Възстановяване на комуникацията с Безграничното

Необятното е неизчерпаемо. Като човешки същества ние работим с информацията, която сме събрали и с опита, който сме натрупали през живота си. Глупаво е човек да се е вкопчил в ограниченото и да загърбва Безграничното. 

Това, което наистина си струва, е когато използвайки човешките си ресурси се стреми да се свърже с Безграничното. Жалко е да се поведеш по временните неща и да станеш сляп и глух за Истината вътре в теб. 

В живота си ние предимно се водим от това, което имаме като преживяно и съответно от опита на другите хора. Само че колко може да е опитността на хората и науката към този момент. Има неща, до които сегашните хора още не са се докоснали. Древните са оставили техните умения и способности, но в наше време те ни звучат недостоверно, преувеличено и ги приемаме само като легенди. А възможностите на човек са много по-големи. 

Водейки се от принципа “Око да види, ръка да пипне”, ние отхвърляме всичко, което не можем да си обясним. Може ли някой да обясни точно какво е гравитацията и защо сме притегляни от земята, без никой да ни е вързал за нея? Може ли да бъде ясно, защо земята се върти в нищото…? Може, да, но това ще са само някакви неясни и недостоверни хипотези.

Сега, ако някой ви каже, че човешката психика притежава мощ, която е съвкупност от всички други енергии, това ще звучи като измислица.

Не, не е измислица – психичната енергия може да генерира колосална енергия, която може да върши чудеса. Чудесата са нещо смътно, нещо неясно, а когато едно чудо бъде опознато и приложено, то престава да е чудо и става технология.

За да може психиката наистина да оперира с енергия, то тя не бива да бъде изолирана, прекъсната, накъсана във връзката си с Необятното. Хората са забравили с какво разполагат, тъй като във времето те са се отдалечили от Първоизточника си. Прекъснали са връзката с Извора, от който получават ресурсите си и използват само ограничената сила, което е в тялото им. 

Естествено, че когато човек е отделен от Необятния безграничен резервоар, ще е слаб и ограничен. Ще ни нападат болести и ние ще се гърчим, защото нямаме ресурса от енергия, чрез който да ги неутрализираме. Използвайки само ограничената наличност на енергия в тялото, ние ще можем да извършваме много малко и съвсем незначителни неща. 

Първото нещо, от което се лишаваме, когато сме отделени от Безграничното, е информацията, идваща от интуицията. До такава степен сме ослепели, че не виждаме къде правим грешки и как да се предпазваме от тях. Понякога е нужно само малко да променим начина си на живот, за да избегнем смъртоносните болести. Може да е необходимо да се откажем от някоя храна или да променим поведението си, но ние не знаем, не виждаме това. После, ако психиката ни е заредена с мощ, ние бихме могли много лесно да коригираме това, което застрашава здравето и живота ни.

Но ние сме слепи, глухи и невежи и не защото изначално сме такива, разбира се, че не сме! Слепи сме, глухи сме и сме в неведение затова, защото сме прекъснали потока от енергия идващ от Необятното. По този начин, тъй като сме останали без ресурси, ние се превръщаме в лесна плячка на всеки манипулатор. 

Ако човек възстанови връзката си с Вътрешното, няма как да бъде излъган или мамен, защото който и да го убеждава и каквото и да му говори, той ще се води от могъщата си интуиция, идваща от вездесъщото Цяло. Невъзможно е човек, който съхранява и поддържа връзката си с Безграничното, да бъде управляван и подчиняван на разни интереси.

Постепенно хората трябва да се завърнат в Себе си и да възстановят комуникацията си с Вечното – с Безграничното. Тази комуникация не е на базата на речта, защото речта служи за връзка между хората. 

Единството с Безграничната ни Същност се осъществява на енергийно, духовно ниво. За да сме в контакт с Нея, е нужно да поддържаме духовна връзка, а не да се вторачваме в думи, обещания, свещенослужения или обреди.

Същността е невидима за човешките сетива и ако търсим да я фиксираме чрез тях, никога няма да ни се получи. 

Вътрешната ни природа е неуловима и можем да я “видим” ясно само, когато пуснем ума си и не се прилепваме за мислите. Щом умът се успокои и утихне, ще остане само Същността.

Важно е да се запомни, че умът е този, който бучейки и хвърляйки се от мисъл на мисъл, от мнение на мнение, от концепция на концепция, ни замъглява и прави неосъзната и невъзможна комуникацията с Безграничната ни Същност.

Важно е да се знае, че веднага щом възстановим връзката си с Вътрешното, ще започнем да възстановяваме и потокът от енергия. Имаме ли достатъчно енергия, ще сме в състояние да оперираме чрез нея.

Затова, без да се бърза прекалено, е наложително всеки да намери Себе си – Същността си. Първо, защото вървейки по Пътя, няма да правим грешки. Второ, защото ще можем да коригираме всички грешки, несъответствия или проблеми, които сме допуснали, когато сме били в неведение.

Начинът за завръщане в Собствената си Природа го знаете – това е медитацията:

Когато медитираме, ние само наблюдаваме мислите си, но без да се захващаме за тях. Не се опитваме насила да успокояваме ума си, да спираме мислите или да ги коригираме. Нужно е само да наблюдаваме, но без да вземаме участие в ума и без да позволяваме на мислите, идеите, спомените, мненията… да ни въвличат в тях.

Когато останем незасегнати, не повлияни от мислите, умът ще се успокои и ще навлезе в естественото, пусто, умиротворено и добронамерено състояние на Истинската ни Природа, ще се слеем с Нея и ще Я последваме завинаги. 

Този, който върви в Пътя на Себето, той следва ходовете на Безграничния, той не прави грешки и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте в добро здраве и да можете да постигате определените си цели!