Пристрастия, емоционален глад и намиране на Себе си

От този, който не може да помогне на самия себе, не може да се очаква да помогне и на някой друг. 

Лесно е да се критикарства, но е трудно да се направи конструктивно предложение, за това как нещата биха станали по-добре. Особено тук, във ФБ, е пълно с хора, които могат да дават идеи, но едно е да раздаваш акъл, а съвсем друго е да реализираш нещо наистина полезно. 

И в живота е така – най-големите неудачници са най-усърдни да дават наставления. Хубаво, добре е човек да се вслушва във всички и да и прави съответните изводи, но няма как да се съобразя с неща, които са против природата ми. 

Едни искат едно, други – друго, трети…, все пак когато говориш за нещо, е добре да си напълно наясно, а не да поназнайваш оттук-оттам, тепърва да се учиш да прохождаш и да искаш да си адепт. 

Сега, на тези които леят мозък навсякъде, ще им кажа: Хайде, там има една едно правоъгълниче, където пише “създай група”, просто кликвате и започвате да прилагате това, което ме съветвате. И когато понатрупате поне малко опит, пак може да си изпробвате уменията за убеждаване, но съм сигурен, че тогава металната нотка в гласа ви ще е поизчезнала. Дотогава обаче, ще е по-добре повече да четете и слушате, отколкото да укорявате, обвинявате и да се развихряте в съветите.

Същото е и с медитативната практика: Някой се понаучил да медитира вкъщи и… изведнъж станал голяма работа. Само че медитацията и духовните практики са дадени на обикновените хора от хора отшелници – адепти. 

Предполагам, че се сещате, каква е разликата между медитиращ вкъщи човек и един отшелник. Вкъщи, нещо като не ви е по угодата, можете да го премахнете, да се освободите от него. В природата, в отшелничество, не можете нищо да го премахнете – нито опустошаващата самота, нито глада, нито студа, нито насекомите или зверовете, нито демоните на емционалния глад. 

Там, сред Майката Природа, се налага да можете наистина ефективно да практикувате техниките, ако искате да останете живи, да сте здрави физически, а и психически – да не полудеете. Лесно е да се философства, когато ви е комфортно и живеете в съвсем човешки условия – имате храна, вода, удобства, магазини с всичко в тях, забавления и сте обграден с приятели, с близки хора 

Дзен не е задоволяване на капризи и изпълняване на всякакви желания. По-скоро е обратното. Когато успеете да победите глада, жаждата, самотата, гордостта си, животът сред суровата природа, тогава наистина ще имате възможността да се слеете с Абсолютното.

А сега какво? На някой му било некомфортно, щото имал чувството, че сме го пренебрегнали (Това не е така. Ние, бидейки в Дзен, знаем, че всеки е еднакво ценен и важен), но нали търсим Пътя, хармония, единство с Безграничното! 

Не може човек където се храни и на същото място, когато му дойде позивът, да се изходи, нали? И когато хората не желаят да се съобразяват с това, нямаме друг начин освен да ги изключим от групата. 

После, казвате, че тук много строго се съди. Може така да ви се струва, че е строго, но когато си преминал през изпитанията на времето и когато трябва да преминеш през всички кръгове на ада, не можеш да си мекушав, малодушен или слабохарактерен.

Ако човек наистина желае да намери Себе си, не може да разчита съдбата да е благосклонна към него. За да победиш зависимостите, пороците, комфортните стереотипи и слабостите си, няма как да го направиш в зоната си на комфорт. 

Това е така, защото, когато се сблъскаш с пороците, лошите навици, привързаността, отвращенията, ти трябва що по що да ги победиш. Няма как това да са само приятни моменти, защото невидимите противници вътре във вас няма лесно да се предадат. Страховете и паниките ще се опитват да ви владеят и да ви смачкат тотално!

Гневът, яростта, раздразнителността, ще ви хвърлят от едната крайност в другата. Депресивните мисли ще ви нашепват, че нищо няма смисъл, че вече сте изгубили всичко и че сте най-нещастните хора на света.

Пристрастията ще ви тласкат да правите безумни ходове. Самотата ще ви опустошава и парализира психиката ви… Емоционалният глад ще крещи и в цялото ви същество ще отекват гласовете на демоните, желаещи сетивни удоволствия.

Въобще, когато се борите с пороците си, е нужно да сте готови на всичко! Само тогава можете да ги победите. Когато сте решени на всичко, вие няма как да не сте строги към себе си и няма как да правите каквито и да било компромиси. Ето, това е пътя към постигането на Себе си, останалото са само добри пожелания, неудовлетворени капризи и празни приказки.

Пиша ви всичко това не защото много ме е еня кой какво мисли или кой какво ще каже за мен – много важно… Пиша го да се знае, че Пътят на Себето е изпълнен с изпитания, трудности и ако не сте готови да минете през тях, няма как да победите илюзорното, сатанинското в себе си.

Дзен е принадлежност на всеки един към Единното Цяло, но и е ясно разграничение кое в нас е фалшиво и кое идва от Същността ни. Този, който е решен да смачка, да победи демоничната си – придобитата, натрапената си “природа”, се налага да бъде безкомпромисен, неотстъпчив пред слабостите си, волеви и дисциплиниран. 

Така се достига до Изначалното. Отначало е трудно, но когато човек върви по пътя и не се отклонява, със сигурност ще стигне до Дома си – до Истинската си Същност. Не толкова трудно, колкото изглежда, но и не е за подценяване.

Важното е човек да работи, грешки по пътя може да има, но ако не се отказва, той постепенно като добива увереност, сили, воля, хъс и победата ще е неизбежна!

Ето техниката за медитация отново:

Наблюдаваме ума си, но без да се захващаме с мислите, които ще се появяват, те ще стоят и ще изчезват. Не се опитваме да спираме ума си и не се занимаваме с него. Не развиваме мислите, не ги моделираме, не ги отсяваме. Просто стоим и внимаваме да не влезем в участие в мислите и да не се въвличаме в тях. 

Така постепенно с времето, умът ще утихне от само себе си. Ще навлезе в естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската си Природа, ще се слее с Нея и ще Я последва завинаги. 

Този, който следва Себе си, той следва Безграничния, затова той не прави грешки и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте в добро здраве и да можете да постигате определените си цели!

160 thoughts on “Пристрастия, емоционален глад и намиране на Себе си”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *