Достигане състояние на Дзен

Всяко нещо – център, предмет, обект, си има два полюса – позитивен и негативен. Ако разглеждаме позитивното като добро, а негативното като лошо, това няма да е много коректно виждане. Комфортното състояние не е нито само позитивно, нито само негативно. Само единството между тези две сили можем да наречем хармония, благоденствие.

Да си силно позитивен, това пак е вид страдание и е крайната точка, след която предстои насочването и отиването към другата страна – в негативното. Тези две противоположни сили трудно могат да бъдат контролирани и хармонизирани с помощта на ума. Умът може частично да успее да ги свърже и да ги постави в някаква съгласуваност, но като цяло това е непосилна задача за него.

Често срещам хора, които си представят, че ако си много разкрепостен и това е сигурен признак на Дзен. Други си мислят, че остроумието е знак за посвещение в Дзен. Трети си представят, че ако са спокойни и това ще е достатъчно да са просветлени. Не, Дзен не нито едно от тези неща, нито пък нещо друго, което човек може да си представи.

Да нямаш задръжки е като да си в единият полюс – позитивния. Да си скован от комплекс за малоценност е да си в другия полюс. 

Не можеш да постигнеш Дзен нито по единия, нито по другия начин. Да остроумничиш или дори да говориш мъдри слова, не е Дзен, нито пък е да стоиш и да не обелваш и дума – това пак са двата полюса на едно и също нещо. Нито пък е много Дзен да имаш спокойствието на вола, който върви кротко, примирено, безропотно към собственото си клане. Опиташ ли се да си представиш Дзен състоянието, неминуемо ще сгрешиш.

Дзен е да си единен с Истинската си Природа. Това не нещо познато, но не и нещо съвсем непознато. Причината да не го познаваме е мъглата, която е обзела ума – енергията, мислите, които не са ни присъщи. Ако умът е свободен от енергията на невежеството, тогава той ясно би разбирал и разпознавал корените – Същността си.

Какво ако си разпуснат и без задръжки? Тогава можеш да говориш което ти дойде на ума и да се държиш според подтиците на невежеството в теб, но това никак няма да е говорене или поведение на просветлен. Ако това, което говориш и това, което правиш, произтича само от Вътрешната ти Същност, тогава да – то ще е продължение на Буда Природата ти.

Какво ако говориш мъдри слова, остроумничиш или си подобен – приличаш също на майстор? Да, само ще си подобен, но няма да си. Защото ако искаш наистина от теб да произтича мъдрост, би следвало тя да извира от Първоизточника в теб – от Същността ти, а не да е от подражание.

Какво ако имаш спокойствие, ако си равнодушен или си пълен непукист? Това не е Дзен, защото само когато спокойствието или невъзмутимостта са реално продължение на Истинската ти Природа, тогава са истински. Така те ще са свързани и ще са продукт на Вечното в теб, и няма да са израз и актьорското майсторство на егото.

Дзен не може да бъде обяснен или дефиниран, защото каквото и да кажем, то ще е само един аспект от Цялото.

Когато си единен със Себе си, нямаш задръжки, но нямаш и простъпки, не правиш нищо пресилено или не на мястото си. Когато си в синхрон с Истинската си Природа, казвайки нещо мъдро, то няма да звучи не на място, с показност, помпозност или с желание за самоизтъкване, както остроумниченето…

Истинската липса на задръжки или спонтанното остроумие – това е следствие на вървенето в Пътя. Няма задръжки, но няма и простъпки. А когато си спокоен и невъзмутим, това няма да е заради невежество, от недооценяване на опасностите, от демонстриране на непукизъм или някакво дебелокожие, а ще е произтича от Вътрешната – божествената ти Природа и ще е съчетано с разбиране, с проницателно осъзнаване на причината, следствието и резултата.

Дзен не може да бъде имитиран, подражаван или измислян. Ако той не извира пряко Отвътре – от Същността, това ще са само някакви жалки симулации и нищо повече.

Можете много да сте чели, може да имате много информация и да знаете какво са правили древните учители, адепти, посветените. Ще помните какво са говорили, как са се държали и колко нестандартно са реагирали, но това ще е само една мъртва информация, която няма да ви помогне много за сливането и единството със Себе си.

Не липсата на задръжки е Дзен, а реалният ритъм, идващ от Същността ви. Не остроумията са Дзен, а мъдростта директно извираща от Буда Природата ви. Не спокойствието и непукизма са Дзен, а е продължението, реалната проява произтичаща от Сърцевината на Съществото ви.

Човек, който се опитва да имитира състояние на Дзен, е по-скоро смешен или става досаден и това не е нищо повече от още една игра на ума – на егото му. Посветеният в Дзен живее – диша, говори, храни се, движи се и действа в реален синхрон и връзка със Себе си, а не от имитации.

За да достигнем до това естествено състояние, следва да изоставим ума си и да последваме Вътрешната си Природа. Това е тренинг, който упоритата постоянна медитация ще ни даде. Ето техниката:

Когато медитираме, ние само наблюдаваме ума си, но без да се захващаме с мислите, които ще изплуват в съзнанието ни. Не се опитваме да спрем мислите, не се пробваме да ги моделираме или превъзпитаваме. Не коригираме и не отдаваме значение на мислите. 

Стоейки, ние само ги наблюдаваме, но без да участваме в тях. Внимаваме да не се въвлечем във вихрите на ума. С времето и практиката умът постепенно ще започне да утихва от само себе си. Така ще навлезе в естественото, пусто, умиротворено и добронамерено състояние на Истинската си Природа, ще се слее с Нея и ще Я последва. 

Този, който следва Себе си, той върви в Пътя на Безграничния, затова той не прави грешки и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте в добро здраве и да можете да постигате поставените си цели!