Мислите са като приятелите

Мислите са като приятелите. Ако общуваш с непочтени хора, много е вероятно след време да установиш, че ти си се уподобил на тях. Мислите пораждат емоции, емоциите водят към действия, а действията съответно към кармични последствия. 

Е, няма да се сърдите, каквито приятели сте си избрали, такова бъдеще ще си сътворите. Най-подходящо би било, ако човек не излиза от рая. 

Той, раят, не е само детска приказка за след като напуснем тялото. Раят го има и в този ни живот и по същия начин продължава и после, в т.нар. смърт.

Какво означава смърт?! Ами нищо не означава, защото още след раждането си, постепенно, но неминуемо всеки ден се променяме. Животът, бавно или изведнъж, ни отнема по нещо и разбира се, ни дава друго. 

Живеейки, ние постоянно търпим различни метаморфози, тялото всеки ден се изменя, но както знаем, Вътрешната Същност си остава една и съща. Така е с раждането, така е през целия живот, така е и след смъртта. 

Като подлагаме тялото на различни въздействия, то се променя и оформя според тях. 

Умът е енергия, но бивайки част от тялото, също търпи промени. В действителност, ние самите променяме ума си като избираме среда, в която да живеем.

Ако се събираме с невъзпитани хора, естествено е след време умът ни също да се превърне в подобен на техния. Ако си избираме благородна, благодатна среда, умът ни също ще бъде според избора ни. Ето, ние самите си избираме мислите. Много е коварен този момент, когато се подвеждаме по случайно възникнали мисли. 

Това е подобно, ако някой непознат дойде и lи предложи “изгодна” сделка. Ако сте се отпуснали и безкритично приемете предложението му, то той може да ви въвлече, да ви замеси в такива неща, каквито и насън не сте допускали, че можете да се занимавате. Същото е с мислите – стоите си и приемате “предложенията им”, но вие не знаете кой всъщност се крие зад тях. 

Има мисли, които са от нашите собствени разсъждения, има други, които изникват от различните нива на подсъзнанието, а има и трети вид, които са ни внушени отвън. Тези, внушените, могат да идват от различни обекти. Обектите може да са материални според определенията на съвременната наука, а може и да са тънки, неуловими във вид на енергия, която да прониква в тялото и така да има потенциала да го управлява.

Ограничените, немощните, необхватните, двойствените мисли са склонни да разделят понятията, разбиранията и света като цяло. С тези си качества, те манипулират съзнанието да дели живота на различни части или етапи. 

Истината е, че животът и смъртта се различават само дотолкова, както промените на едно тяло в детството, младостта, зрелия човек и старостта и след това всичко отново се повтаря.

Какъвто път си изберем, по такъв ще вървим. Може да сме попаднали в лоша компания, не е изключено. Означава ли това, че трябва доброволно да останем в нея. Да не стане така, че ние да правим избора, а след това като сме плачевно състояние да обвинявам и хулим който ни попадне – съдбата, Бог, враговете…

Най-първо, ние избираме компанията на мислите, после идват и средата, и събитията. Дали ще останем в тази среда на мислите и водейки ни те да реализират живота и съдбата ни, зависи само от нас. 

Внимавайки в ума си, ние внимаваме в съдбата си и всичко, което предстои да ни се случи. Примерно, една мисъл е находчива, втора е осъдителна, трета отмъстителна, четвърта сластна. Същото е и с приятелите, най-различни могат да бъдат, но само от нас самите зависи дали ще се сдружаваме с тях или ще ги пуснем да си вървят сами по техния си път.

Най-добре е да вървим заедно със Себе си. Ако умът е центриран в Себе си, той няма да се спира върху мислите, които са ни натрапени. Те може да са внушени отвън, може да са индуцирани от някаква енергия, а може и да са плод на нещо преживяно, идващо от подсъзнанието. Ако успеем да не се увличаме от мислите, ние ще се водим от Същността си. По същият начин, ако някой чисто физически се опитва да ни убеждава, щом следваме Вътрешната си Същност, той ще опитва известно време и ще се откаже.

Добре е, ако винаги имаме нагласата да не тръгваме моментално след мислите и “приятелите”. Разумно би било, ако можем да виждаме Себе си и да следваме Вътрешния Път. Тогава никакви мисли не биха могли да подведат и никакви “приятели” не биха могли да ни подлъжат. 

Този, който се води от Вътрешната си Същност, той може да отхвърли – да откаже определено предложение на мислите или приятелите. Може частично да го промени или пък, ако това е волята на Вътрешния Път, да го приеме. Всичко зависи от способността ви да се концентрирате върху Пътя, така че никакви вътрешни или външни смутители, дразнители, изкусители да не могат нито да ви отклонят, нито да повлияят на следването му.

За да има човек устойчивостта да стои на Пътя, е необходимо да тренира, да се упражнява всекидневно. Вярно, Пътят не може да бъде култивиран или усъвършенстван, но уменията ви да следвате Пътя, могат. 

Самият Път идва от Безпределното и той е съвършен, но нашите умения да вървим по него подлежат на усъвършенстване и усилване. Затова е медитацията, защото когато човек се установи трайно в Пътя, неговите умения се усилват и той не може да го загуби и не може да го обърка с нещо друго. 

Не самият Път се нуждае от практика, а уменията да оставаме непоклатими в Него. Ето класическата техника: 

Наблюдаваме ума си, но без да се захващаме за мислите, които ще се появяват. Не спираме ума да не мисли, не го подтикваме да мисли правилно и вярно, не развиваме мислите. Не се опитваме да ги усъвършенстваме или подобряваме. Не! 

Просто стоим и наблюдаваме ума, докато той утихне от само себе си. Не се ли намесваме в мислите, не се ли въвличаме в тях, постепенно умът ще се успокои и ще навлезе в естественото, пусто, умиротворено състояние на Истинската ни Природа. Ще се слее с Нея и ще Я последва завинаги.

Този, който следва Вътрешното си Себе, той следва Пътя на Безпределното, така той не греши и не си създава карма!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте в добро здраве и да можете да постигате определените си цели!

3 thoughts on “Мислите са като приятелите”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.