Концентрация на Вниманието в овладяването на ума

В живота, в критичните ни ситуации, много често се налага да приложим по-силна концентрация, за да успеем да запазим душевния си мир, а и да можем да достигнем определена цел. 

Леността, мързелът, апатията не са добри съветници. Някой може да си представи, че борбата с пороците е да се отпусне напълно, да релаксира и че така те от само себе си ще изчезнат. Как може ленивостта да изчезне като я увеличава още и прави тялото и ума си по-податливи към нея? 

Знаем, че мързелът е порок. Няма как да угаждате и да вървите след желанията и порока и така да го победите. Има ситуации, в които просто е наложително човек да се отпусне, но има и варианти, в които, ако не се мобилизира, ще усили слабостите си и  така ще увеличи и страданията. 

Да се отпускате прекалено и да си въобразявате, че съдбата ще ви поднесе всичко наготово, е илюзия. Да се напрягате и да си мислите, че абсолютно всичко зависи от вас, е друга илюзия. Да се опитвате винаги да сте умерени, също е заблуда. 

Нека да вземем за пример сърцето. То не бие бавно, не бие с всички сили и не бие умерено. Пулсът му се намаля, увеличава или стои непроменен в зависимост от необходимостта. Когато тялото или психиката са в покой, то забавя ударите си, когато са в по-усилена активност, пулсът се забързва. И никак не е добре, ако то винаги бие умерено – с една честота, а изискванията на ситуацията са за някакъв друг отговор. 

Същото е и с концентрацията на вниманието в овладяването на ума. Спокойна ли е ситуацията, тогава е естествено да сте в релаксирано положение и да не пораждате напрежение с прекомерна концентрация на вниманието. 

Критично ли е положението, тогава е наложително да усилите концентрацията на вниманието дотогава и дотолкова, че да възвърнете самообладанието, психичното си равновесие и спокойствието на ума. Ако ситуацията, в която се намирате, е умерена, т.е. не бива да сте прекалено отпуснати, нито много напрегнати, тогава е разумно да се приложи умерена сила на концентрация. 

Няма универсално правилно дали да сте с лека, умерена или силна концентрация на вниманието – това го определя нуждата и отговорът на конкретната ситуация. Примерно, ако ви обхваща леност, е добре да се мобилизирате, да повишите концентрацията за наблюдение на ума. Ако се чувствате превъзбудени и пренапрегнати, е добре да намалите силата на концентрацията на ума, т.е. да се разсеете, но не съвсем и не докрай. Все пак би било правилно винаги да имате връзка със Себе си.

Всяко нещо е добро, когато е на точното си място. Има мисли – емоции, подтици, които са с енергия с отрицателен знак. Такива са апатията, леността, потиснатото настроение, депресията. За тях се изисква по-голяма мобилизация и да се вземете в ръце, за да е възможно да се справите. 

Има други мисли – емоции, подтици, които са с положителен заряд – еуфорията, гнева, прекомерната смелост, раздразнителност, които, за да ги преодолеете, е добре да се разхлабите, да се отпуснете.

Когато говорим да се отпуснем, ние не говорим за слабоволие. Разхлабването на силите следва да бъде по заповед на волята, а не от малодушие. Или когато говорим за мобилизация, нямаме предвид свърхнапрежение. Мобилизацията би било добре да произлиза от волята, но да е съобразена с разума и да е според възможностите ни така, че да не е прекомерна или пресилена.

Битува мнението, че видите ли, негативното е винаги лошо, а позитивното е добро. Много погрешна представа е това, защото хармонията е точно, фино, съответно съотношение между негативната и позитивната енергия. Само така тя може да е трайна, цялостна, стабилна. 

Точната мярка и съчетание между тези две противоположни сили няма как да бъде установена от ума. Тя може да бъде на място и да е хармонична само, ако се определя и управлява от Естествената ни Природа.

Случва се някой да каже как някои се опитват да хармонизират чакрите си чрез визуализация. Това би могло да бъде опасно, ако пропорциите и зареждането става по усмотрение на ума.

Не можете на око да се изчиствате и да се зареждате с енергия. Необходимо е единство с Вътрешната ви Природа и само чрез Нея може да пристъпите към хармонизирането на енергиите в тялото.

Въобще, ако искаме нещата, които правим чрез психичната си енергия и тялото да са изрядни, те не бива да бъдат на око. Бих казал, че би било добре да са според Духа. Иначе ще приличаме на човек, който се е наел да поправя часовник или компютър, без да познава устройството му и точните му детайли. Това е присъщо на Вътрешната Природа, но не и на ума!

За да можем да имаме тази вътрешна мярка идваща от Същността, медитацията е наложителна. Редовната и практика ще ви даде тези умения:

Когато медитираме ние само наблюдаваме ума, но без да се захващаме с мислите, които ще се появяват, ще стоят и ще отминават. Не ги възпираме, не ги поощряваме, не ги променяме – не ги моделираме и не ги развиваме. Само стоейки вгледани навътре в Себе си, внимаваме да не участваме в мислите. След като не се въвличаме в тях и не се поддаваме на вихрите им, умът постепенно ще утихне и ще навлезе в естественото, пусто и умиротворено състояние на Истинската си Природа. Ще се слее с Нея и ще Я последва винаги и навсякъде.

Този, който следва Вътрешната си Същност, той следва Пътя на Безпределната Пустота, така той не може да сгреши и не генерира карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте в добро здраве и да можете да постигате определените си цели!

1 thought on “Концентрация на Вниманието в овладяването на ума”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.