Непобедимостта

Непобедимостта се съдържа в самите нас. Това е тогава, когато поражението отсъства от ума. Лошо е възпитанието в днешни времена, защото волно или неволно учи подрастващите лесно да се отказват от начинанията си и да им е все едно дали ще постигнат целите си. Добре е да се знае, че ако не сме пораженски настроени, в крайна сметка победата със сигурност ще е наша. 

Каквото и да се случва, както и съдбата да ни върти, смачква или да ни внушава неуспех, не бива да се предаваме. Дори в себе си да имате сили само още за един дъх, използвайте го да победите, да устоите и продължите това, което си решили. 

Ако във вас е останала само една единствена искрица живот, пак я впрегнете и използвайте докрай за каузата си. Щом имаме такава настройка, няма да има нещо, което да може да ни се опре и да не можем да постигнем. 

Ако сте изпаднали в някакво безсилие, безпомощност, агония, това в никакъв случай не означава да се откажете или да се деморализирате. Може целият свят да се срутва пред очите ви, това отново не бива да има значение за вашата мотивация и целенасоченост. Животът е безкраен и възможностите също. 

Тук ще се позова на една стара българска поговорка, която гласи: “Дори червата ти да се влачат по земята, ти ще казваш, че поясът ти се е разпасал и се влече.”

Гледам в наше време как се възпитават младите: всичко да им е по угодата и според капризите. И утре, когато пораснат и станат големи, как ще бъдат силни, как ще помагат на другите, как възпитават и какъв дух ще дадат на своето поколение?! 

Как, с пораженски настроен ум ли? Ами тогава по-добре да не съществуваме, ако ще сме толкова слаби, невзрачни, немощни, безпомощни! 

Не винаги в живота всичко върви по план. Понякога се случва човек да не успее и да се провали, нормално е това. Не е срам провалът, защото няма деен човек, който никога да не се е провалял. Срамно е да е слаб, срамно е да се предаде, срамно е да се откаже поради безсилие. 

Естествено, че можете да спрете нещо, ако виждате, че е безсмислено, но това няма нищо общо с поражението. Оттеглянето е само временно, докато човек се подготви, докато отново се засили към целта, докато осмисли всичко и тръгне отново в атака. 

Какво е това отчаяние, какви са тези обезсърчения? Като сте започнали да медитирате, ами ще се приготвите за жестока борба във времето – на живот и смърт! 

Изчистването на ума понякога е съпроводено със сривове, с преживявания идващи от токсините, които сте започнали да чистите – да евакуирате от тялото си. Те може да са ментални, физически, енергийни. 

И какво, при най-малкия страх или паникьосване и да се откажем, така ли?! 

Медитирайки, може да се случи да ви нападнат страхове, може да се случи да бъдете обзети от най-различни емоции, чувства. Възможно е да започнете да си представяте, да влизате в преживявания, че сте на прага на смъртта или пък някакви други опустошителни мисли.

Полезният ход и изходът от такива ситуации е само един: да останете насочени навътре в Себе си и да продължавате неотклонно да медитирате. 

При различните хора преживяванията са различни. Може да ви нападнат някакви илюзорни същества, дяволи, демони да се опитват да ви хвърлят в паника или да ви обземат лоши, чувства или предчувствия. Цялата палитра от емоции може да ви връхлита на периоди. От неописуема радост до смазваща депресия и от тотална еуфория до крайно потискащи състояния. Без значение! Човек, който е решен да стигне до края и да победи, не се спира пред абсолютно нищо. 

Хахаха… вероятно сега ще кажете, че това е фанатично. Не, не е фанатично, това е твърдата решимост да стигнете до края на фалша, до края на илюзиите си, до края на зависимостите.

Ако лесно се поддавате на влияние и внушения, вие сте загубени. И с вашата загуба ще загубят и всички ваши близки, приятели, съмишленици. А с вашата победа – да, с вашата победа всички те ще победят!

В практиката ще има всичко – ще има блаженство, ще има изкушения, ще има набези на спомени или припомняне на травматични психични събития, на преживени конфликти – срам, страх, неудобство, поводи за гордост, съблазни, страсти, непреодолими желания – всичко, което е складирано или има потенциал в подсъзнанието ви. 

Важното е да нямате и нотка, и дори малка частица да нямате от възможността да се предадете. 

Нищо, че понякога ще падате, няма проблем. 

Нищо, че се сривате и ще пълзите или че кървите, няма проблем. 

Нищо, че може околните да ви отхвърлят, одумват, ругаят или хулят. 

Щом не се оставяте в ума ви да се надигат мисли за отказване, предаване, поражение, със сигурност ще отидете до края на пътуването към Себе си. 

Не бива да позволявате в ума да се настаняват мисли за отказване или дори поколебаване. Това е психичната настройка, която следва да имате по пътя към завръщане в Истинския ви Дом. 

Има едни съвременни псевдо учения, които рекламират при всички случаи да се достига до удоволствията, комфортните усещания, съглашателството. Не! Пороците, лошите навици, пристрастията, привързаността, отвращенията, желанията не могат да бъдат победени, като им се подчинявате. Така те ще станат само повече и ще са по-силни. Побеждаването им е свързано с много упорство, работа и невъзмутима медитативна практика. Само така ще стигнете и до приятните състояния, до блаженството, излъчвано от Истинската ви Природа – нирвана! 

Нали ме разбрахте? По пътя към себе си може да се случи да срещнете трудности, непосилни преживявания, болка, страдания, обида, огорчения, предателства и всякакви други похвати, инструменти и оръжия, присъщи на Изкусителя, който може да наречете Мара, Сатана, Дяволът или… просто вашия немирен илюзорен ум.

Единственият начин да преминете през тези изпитания е: да се държите здраво и докрай за Себе си и да сте невъзмутими и прецизни в прилагането на медитативната си практика и правилата, дадени ви от духовните адепти. Само така ще можете да преминете през всички трудности и всевъзможните сатанински изпитания на разцентрования маймунски ум.

Не присъства ли във вас поражението, няма ли го в ума ви, и стоите ли невъзмутимо в Себе си, вие неминуемо ще сте победители и ще стигнете до края на дългото пътуване през самсара – невежеството, илюзиите, пороците и зависимостите!!

Ето техниката за медитация:

Наблюдавате ума си, но без да се захващате за мислите, които спонтанно ще се появяват. Не участвате в нито една мисъл. Не развивате мислите и не ги моделирате. Не спирате ума да не мисли и не се опитвате насила да го очистите. 

Само като стоите, без да се въвличате в мислите, умът ви постепенно ще утихне и ще навлезе в естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската ви Природа. Ще се слеете с Нея и ще Я последвате завинаги и навсякъде.

Този, който следва Себе си, той върви в Пътя на Безграничния, така той не прави грешки и не си създава карма!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийните техники, за да сте Себе си, за да сте в добро здраве и да можете да постигате поставените си цели!

1 thought on “Непобедимостта”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.