобще, не е добре, когато оставаме вкостенели и без възможност да погледнем отвъд сегашното ни съществуване. 

Изкуствено се ограничаваме в представите за ад и рай. Ето, когато една истина е схваната погрешно, тя се превръща в неистина. Ако си представяме ада и рая само като места за наказание и награди, ние няма да имаме истинска представа за тях. Но ако знаем, че според закона на кармата ни предстои да преживеем всичко, което сме създали в сегашния живот, това е едно по-реално разбиране.

Адът – това е, когато чрез действията си сме проектирали в бъдещето си съществуване недобри, неблагоприятни преживявания. По какъвто начин сме постъпвали с другите и Цялото, такава ще е и проекцията на живота ни занапред. Ако си представяме ада като врящи казани с катран, това е едно образно, иносказателно виждане. Но ако знаем, че каквото творим, такова и ще получим, това е по-точна визия. Такъв е законът на кармата. За да се осъзнаем и да се очистим от нечистите и замъгляващи енергийни натрупвания, ще ни се наложи да преживеем това, което сме причинили на другите. И кармата ще продължи да ни “сервира” поръчаното от предишните ни постъпки дотогава, докато се осъзнаем и се приготвим да се поправим.

Раят – това е, когато чрез действията си проектираме благоприятно съществуване, т.е. постъпвали сме с добро, с благородство, със съчувствие и състрадание към другите и към единното Цяло. Щом човек не е бил егоист и е приемал и постъпвал с хората, както към Себе си, той си създава благоприятно бъдеще.

Има и едно трето състояние, което няма име. То е когато човек е спрял да върши добро и е престанал да прави зло. В смисъл, че щом сме действаме в единство с Вътрешната (Неродената) ни Същност, ние сме Нейно продължение. Тогава излизаме извън този кръг на лутане в живота и попадане в ада и рая. Бивайки единни с Истинската си Природа, няма как да творим нито добро, нито зло. Добро и зло са концепции на човешкия ум и от тях произтичат всички добри или лоши действия. 

Ако се грижиш за другите, ако им помагаш и се отнасяш с тях като със Себе си – това е добро. 

А ако си злобен, отмъстителен, алчен, язвителен, гневен, твоите действия също ще са такива и това е зло.

Този, който се е слял с Истинската си Природа е отвъд доброто и злото. 

Мислейки, той не мисли, а е продължение на Себето. 

Чувствайки, той не чувства, а е в пълен синхрон с Вътрешното. 

Действайки, той не действа, а следва Вътрешните действия и така е напълно в единство и е олицетворение на Безграничното. Ето защо той не попада нито ада, нито в рая, тъй като е винаги напълно слят с Безпределното. За него няма нито живот, нито смърт, тъй като той изцяло се е превърнал и се е слял с Вечния Нероден Живот – Безпределното.

Добър може да бъде умът, който води към добри постъпки и последствия.

Лош може да бъде умът, който проектира лоши постъпки и преживявания занапред.

Изначалната Същност не е нито добра, нито лоша. Тя е съвършена и затова постъпва според съвършенството си, което е отвъд ограничените човешки разбирания и представи. Вечната ни Природа е непогрешима, абсолютна и такива са Нейните действия.

Хубаво би било, ако човек можеше да пуска умът и да не се въвлича в неговите въртележки. 

Перфектно би било ако можеше да вижда и да следва своята Истинска Природа. 

Няма нищо по-добро от това да върви в Пътя на Изначалната Пустота, защото бидейки в едно с Нея, е свободен да бъде където си пожелае и да върши всичко според волята си. В противен случай човек е роб на желанията си – на пристрастията, привързаността, отвращенията и невежеството.

Щом си се освободил от тях, можеш с лекота, ясно да виждаш Истинската си Природа и да действаш според Нея. Пътят към Истинската Природа е достъпен като се научим да не следваме подтиците на ума, а да сме в синхрон със Себе си. Медитацията е техниката за завръщане в Същността си:

Когато медитираме, ние само наблюдаваме ума си, но без да се подвеждаме. Не следваме мислите, не им отдаваме значение, не ги развиваме, не ги спираме и не ги поощряваме. Просто, стоим и наблюдаваме как умът работи, но без да участваме в него. Така постепенно щом не се въвличаме във вихрите на ума, той ще се успокои и ще навлезе в естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската си Природа, ще се слее с Нея и ще Я последва завинаги.

Този, който следва Вътрешната си Природа, той върви в Пътя на Безпределното, той не греши и не си създава нито добра, нито лоша карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте в добро здраве и да можете да постигате определените си цели!

3 thoughts on “Добро и зло, ад и рай”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.