Воля, самодисциплина, търпение и Вътрешната Същност

Има неща по-дисциплинирани от дисциплината и по-силни от волята. Воля, самодисциплина, търпение са чисто човешки качества. Вътрешната Същност е по-могъща от всичко, на което човек е способен. Това е същото като да сравняваш ограниченото с безграничното. 

В началото, започвайки да се насочваме и сливаме с Духа си, безспорно е необходимо да сме култивирали някакви способности на характера като сериозност, упоритост, търпение, но следва да се знае, че всички те са полезни само дотогава, докато те доведат до Извора. След това единственият приоритет е воденето от Вътрешното. 

Безкрайно могъща е Същността във всеки от нас. На Нея не могат да ú се противопоставят никакви човешки умения или тренираност. 

Всъщност, смисълът от култивирането на добродетели и качества е добър само дотогава, докато човек се установи трайно в Себе си. След това, те, както и всичко останало, следва да се подчиняват на Ритъма, на Пътя на Същността. 

Амбициите е разумно да отстъпят място на воденето от Вътрешния Пилот. Ето, човек е решил да постигне много в живота си, впрегнал е уменията, усилията, волята си, за да постигне намисленото. Колкото и работа да хвърли, по какъвто и да е начин да се опитва да постигне целта, си ако няма Вътрешно водене, нищо няма да му се получи. И обратно, дори да не се бъхти и да влага чак толкова много воля, самодисциплина и усилия, щом работи в едно с Вътрешното, нещата ще му се получат.

Несъизмерими са човешките качества и с Безграничното. А и ако волята е самоцел, ще ви отклони и ще ви отведе много надалеч от Пътя. 

Въобще, това, което Духът може да постигне е непостижимо за човек, независимо колко е усъвършенстван. Търпеливостта безусловно е добродетел, но без насоките идващи от Същността, тя ще е просто губене на време. Мотивацията и волята са силен водач и двигател в живота, но нищо не би могло да се сравни с решимостта да следваш Истинската си Природа.

Ако вземем за пример един волеви човек, той може да преследва целта си безкрайно, но няма как да има силата и възможностите на някой, който е естествено продължение на Духа си. И колкото и волеви да е един човек, това не може да гарантира успеха в дадена кауза или победата му. Обаче, води ли се той от Вътрешната си природа, той става непобедим.

Победата и поражението се съдържат в нас самите. Зависи, кой път ще изберем. Ако изберем човешкия начин, колкото и волеви, мотивирани, дисциплинирани, търпеливи и успешни да сме ние, в него се съдържа и възможността да бъдем победени. 

Човешките начини, знания, тактики, стратегии и умения, са уязвими и атакуеми. 

Духовните пътища са непобедими, тях не можете да ги поразите, да ги нараните или превземете със сила.

Ако нещо е водено от Духа, никаква мотивация, никаква воля, сила, тактика или стратегия не може да ги победи, тъй като те се продължение и се направляват от Безграничното.

Тези така необходими качества са полезни само докато човек намери, осъзнае, навлезе и се слее с Духовната си Същност. След това, ако не се водите от Същността, те ще се превърнат в бреме, товар, който само ще ви отклонява от Истинският смисъл. Нещата са добри, когато са фокусирани, т.е. когато всички качества, умения, способности и сили са събрани в едно, за да следват Вътрешното. 

Нали е ясно, че дори и най-големите добродетели, благородни намерения и навици, щом не обслужват Първопричината в нас, те ще са просто една ненужна самоцел. 

Победа е, когато следваш Вътрешното, независимо от всичко. Поражение е, когато, дори и да си мислиш, че си постигнал целта си, се водиш от ограничения си и подлежащ на изкушения човешко-маймунски ум. 

Дори да сме впрегнали всичките си добри качества, ако искаме действително да сме сигурни, че сме направили добро, това може да е само когато се водим от Същността си.

Как да стигнем до Същността си? Като пуснем всички мисли да възникват, да стоят и да отминават, без да участваме в тях. Не се опитваме да спрем или изчистим мислите. Не ги развиваме и не им отдаваме значение. Щом не се въвличаме в мислите, те постепенно ще утихнат и умът ще навлезе в естественото пусто и безмълвно състояние на Истинската ни Природа. Ето така се навлиза в Същността. Когато Я следваме с ума, тялото и уменията, ние следваме Пътя на Безграничното.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте в добро здраве и да можете да постигате определените си цели!

2 thoughts on “Воля, самодисциплина, търпение и Вътрешната Същност”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.